Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51905 от 20.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56591/2024
Вид
Определение № 51905
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51905 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110156591 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС от ***, ЕГН **********, с адрес *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцата в размер от 11 002,95 лева, представляващо вземане за възстановяване стойността на 17 неразрешени платежни операции на 27.04.2024 г. (10 975,52 лева – стойност на платежните операции и 27,43 лева такси за превалутиране), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ищцата е клиент на *** и има открита банкова сметка при ответното дружество с IBAN: ***, на която е титуляр съгласно договор от 09.11.2011 г. Към посочения договор има издадена банкова карта с № **, която ползва рядко и с която никога не е извършвала плащания през интернет, както и във физически магазини.

Ищцата ползвала единствено онлайн банкирането на ответника, което било с пасивен достъп /само за справки, без възможност да се нареждат преводи/.

Излага твърдения, че на 08.05.2024 г. при проверка чрез онлайн банкирането си /с пасивен достъп/ дали е получила ежемесечната си пенсия, не успяла да влезе в профила си. С оглед на последното посетила клон на ответника, където обяснили, че имало много онлайн източвания на сметки и на 27.04.2024 г., вероятно е имало хакерска намеса и чрез дигитализиране на дебитната карта, неоторизирано лице наредило 17 на брой неразрешени платежни транзакции на обща стойност 10 975,52 лева, като били начислени и такси за превалутиране в размер на 27,43 лева, подробно посочени в исковата молба.

Плащанията били извършени на пос-терминали в Италия чрез дигитализиране на дебитната карта в мобилното приложение на външен доставчик и успешен вход с мобилното приложение “***, което приложение ищцата никога не била активирала и използвала. Твърди, че на 27.04.2024г. е била в България. Поради 1 това ищцата незабавно подала жалба в клона на банката, както и попълнила декларация за оспорване на транзакции, извършени с банкови карти. Счита, че защитите, които ответникът използва по отношение на системата за онлайн банкиране, следвало да засекат редица подозрителни обстоятелства, съответстващи източването на сметката на ищцата. Последната твърди, че никога не е подписвала договор с ответника, по силата на който банката да приема нареждания от титуляря по електронен път, чрез платежен инструмент или чрез други средства за дистанционна комуникация. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, което обуславя правния интерес на ищцата от предявяване на иска. Претендира разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

Видът на предявения иск – за установяване на вземане, относно което е издадена заповед за изпълнение, налага да бъде приложено ч.гр.д. № 39779/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.

Съдът счита, че исканията на ищцата на основание чл. 190 от ГПК, на основание чл. 186 от ГПК и на основание чл. 176 от ГПК, следва да се оставят без уважение като неотносими към предмета на конкретния правен спор.

Отделно от това, по реда на чл. 190 ГПК, страната може да бъде задължена да представи намиращ се у нея документ, а не и за предоставяне на информация по зададени въпроси. Същото се отнася и за искането по чл. 186 ГПК, като в този случай следва да се касае за официален документ. Обстоятелствата, за които се иска разпит на ответника чрез представляващите го лица, не биха допринесли за изясняване на делото от фактическа страна,защото не се явяват относими към предмета на доказване по конкретното дело.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е клиент на *** съгласно договор № 55*****0 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 9.11.2011 г. и е титуляр на разплащателна сметка с IBAN: ***, че ищцата притежава регистрация в „Моята ***k”, чрез която имала право на дистанционен достъп през интернет до предлаганите от банката по електронен път услуги, както и че от посочената сметка са извършени 17 транзакции, като същите били осчетоводени и на обща стойност 11 002,95 лева, подробно посочени. Твърди, че оспорените транзакции са извършени с дигитализирана дебитна карта, издадена към сметка с IBAN: ***, водена на името на ищцата, като са посочени и съответните търговци, в полза на които са извършени плащанията, представляващи разрешени такива, като всяка от оспорените транзакции била успешно авторизирана. Излага твърдения, че картата на ищцата била дигитализирана в мобилно приложение на външен доставчик, след успешен вход в мобилното приложение “***, като 2 се твърди, че за дигитализирането на дебитна карта в мобилно приложение на външен доставчик, ищцата следвало да премине през определен процес, дефиниран от банката и от външния доставчик. Поддържа, че с въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация и с потвърждение на заявката за дигитализиране на картата, действието се явявало разрешено и банката била длъжна да го изпълни. Ответникът твърди, че за дигитализирането на платежна карта в цифров портфейл, било необходимо мобилното приложение “*** да се достъпи успешно, което се случвало чрез задълбочено удостоверяване на идентичността на клиента – от регистрирано от клиента мобилно устройство и чрез въвеждане на ПИН код/биометрия, след което клиентът достъпвал до меню „Карти“, където се визуализирали издадените на негово име карти; клиентът избирал карта, която иска да дигитализира, избирайки наличната функционалност „Добавяне към Google Pay”, след което процесът продължавал като клиентът бива запознат с „Условия за дигитализиране и ползване на карта на ***k през приложения на външни доставчици“, след потвърждение от страна на клиента, искането му за дигитализиране на посочената от него карта се стартирало чрез процес по изпращане на технологични съобщения между участниците в процеса, банката, външен доставчик и за завършване на процеса по дигитализация.

Обосновава, че с въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация и потвърждавайки заявките за дигитализиране на картите, действията се явявали разрешени от ищцата и банката била длъжна да ги изпълни. Сочи, че с оглед изискванията на чл. 100 ЗПУПС и чл. 24 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, банката надградила съществуващата и осигурила нова версия на мобилното приложение „***, която предоставяла възможност на ползвателите, след като я активират, да ползват софтуерен Token, вграден в мобилното приложение. Пояснява, че активирането на мобилното приложение с вграден софтуерен Token, се потвърждавало от оправомощения ползвател, регистриран с права за достъп в електронното банкиране „Моята ***k” от разстояние при спазване на стъпков процес, определен от банката, при който се прилагало задълбочено установяване на идентичността на оправомощения ползвател. На следващо място, твърди, че с цел защита при инициирана заявка за активиране на мобилното приложение, преди да изпълни заявката на клиента, банката изисква от него да потвърди, като изпраща до регистрирания в системата си телефонен номер на оправомощения ползвател, еднократен код за активиране на мобилното приложение, като преди това се въвеждала и комбинация от потребителско име и парола, служещи за идентификация в процеса на активиране на мобилното приложение. Твърди, че оправомощеният ползвател можел да има само едно активирано мобилно приложение с вграден софтуерен Token, както и че при активиране на мобилното приложение на друго мобилно устройство или при преинсталиране на приложението, вече инсталираното мобилно приложение се деактивира. Сочи, че на 24.04.2024 г., след получена заявка за активиране на мобилно приложение „* * * с вграден софтуерен Token и 3 коректно въведени средства за достъп и идентификация, с които ищцата се идентифицирала пред ответника, като с цел защита и удостоверяване, че заявката произтича от нея, ответната страна изискала потвърждение, като на 24.04.2024 г. в 17:10 ч., бил изпратен еднократен валиден код, чрез SMS съобщение на телефонен номер + 359878688206, който в системата на банката бил регистриран на ищцата, като съобщението било с текст, който показвал действието, за което кодът се отнася – активация за мобилно приложение “*** с активно банкиране. След като банката получила потвърждение чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до телефонния номер, за ответника не било налице съмнение, че заявката за активация на мобилното приложение, произтича от ищцата. Сочи се, че целта на изпратения до мобилния номер на клиента валиден код е да провери идентичността на лицето, което изисква активиране на мобилно приложение и да избегне евентуално измами от трето лице, тъй като телефонът е в контрол на клиента и той лично получава съобщението за еднократен код, съответно може да предотврати в случай на изискване от трето лице последващо действие, невъвеждайки кода и свързвайки се незабавно с банката. Твърди се, че на 24.04.2024 г., в 17:21 ч., ищцата е получила второ съобщение, което е било в смисъл, че е активирано успешно мобилно приложение “***, както и указание за блокиране на профила, в случай че действието не е извършено от ищцата. На следващо място се сочи, че съгласно Общите условия на банката, оправомощеният ползвател следва да ползва само лично устройството, на което са дигитализирани картите, в противен случай се считало, че ползвателят е действал с груба небрежност, съответно носи отговорност за всички възможни загуби. Допълва, че банката не изисква разкриването на данни от клиентите, с оглед мерките за сигурност, т.е. ищцата е следвало да не предприема действия, от момента, в който е направило впечатление, че се изискват данни, които банката до този момент не била изисквала. Обосновава, че процесните транзакции са автентични, точно регистрирани в системата, осчетоводени и незасегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, както и че задължение на клиентите е да положат усилия за съхраняване на данните си и на достъпа до ползваните от тях устройства.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С оглед становищата на страните съдът намира, че следва да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищцата *** е титуляр на разплащателна сметка с IBAN: ***, открита при ответника "*** че от банковата карта на ищцата са извършени 17 транзакции на обща стойност 11 002,95 лева.

С отговора на исковата молба са представени доказателства, които следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

В отговора е формулирано искане за допускане на съдебно- техническа експертиза, което е относимо и като необходимо за изясняване на делото, 4 следва да бъде уважено, при което следва да бъде допусната съдебно техническа експертиза по поставените от ответника задачи при депозит от 800 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението, за което да бъдат представени доказателства.

Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, ищцата следва да докаже сключването с ответника на договор за платежни услуги с посоченото в исковата молба съдържание; изпълнението от страна на банката на конкретните платежни операции, които не са били заявени от платеца в срока на действие на договора за съответната карта; стойността на всяка платежна операция; уведомяване на банката без неоснователно забавяне за неразрешените операции. В тежест на ответника е възложено доказването, че всяка платежна операция е автентична, т. е., че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност; че всяка платежна операция е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, за който той отговаря; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът поради измама, умишлено или при груба небрежност, е допуснал неизпълнение на задължение по чл. 75 ЗПУПС.