Решение № 38 от 03.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело № 20211110146853 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ , вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съотв. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата С. А. Д. твърди, че на 07.11.2019 г., около 12:20 часа в гр.

София, на ул. „Хан Крум“, в района на кръстовището с ул. „Христо Силянов“, е настъпило ПТП, а именно – паднал пътник в автобус. Ищцата била пътник в автобус марка „Ман“, модел „Лион С Сити“. ПТП-то било посетено от служител на СДВР, като бил съставен Констативен протокол № 660-А от 07.11.2019 г. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ на съставения протокол било посочено, че след извършения оглед и събраните данни се установило, че на 07.11.2019 г. около 12:20 часа, автобус марка „Ман“, рег.

№СВ1752АС, управляван от Д. Ц. Д. се движел по ул. „Хан Кубрат“ с посока от бул. „Бели Дунав“ към ул. „Христо Силянов“ и в района на кръстовището с последната, извършва маневра ляв завой, поради недостатъчно внимание и предпазливост към пътниците, става причина да падне пътника С. А. Д. в салона на автобуса. Ищцата поддържа, че вина за процесното ПТП имал водача на автобуса – Д. Д., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД по силата на полица №BG/23/119002860900, валидна за периода 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г.

Вследствие на удара ищцата била транспортирана до УМБАЛСМ 1

„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. След извършен преглед на пострадалата била поставена диагноза „травма в гърдите и корема“. Поддържа, че вследствие процесното ПТП претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените физически травми, страх от движение по улиците и тяхното пресичане, както и шофиране, в неудобство от необходимостта трети лица да помагат в ежедневните нужди, дискомфорт при придвижване. Болките и страданията стават причина ищцата да промени поведението си и социалните си контакти – става затворена, умислена, ограничава вижданията си с приятели. За първите 7-10 дни след настъпване на ПТП ищцата не могла да си осигури необходимата почивка, тъй като силните болки нарушавали съня . Болката в областта на гърдите отшумяла за 2 месеца, но след удара и преживяния стрес спира да кърми детето си, което към момента на ПТП било бебе. След този инцидент детето било хранено със сухо мляко. Процесното ПТП и причинените увреждания имали неблагоприятно въздействие върху цялостния организъм на ищцата. На основание чл. 380 КЗ ищцата отправила Покана № ЦУ 99-9684/06.01.2021 г. до ответното друество за доброволно плащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, за което била образувана щета №0411-195-0003-2020. Ищцата получила съобщение от застрахователя с изх.

№ 99-9684 от 27.01.2021 г., с което ответното дружество й съобщило, че е определило обезщетение в размер на 500,00 лева. Ищцата не била сългласна с определеното от застрахователя обезщетение.

С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 2500,00 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на ПТП от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 151,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.01.2021 г. - датата на сезиране на ответника с покана за плащане до 11.08.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело.

Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застроховане“ АД не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния автобус марка „Ман“, рег. №СВ1752АС към датата на процесното ПТП. Ответникът оспорва изключителната вина на 2 водата Д. Д. и механизма на процесното ПТП от 07.11.2019 г. Твърди, че водачът на автобуса бил предприел „спасителна маневра“ - намаляване на скоростта, тъй като била налице реална непосредствена опасност за живота и здравето на пътниците в автобуса. Водачът бил принуден да завие рязко, за да предотврати удар с друго МПС. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Твърди, че нямало доказателства преди датата на процесното ПТП ищцата да е кърмила бебето си. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата не се е държала на определените за това дръжки в автобуса, поради което същата е паднала в салона на автобуса. Оспорва размера на предявените искове, като счита, че същите са завишени. Оспорва основателността на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автобус марка „Ман“, рег. №СВ1752АС, към датата на процесното ПТП.

От представения Констативен протокол № К-660–А, издаден от компетентен орган при СДВР- Отдел „Пътна полиция“, се установява, че на 07.11.2019 г., около 12.20 ч., в гр. София е настъпило ПТП, като водачът на автобус марка „Ман-Лион С Сити“, рег. №СВ1752АС – Д. Ц. Д., се е движил по ул. „Хан Кубрат“ с посока от бул. „Були Дунав“ към ул. „Христо Силянов“ и в района на кръстовището с последната извършва маневра ляв завой поради недостатъчно внимание и предпазливост към пътниците, става причина да падне пътника С. Асенов Д. в салона на автобуса. От този пътен инцидент е пострадала ищцата – с диагноза „контузия на гърди и корем”.

По делото е приет препис от административно- наказателната преписка, 3 образувана по повод процесното ПТП, от която е видно, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 364619/07.11.2019 г. на водача на гореописания автобус за нарушени разпоредби по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е издадено наказателно постановление, с което му е наложена административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. по чл. 185 ЗДвП, влязло в законна сила на 11.02.2020 г.

От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява, че е настъпило произшествие на 07.11.2019 г. в гр. София, при което по ул. „Хан Кубрат“ с посока от бул. „Бели Дунав“ към ул. „Христо Силянов“, по линия № 83 от масовия градски автотранспорт, се е движил автобус „Ман Лион С Сити“, с рег. № СВ 1752 АС, управляван от Д. Д.. При приближаване на кръстовището с ул. „Христо Силянов“, водачът е намалил скоростта на движение до около 10-15 км/ч и се преустроил в лявата пътна лента. В автобуса е пътувала С. Д. на двойна седалка отляво, на които конструктовно не са монтирани дръжки за пътниците /те са само за правостоящи пътници/, считано за посоката на движение на автобуса.

Водачът е придприел маневра завой наляво за навлизане в пътното платно на ул. „Хр. Силянов“ и при изпълнението й е задействал рязко спирачната уредба на автобуса. При това рязко спиране, пътничката Д., под действието на инерционната сила на собственото й тегло, се е изплъзнала от седалката и се ударила в предната седалка. При този сбръсък пътничката е получила травматични увреждания по гърдите и корема. Вещото лице заключава, че от техническа и професионална гледна точка, като причина за настъпване на произшествието – ударът на пътничката в предната седалка, следва да се приеме предприетото рязко спиране /с по- високо спирачно закъснение/ от страна на водача. Към момента на изпадане на тялото на пътничката от седалката на автобуса, същият се е движил със скорост от порядъка и не по – висока от 15 км/ч. Вещото лице сочи също така, че при заето място на седалка в автобуса и рязко спиране на същия, биха се създали условия за политане на тялото на пътничката напред към предната седалка и достигането й с удар. Такова политане създава условия за получаване на травматични увреждания по гръден кош и корем от пострадалата, от удара на тялото по предната седалка или встрани. Ето защо и предвид регистринатие травматични увреждания по гръден кош и корем, вещото лице заключава, че пътничката Д. към момента на произшествието е била седнала на седалка в 4 автобуса. За седнали пътници не са предвидени специални захвати в автобуси с подобна техническа характеристика, като такива са предвидени за правостоящи пътници.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза/СМЕ/, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 07.11.2019 г., Светалана А. Д., е получила следните травматични увреждания: КОНТУЗИЯ НА ГЪРДИТЕ И КОРЕМА. В медицинските документи след извършени прегледи на ищцата е описана анамнеза за болки в гърдите и корема с клинични данни от прегледа за отслабено дишане в двете белодробни основи и палпаторна болка в ляво подребрие. Проведени са образни изследвания- рентгенографии на гръден кош и корем и ултразвуково изследване на коремни органи, при което не са установени счупвания на ребра, хемо- пневмоторакс и контузии на коремни органи. Получените травматични увреждания в областта на гърдите и корема са причинили на ищцата болка и страдание, като продължителността на възстановителния период е около две- три седмици, като болките, които е изпитвала ищцата, са били интензивни в първите дни.

Вещото лице е заключило, че е налице причинно- следствена връзка между получените травматични увреждания и процесното ПТП на 07.11.2019 г.

Според показанията на свидетелката Н. Н., която е близка приятелка с ищцата, които настоящата инстанция кредитира като последователни и съответни на останалите доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, на деня на процесния инцидент ищцата се прибирала с автобус 83 в посока Надежда, автобуса направил рязък завой наляво, при което ищцата отскочила от седалката, ударила се и паднала. След инцидента ищцата била доста изплашена, стресирана и се затворила; избягвала да се движи по оживени места, където имало булеварди. Ищцата Д. се оплаквала от болки в гръдния кош, от които не можела да спи нощно време. Св. Н. заявява, че ищцата кърмила детето си в този период, което било на 5 месеца, след което спряла да го кърми.

Св. Д. Ц. Д., който бил участник в процесното ПТП, заявява, че управлява съчленен автобус „МАН“ по лини 83 и 102. Свидетелят не си спомня за процесния случай, не може да заяви дали пострадалата е била 5 седнала или права и дали автобуса и бил пълен или празен. Сочи, че автобуса е с напречно разположени седалки от ляво и от дясно с коридор между тях, с гладки седалки.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е дължимия размер на обезщетението и 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответното дружество. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.