Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2461 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2524/2024
Вид
Определение № 2461
Подписан
08.10.2024
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2461 гр. С., 01.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502524 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. Т. Т., чрез адвокат С. Н. срещу Определение № 421/26.08.2024г. по т.д. № 89 /24 по описа на БлОС, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски.

В жалбата се твърди, че посоченото определение е незаконосъобразно.

Твърди се, че по делото са представени писмени доказателства, от които може да се установи, че ищецът не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноски.

Моли съда да отмени определението, като неправилно и незаконосъобразно.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е отчасти основателна.

Предявеният от Д. Т. Т. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ АД иск е с правно основание чл. 432 от КЗ и цена 200 000лв. С исковата си молба, ищецът е отправил искане за освобождаването му от внасянето на държавна такса и разноски, поради това че доходите му не са достатъчни да ги заплати.

След указания от съда е представил за установяването на това обстоятелство декларация, в която е декларирал, че получава трудово възнаграждение в размер на 933лв. месечно от ЕТ „Д. Т. - 2024“, няма недвижими имущество или МПС, няма задължения за издръжка към други лица, не е женен.

По разпореждане на съда е извършена справка в Имотния регистър и е установено, че действително не притежава недвижими имоти.

След извършена справка в ТР е установено, че на 02.02.24г ищеца купува ЕТ“В. Т. В.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, след която последната прекратява дейността си, заличена е от ТР и очевидно 1 преминава у молителя.Отделно от това ищеца е едноличен собственик на капитала и управител на „Д. солар 2021“ЕООД, след прехвърлянето му на 02.02.24г дяловете на съдружник.И за двете фирми липсват данни за прекратяване на дейността. Обстоятелството, че притежава капитала на „Д. солар 2021“ЕООД не е декларирано в подадената декларация от 10.04.2024г.

Представени са доказателства, че бащата на ищеца е безработен и не получава обезщетение, а майка му получава средномесечно възнаграждение в размер на 1290лв.

При тези доказателства, БлОС е направил извод, че страната разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса п о иска в размер 8 000лв. и на разноски, тъй като дейността на едноличния търговец и дружеството не е прекратено и тъй като същия работоспособен и не издържа семейство. Наведен е довод, че внасянето на държавна такса е пречка за предявяването и воденото неоправдано на искове, както и за прецизирането на същите по размер и основание.

Настоящата инстанция, като се запозна с представените доказателства, намира, че са налице предпоставките за частично освобождаване на страната от внасяне на държавна такса и не са налице условията за освобождаване от разноски.

Действително ниските доходи на ищеца препятстват възможността да внесе дължимата държавна такса в размер на 8 000лв., тъй като доходите му са ниски. В същото време той не е лишен изобщо от доходи – развива търговска дейност, получава трудово възнаграждение и няма задължения към други лица. При тези констатации, САС намира, че същия следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса над размера от 1 000лв. до 8 000лв. Не следва да бъде освобождавана страната от внасянето на разноски. Определянето и внасянето на разноски и държавна такса, действително следва да отчете възможността на страната да внесе такава, макар и не в пълния размер, съобразно доказателствата за реализирани доходи и източници на такива.

С оглед изложеното следва да бъде отменено обжалваното определение в частта, в която е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса над размер от 1 000лв. до 8 000лв. и вместо това да бъде освободен от внасянето на същата.

В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ в частта, в която е отхвърлено искането на ищеца Д. Т. Т. за освобождаването от внасяне на държавна такса над размера от 1 000лв. до 8 000лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Д. Т. Т. на основание чл. 83 ал.2 от ГПК от внасянето на държавна такса над размера от 1 000лв. до 8000лв.

2

ПОТВЪРЖВА определението в останалата част.

Връща делото за продължаване на производството, като БлОС следва да съобщи на ищеца задължението за внасяне на държавна такса в размер на 1 000лв. и да му даде седмичен срок за изпълнение на същото.

Определението в частта му, в която се потвърждава първоинстанционото определение за отказ, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3