Определение № 2734 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2734 гр. Варна, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10413/09.04.2025 г. от А. Е. А., чрез адв. К.

Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 210/28.02.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2131/2024 г. по описа на ВОС.

В молбата се сочи, че съдът не е съобразил направено от адв. Д. възражение за прекомерност и не е отчел правилно фактическата и правна сложност на делото. Моли се да бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни Ю. А. А., чрез адв.

А. Ц., и М. А. А.а, чрез адв. С. А., изразяват становище за неоснователност на молбата. Сочи се, че възражение за прекомерност не е направено в срок, а съдът правилно е преценил фактическата и правна сложност на делото.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ю. А. А. и М. А. А.а срещу Решение № 2671/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15993/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивниците искове с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на А. Е. А., че същите са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство, евентуално въз основа на давност от 1986 г. до предявяване на иска, на Поземлен имот с идентификатор № 1

***, находящ се в гр. Варна, район "Аспарухово", с.о. "Прибой" /"Ракитника"/ с площ от 1952 кв.м. по скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори №№ ***;

***;

***;

***;

***;

***; ***, както и в построената в имота еднофамилна вилна сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №***, със застроена площ 19 кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.

С Решение № 210/28.02.2025 г. ВОС се е произнесъл, като е отменил първоинстанционното решение, включително в частта за разноските, като вместо него е приел за установено в отношенията между страните Ю. и М. А.и от една страна и А. А. от друга, че ищците са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство на процесния имот и е осъдил ответника да им предаде владението върху този имот, на основание чл. 108 от ЗС; осъдил е Ю. А. да заплати на А. А. сумата от 5070.49 лв., а М. А.а сумата от 5109.61 лв., представляващи стойността на припадащата му се част от извършените от ищеца в имота необходими разноски /за труд и материали/ в периода декември 2022 г. – януари 2023 г., изразяващи се в: ремонт на покрив; направа на подова конструкция, подмяна на стълбата; боядисване с грунд и боя; направа на дървена обшивка и смяна на греди и дъски в бараката; изграждане на телена ограда и поставяне на колове; изграждане на ВиК отклонение; действия по откриване на партида за ток и присъединяване на обекта, като е отхвърлил иска за сумата от 7029.51 лв. за Ю. А., съответно за сумата от 6990.39 лв. за М. А.а, представляващи разликата между претендираната сума от 12100 лв. и уважената претенция от 5070.49 лв. (за Ю.

А.), съответно 5109.61 лв. (за М. А.а), както и за разноските за изготвяне на проект за издаване на удостоверение за търпимост и изготвяне на ВиК проект за снабдяване на имота с вода и присъединяване към ВиК мрежата; оставил е без уважение възражението на А. А. за наличие на право на задържане на процесния имот и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот, до заплащане на сумите от 5070.49 лв. от Ю. А. и 5109.61 лв. от М.

А.а, на основание чл. 72 ал. 3 от ЗС.

С решението си ВОС е осъдил А. А. да заплати на Ю. А. сумата от 7725.41 лв., а на М. А.а сумата от 8389.17 лв., представляващи разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважения главен иск и отхвърлената част на насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено 2 своевременно от въззивниците в последното открито съдебно заседание на 27.01.2025 г. Представени са списъци по чл. 80 от ГПК и Договори за правна защита и съдействие № 1/06.01.2025 г., № 24/12.06.2024 г. и от 14.01.2025 г., съдържащи разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, е до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Това е така, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неразривно свързано с претенцията за разноски. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал.

5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане (в този смисъл Определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5936/2014 г., I г.о., ГК). В практиката на ВКС е обобщено трайното разбиране, че възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 от ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание (какъвто настоящият случай не е), при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски – така Определение № 697 от 11.04.2023 г. по ч. гр. дело № 3907/2022 г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове в същия смисъл.

В настоящия случай въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. Д. не е направила своевременно възражение за прекомерност по отношение на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение в последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 27.01.2025 г., когато са били представени от страните списъците на разноските и доказателствата за извършването им. По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10413/09.04.2025 г. от А. Е.

А., чрез адв. К. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 210/28.02.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2131/2024 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4