Решение № 29 от 17.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263500600012 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по протест на Д. И. – прокурор в РП Търговище, ТО Попово, срещу присъда № 37/11.12.2025 г. постановена по НОХД № 268/2025 г. по описа на РС Попово, с която подсъдимия Н. Х. М. от гр.********** е бил признат за виновен за това, че „на 14.11.2025 г., около 00.20 часа, в гр.Попово, по ул. „Ген Баранов“ пред дом № 13, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № Т 5366 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,31 на хиляда, установено по надлежния ред със Съдебно-химическа експертиза № 59/17.11.2025 г., изготвена от НТЛ при ОД на МВР – Търговище“ – престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което и във връзка с чл.58а НК са му били наложени наказания 8 м. ЛОС, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила; 1000 лв. глоба; лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 м., определено по реда на чл. 343г НК, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 14.11.2025 г. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнета в полза на държавата ½ идеална част от л.а„Пежо“, модел „307“, с рег. № Т 5366 АМ, собственост на подсъдимия, а за останалата ½ ид.част от същия автомобил М. е осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност в размер на 2151.00лв съобразно пазарната стойност на автомобила в размер на 4302.00лв. Предвид изхода на делото последният е осъден да 1 заплати и направените разноски от ДП в размер на 263.92 лв. за СХЕ.

С доводи за това, че постановената присъда е неправилна досежно определеното с нея наказание, което се явява явно несправедливо и определено в нарушение на чл.57, ал.2 и чл.343г, ал.2 НК, прокурор И. предлага осъдителната присъда на първостепенният съд да бъде изменена по реда на чл.337, ал.2, т.1 НПК, като му бъде наложено наказание в размер на 1 г. ЛОС, ефективното изтърпяване на което бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г., глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г.

Представителят на Окръжна прокуратура Търговище в с.з. поддържа протеста и доводите в допълнението му, пледира за това настоящата инстанция да измени присъдата на РСП и наложи на подсъдимия наказания съобразно протеста.

Подсъдимият Н. М. се явява лично в с.з. и с упълномощен защитник адв. Б. К. от ТАК, който изразява становище за неоснователност на протеста. Моли същият да бъде оставен му без уважение и да бъде потвърдена присъдата на районния съд.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК за цялостна проверка правилността на постановената присъда, след като обсъди доводите на страните и извърши собствена оценка на доказателствата по делото и техните източници намери подаденият срещу присъдата протест за допустим, а по същество и за частично основателен.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVII- ма от НПК, като по реда на чл.371,т.2 от НПК подс.Н. М. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, въз основа на подробен анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, е установил, че направеното самопризнание се подкрепя, при което постановил и атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. За да определи конкретният размер на наказанията ПРС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и съжалението му за случилото се. При така отчетените обстоятелства, при превес на смекчаващите, РСП е определил на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ след приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК за срок от осем месеца, ЛОС, което с оглед чистото съдебно минало отложил за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. По отношение размера на наказанието глоба, при съобразяване и на материалното положение на подсъдимия, съдът го е определил в минималния размер от 1000 лв.

По отношение наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е определил размер от 8 м. лишаване от право да управлява МПС, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 14.11.2025 г. В мотивите, съдът е обърнал внимание на новата на разпоредба на чл.343г, ал.2 от НК /в сила от 29.07. 2025 г./, според която когато това наказание се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от 2 свобода и го надминава за срок от една до пет години. Посочил е, че при систематичното й тълкуване и в връзка с общата разпоредба на чл.49, ал.2 НК тя следва да се тълкува не като абсолютно задължение, а като възможност, предоставена на съда да надвиши този срок, когато конкретните обстоятелства го налагат. Според РСП общата разпоредба на чл.49, ал.2 от НК определя пределите на наказанията по чл.37, ал.1, т. 6 и 7 НК, като допуска срокът им да надвишава срока на лишаването от свобода най-много с три години, а ако деецът е бил в пияно състояние - с пет години, освен ако в особената част на НК е предвидено друго. От друга страна и доколкото специалната разпоредба на чл.343г, ал.2 от НК не съдържала изрично изключване на тази обща уредба, двете норми следва да се прилагат съвместно, като чл. 343г, ал.2 НК определя минималното изискване - лишаването от право да не бъде за по-кратък срок от срока на лишаването от свобода, а чл.49, ал.2 НК - максималната възможна граница. В конкретиката на процесния случай и след като подс.М. е осъден на осем месеца лишаване от свобода, с оглед чистото му съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление и условния характер на присъдата, РСП е приел, че е справедливо наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде наложено за срок, равен на срока на лишаването от свобода - осем месеца. Налагането на по-дълъг срок само на формално основание би довело до несъразмерност между санкцията и обществената опасност на деянието и дееца.

При посоченото по-горе, въззивният състав приема, че по отношение размера на наложените наказания лишаване от свобода глоба, използваният от РС-Попово подход за тяхната индивидуализация е правилен и законосъобразен, поради което протеста в таза му част се явява неоснователен. От друга страна, само при индивидуализация на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ РСП е допуснал нарушение на материалния закон, като го е определил в размер от 8 месеца, идентичен с размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съгласно новата разпоредба /Обн.,ДВ, бр.61/2025 г., в сила от 29.07.2025 г./, която е синхронизирана с общата разпоредба на чл.49, ал.2 от НК/, когато наказанието лишаване от право се налага наред с наказанието лишаване от свобода, то неговия срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от 1 до 5 години - правило, което не е спазено от РСП, а и направеното в мотивите тълкуване е неправилно. Същото противоречи не само на основния принцип в правото, че специалната разпоредба винаги дерогира общата, но и създава ненужно изкуствено противоречие между двете правни норми, които /макар и с не дотам издържана законодателна техника/ са в пълен синхрон, тъй като общата разпоредба чл.49, ал.2 от НК също е била допълнена по-късно с ДВ, бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г. по начин, че да съответства на специалната чл. 343г, ал. 2 от НК. Казано по друг начин, общата разпоредба очертава само възможните максимални граници на наказанията, но не и минималните, като изрично допуска изключения, ако такива са предвидени в особената част на НК. По този начин се оказва, че максималните граници на наказанието лишаване от права, предвидени в двете разпоредби са едни и съши, а минималните се определят съобразно съответната специална норма, ако има такава. В настоящия случай има 3 такава — чл. 343г, ал. 2 от НК поради и прилагането й е задължително. Ето защо, съдът намира, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е незаконосъобразно определено и доколкото има подаден протест, на осн.чл.337, ал.2, т.1, вр. с чл. 334, ал.1, т.3 НПК първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде увеличено до размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, който според този състав изцяло съответства обществената опасност на извършеното престъпление и неговия извършител. В останалата част протеста е неоснователен.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр. с чл. 334, ал.1, т.3 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда рег.№ 37/11.12.2025 г. постановена по нохд № 268/2025 г. на РСПопово, в частта, касаеща наложеното на подс.Н. Х. М. наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което УВЕЛИЧАВА от 8 месеца, на 1 /една година и 8 /осем/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъда рег.№ 37/11.12.2025 г. постановена по НОХД № 268/2025 г. на РС-Попово, в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4