Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 120 от 07.02.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 19/2025
Вид
Определение № 120
Подписан
07.02.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. С., 07.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500019 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано по повдигнат спор за подсъдност между РС- Велинград и РС- Б..

От фактическа страна, съдът установи, че Община Р. е подала пред Велинградския районен съд заявление по чл. 417 от ГПК срещу „Велц“ ЕООД със седалище в с. Т., за издаване на заповед за изпълнение за сумата 5945,75 лв., представляваща наемна цена на общински поземлени имоти за стопанската 2022г./2023г., и сумата 1241,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 05.07.2024г.

Заявлението е било уважено изцяло.

В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен на 02.10.2024г. пред Велинградския районен съд.

На 04.10.2024г. съдът е разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата молба с приложенията – за писмен отговор в едномесечен срок. В разпореждането изрично е указал, че възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Велинград може да се прави само от ответника и най- късно в срока за отговор на исковата молба, като едновременно с възражението следва да се представят и доказателствата в негова подкрепа.

Преписи от това разпореждане, исковата молба и приложенията към нея са били изпратени със съобщение, в което е възпроизведено указанието за представяне на отговор в едномесечен срок, както и предупреждението, че, ако в указания срок не бъде подаден писмен отговор, не бъде изразено становище, не се направят възражения и не се предприемат други изрично изброени процесуални действия, ответникът губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Видно от приложения по делото отрязък, това съобщение е било 1 редовно връчено на ответника на 18.10.2024г.

На 20.11.2024г. в РС- Велинград е получен отговор от ответника, в който се съдържа възражение за липса на местна подсъдност на делото поради това, че неговият адрес е в с. Т., общ. Б.. Видно от изричното отбелязване върху отговора, същият е бил изпратен по пощата, като датата на пощенското клеймо е 19.11.2024г. Същата дата на изпращане е отбелязана в товарителницата, намираща се на л. 42 от гр.д. № 1227/2024г. на РСВелинград.

На 20.11.2024г. този съд е извършил служебна справка в търговския регистър (л. 45 от гр.д. № 1227/2024г. на РС- Велинград), от която се установява, че адресът на дружеството – ответник е в общ. Б., с. Т., ул. „Т.“ № 5.

Въз основа на данните от справката, съдът е приел, че възражението за местна подсъдност е основателно, а той не е местно компетентен да разгледа делото. Изтъкнал е, че, съгласно чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а в случая искът е предявен срещу юридическо лице със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Б., обл. С.. С мотиви в този смисъл и, преценявайки, че компетентен да разгледа иска е Б.ският районен съд, на 20.11.2024г. е постановил определение, с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на последния, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 105 от ГПК.

След постъпване на делото в РС- Б., то е било образувано под № 2399 по описа на този съд за 2024г.

С Определение № 14 от 08.01.2025 г., постановено по това дело, Б.ският районен съд е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че в случая възражението за местна подсъдност на делото е направено с отговора, който е подаден на 19.11.2024г. (извън едномесечния преклузивен срок), поради което не е следвало да бъде разглеждано. Цитирал е съдебна практика, съгласно която съдът не разполага с процесуална възможност да се произнесе по възражение за липса на местна подсъдност, направено извън срока по чл. 131 от ГПК.

Направил е извод, че делото следва да бъде разгледано от РС- Велинград, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ОС- С..

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК, „във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба“.

В конкретния случай не е налице хипотеза по чл. 119, ал. 1 – 3 от ГПК (касаеща напр. родовата подсъдност, или подсъдността местонахождение на недвижимия имот, или особеното качество на ответника или специфичен предмет на делото). Поради това, за възражението за липса на местна подсъдност в случая е приложим срокът по чл. 119, ал. 4 от ГПК, а именно – срокът за отговор на исковата молба, който, съгласно чл. 131 от ГПК, е едномесечен.

В случая възражението за неподсъдност е било направено за първи път с отговора на исковата молба (доколкото няма данни за отправянето му до РСВелинград по друг начин преди това), който, обаче, е подаден извън 2 едномесечния преклузивен срок по чл. 131 от ГПК (арг. от чл. 60, ал. 3 от ГПК), тъй като ответникът е получил преписи от разпореждането на съда и исковата молба с приложенията на 18.10.2024г., а е подал отговора на 19.11.2024г., без при това да е налице изключението по чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 18.11.2024г. е понеделник – присъствен ден.

Поради това срокът по чл. 119, ал. 4 от ГПК не е спазен.

Същевременно, съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, „процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда“.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно Велинградският районен съд е изтъкнал възражението на ответника като причина и основание за изпращане на делото по подсъдност на Б.ския районен съд. В случая това възражение е било ненадлежно подадено извън срока по чл.

119, ал. 4 от ГПК, поради което не е следвало да се взема предвид от съда.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска по чл. 422 от ГПК, подаден от Община Р. срещу „Велц“ ЕООД за установяване дължимостта на сумата 5945,75 лв., представляваща наемна цена на общински поземлени имоти за стопанската 2022г./2023г., и сумата 1241,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 05.07.2024г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 835/2024г. на Велинградския районен съд, и по който иск е било образувано гр.д. № 1227/2024г. на ВРС, респ. гр.д. № 2399/2024 г. на БРС, е Велинградският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Велинградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати за сведение на РС - Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3