Решение № 154 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Перник, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101177 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Т. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит ****************** (Договора) с „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А.“ клон България в размер на 12000,00 лева. Вземането по този Договор било цедирано на ответника. Намира, че Договорът е недействителен, поради което дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, като същевременно поддържа, че е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 13075,66 лева.

С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1075,66 лева – дадено без основание във връзка с договор за потребителски кредит ******************

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявения иск. Счита производството за процесуално недопустимо, поради наличието на висящ спор между страните, свързан със същия Договор – причината поради която настоящото производство е било спряно.

Не оспорва сключването на Договора както и че той е носител на всички права и задължения по него в резултат на настъпилото частно правоприемство по силата на договор за цесия. Поддържа, че Договора не е недействителен, тъй като са изпълнени всички изисквания на ЗПК спри сключването му, подробно аргументирайки тезата си със съдебна практика.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В условията на евентуалност моли съда да приложи правилото на чл. 23 ЗПК.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.

Ответникът депозира писмена молба, с която признава частично иска до размер 1 от 70,68 лева като поддържа, че тази сума е възстановена на ищеца в рамките на процеса, представяйки платежно.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1075,66 лева, дадено без основание във връзка с договор за потребителски кредит ******************

По делото не се спори относно фактите. От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби, включително обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото) се установява, че „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А.“ клон България - кредитодател е отпуснал на ищеца, а той е получил сума в размер на 12000,00 лева, както и че правата и задълженията по този договор са цедирани в полза на ответника. Уговорено е също, че сумата следва да бъде върната на 72 равни месечни погасителни вноски. Лихвата е в размер на 16,82 %, а ГПР е посочено, че е 19,86%. Уговорено и заплащане на застрахователна премия от 3240 лева, както и такса ангажимент в размер на 420 лева.

По този начин общата сума, подлежаща на връщане от кредитополучателя съгласно договора възлиза на 22412,16 лв.

На база служебните задължения съда и доколкото в рамките на гр.д. № 1740/2025 г. по описа на Районен съд Перник (прието като доказателство по настоящото дело), действителността на Договора не е била предмет на разглеждане и произнасяне (арг. т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС), настоящия състав дължи също становище в мотивите си по този въпрос.

Този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Ето защо настоящият състав приема, че застрахователната премия е следвало също да бъде включена в ГПР по Договора. В ССЕ, изготвена в рамките на гр.д. № 1740/2025 г. по описа на Районен съд Перник, която настоящия съд приема като допустимо доказателство, тъй като е изготвена в съдебно производство, приложено в цялост като доказателство по настоящото дело, между същите страни и касаещо Договора, се установява, че застрахователната премия не е включена в ГПР. При включването действителният ГПР би бил 27,86%, а не на 19,86%, както е посочено в Договора. Съдът кредитира изчисленията на вещото лице, притежаващо съответните специални знания. При тези обективни данни, се установява, че е налице пряко 2 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което Договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ето защо ищецът е следвало да върне единствено чистата стойност по кредита – 12000,00 лева, както повелява чл. 23 ЗПК.

Отново в ССЕ, изготвена в рамките на гр.д. № 1740/2025 г. по описа на Районен съд Перник, се установява, че ищецът е заплатил по Договора сума в общ размер на 13075,66 лева, поради което искът е изцяло основателен и следва да се уважи.

Ответникът е поддържал, че даденото без основание по Договора е в размер на 70,68 лева, което той е получил като твърди, че е погасил това задължение в рамките на процеса. Представено е платежно нареждане като се сочи, че е в полза на ищеца, с посочено основание номера на настоящото дело и с банков превод по сметка с IBAN – ******************.

Съдът намира възражението за неоснователно. Първо, ищецът е правоприемник на всички права и задължения по Договора, поради което отговаря изцяло, независимо дали е получавал лично плащания по него или не. На следващо място, ищецът е оспорил това плащане като в исковата молба е посочил различна банкова сметка за погасяване на претенцията му. Тя е идентична и с банковата сметка, посочена по Договора - IBAN – ****************** а твърдения превод е по друга банкова сметка. Ето защо това плащане не може да се вземе предвид в настоящото производство.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, като той е сторил такива в размер на 50,00 лева за държавна такса. Други разноски не са доказани. Ищецът няма право на разноски за процесуално представителство.

Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но то е неприложимо, тъй като се присъжда единствено заплатената държавна такса.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но при този изход от спора няма право на такива.

Общо дължимите се суми и разноски следва да бъдат присъдени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на К. Д. Т., ЕГН ********** сума в размер на 549,98 евро с левова равностойност 1075,66 лева - дадено без основание във връзка с договор за потребителски кредит ****************** ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да заплати К. Д. Т. сума в размер на 25,56 евро разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3