Определение № 394 от 20.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. ХАСКОВО, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500231 по описа за 2026 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Определение № 303 от 16.02.2026 год., постановено по гр.д. № 2999 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на Решение № 9 от 05.01.2026 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд измени решението в частта за разноските, като остави без уважение искането на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ или намали размера на присъденото такова, както и искането на ищеца за присъждане на разноски по делото за заплатена държавна такса.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от адвокат Д.М.М. – пълномощник на ищеца Е. С. М., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2999 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат Д.М.М. в качеството му на пълномощник на Е. С. М. против „Изи Финанс“ ЕООД – гр.***, с искане за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***, а при условията на евентуалност – за обявяване 1 нищожността на предвидена в договора неустоечна клауза и за присъждане на сума от пет лева, предявен като частичен от общо 340 лева, представляваща недължимо платена по договора, неустойка, размерът на който осъдителен иск е увеличен на шест лева.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор, с който е заявил признание на осъдителния иск, предявен като частичен за сума от пет лева. Заявено е оспорване на иска до пълния размер от 340 лева, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пертендирано от пълномощника на ищеца, а при условията на евентуалност – за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Заявено е и признание на иска за обявяване нищожността на неустоечната клауза.

По делото са проведени пет открити съдебни заседания и е постановено решение, с което е обявена нищожността на договора за потребителски кредит и ответникът осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3.07 евро, равняващи се на 6 лева, представляваща недължимо платена по нищожен договор. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сума от 51.13 евро, равняваща се на 100 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса, а в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ – гр.*** сума от 122.71 евро, с ДДС, равняваща се на 240 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Препис от решението е връчен на ответното дружество на 15.01.2026 год., а подадената от него молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 16.01.2026 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като разноските за заплатена от ищеца държавна такса останат за негова сметка, а размера на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

По така направеното от ответника искане съдът се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство като е оставил без уважение молбата за изменение на решението за разноските в посочените две части.

Определението е съобщено на ответника на 24.02.2026 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 06.03.2026 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

2

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева.

Изхождайки от това, че с исковата молба са предявени три иска, по делото са проведени пет съдебни заседания, обемът на осъществената от пълномощника на ищеца защита е сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на писмени становища и на отговор на молбата по чл.248 от ГПК, както и от това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, отчитайки обстоятелството, че по идентични казуси е формирана трайна и константна практика, съдът счита, че присъдения с решението размер на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца от 240 лева, с ДДС, не се явява прекомерен, доколкото същият е определен под предвидения в Наредбата, минимален размер. В подкрепа на извода за неоснователност на заявеното от ответника искане за намаляване на размера на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е и нормата на чл.78, ал.5, предл. последно от ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по – нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, която съдът прилага по аналогия в разглеждания казус, в който претендираното от ответника възнаграждение за юрисконсулт е 300 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските.

Като неоснователно съдът намира и искането за изменение на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 51.54 евро с левова равностойност от 100.80 лева – разноски за държавна такса, като същите останат в тежест на ищеца, с оглед изхода на делото, приключило с решение, с което предявените искове са уважени, при което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските заплатени от ищеца следва да бъдат възложени на ответника. Като необосновано съдът намира становището на последния за наличието на предпоставките, визирани в чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото в подадения отговор на исковата молба се съдържа признание единствено относно дължимостта на вземането от пет лева, като такова, платено от ищеца по нищожна неустоечна клауза.

Признание на иска за обявяване нищожността на договора в неговата цялост не е заявено. Представеното от ответника с отговора на исковата молба платежно нареждане от 20.12.2024 год. за сума в размер на пет лева, не е ценено от първоинстанционния съд като такова, установяващо плащане по осъдителния иск, поради непредставянето на документа в заверено копие или в оригинал, въпреки дадените в тази указания на ответника.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските и оставяйки я без уважение, порвоинстанционният съд е 3 постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 303 от 16.02.2026 год., постановено по гр.д. № 2999 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4