Решение № 339 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100507891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 7.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 75806/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 77 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Ю.

Й. /ЕГН **********/ срещу „К & Г- 23“ ООД- гр. София- в ликвидация /ЕИК 207287957/ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 005/ 26.09.2024 г. на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, поради закриване на предприятието и неговата отмяна, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: „учител подготвителна група“ при ответника. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата И. Ю. Й. е осъдена да заплати на ответника „К & Г- 23“ ООД- в ликвидация, сумата 1 500 леваразноски по делото.

С определение от 21.05.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищцата И. Ю. Й. за изменение на цитираното решение в частта за разноските- чрез намаляване размера на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от И. Ю. Й. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „К & Г- 23“ ООД- гр. София- в ликвидация /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба срещу определението от 21.05.2005 г. от ищцата И.

1

Ю. Й., с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно и да бъде постановено намаляване на горепосочените разноски.

Ответникът по частната жалба „К & Г- 23“ ООД оспорва същата и моли да бъде постановено отхвърлянето й като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от И. Й. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че считано от 2.05.2023 г. ищцата И. Й. е работила по трудово правоотношение в „К & Г 23“ ООД- гр. София, където заемала длъжността „учител, подготвителна група“ с място на работа: гр. София, ул.“******** /Трудов договор № 2/ 2.05.2023 г. и Допълнително споразумение от 1.06.2023 г./, като първоначално е работила при 8часово работно време- „по график“, а считано от 1.06.2023 г.- при 4- часово работно време „по график“. Със Заповед № 5/ 26.09.2024 г. на Управителя на „К & Г- 23“ ООД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ- поради закриване на предприятието. Заповедта е издадена при неспазен срок на предизвестие /30 дни/ и е връчена на Й. на 14.10.2024 г., когато именно е прекратена трудово- правната връзка между страните- съгласно чл.335, ал.2, т.2 КТ.

Приложеното от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата И. Й. по чл.328, ал.1, т.1 КТ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: решение на компетентен орган за закриване на предприятието, закриване на предприятието в цялост и фактическо преустановяване на дейността му.

Под "закриване на предприятието" /легална дефиниция на същото в КТ липсва/, като основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.1 КТ в съдебната практика се разбира прекратяване съществуването на правния субектработодател, което предполага преустановяване на производствената му, административна или друга дейност /Решение № 206/ 26.03.1999 г. по гр.д.№ 205/ 1998 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 526/ 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1643/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО;

Решение № 477/ 12.07.2010 г. по гр.д.№ 544/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./.

Предметът на дейност, с оглед на който предприятието е създадено и за реализирането на който са сключени трудовите договори, вече не съществува и те се явяват ненужни.

Предприятието- работодател занапред няма да съществува, а създадените с него трудовоправни връзки се прекратяват изцяло, по отношение на всички работници и служители. Фактическият състав "закриване на предприятието"- като основание за прекратяване на трудовото право-отношение, е налице, когато дейността на същото за 2 в бъдеще се преустановява напълно. За разлика от него, при вътрешноорганизационното преустройство

/преструктуриране, реорганизация/ на предприятието, предполагащо или налагащо сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, дейността на същото не се преустановява, а продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми /Решение № 526/ 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1643/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 686 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 133/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/. В последния случай фактическият състав на по чл.328, ал.1, т.1 КТ не е налице.

Типично проявление на закриване на предприятието са ликвидацията и обявяването на търговско дружество в несъстоятелност. Законодателят не поставя тъждество между заличаването на работодателя- като субект на правото и категоричното преустановяване на предмета му на дейност, заради който са сключени всички трудови договори със служители и работници, като акцентът в преценката пада върху това- дали продължава да се упражнява дейността на субекта или не. Условие за действително осъществяване фактическия състав на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.1 КТ е да е налице пълно преустановяване за в бъдеще на цялостната производствена и служебна дейност на предприятието /Решение № 527 от 19.05.1999 г. по гр. дело № 527/ 1998 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 477/ 12.07.2010 г. по гр.д.№ 544/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./, което именно налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на дейността на закритото предприятие. Тъй като дейността на предприятието се преустановява /прекратява/ за в бъдеще, налага се работниците и служителите, реализиращи тази дейност по трудово правоотношение, да бъдат уволнени на посоченото по- горе уволнително основание.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че в случая е взето решение от компетентния за ответното дружество орган за цялостно преустановяване на дейността му, считано от 19.09.2024 г., което е наложило прекратяване на всички договори и отношения, вкл. трудови и търговски, по които същото е страна. Установява се и преустановяване дейността на дружеството „К & Г- 23“ ООД, чиито прекратяване и ликвидация са вписани в Търговския регистър на 19.09.2024 г., в съответствие с което и ведомостите за заплати и трудовоправните документи за периода 2.05.2023 г.- 30.09.2024 г. са предадени на НОИ- ТП- София град, на основание чл.5, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване /Удостоверение № 551- 21- 1303-1/ 29.11.2024 г. на НОИ, Приемо- предавателен протокол от 29.11.2024 г./. Следователно към датата на издаване на процесната уволнителна заповед на 26.09.2024 г. и към датата на връчването й на ищцата на 14.10.2024 г. ответното дружество се е намирало в ликвидация и е било закрито по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ, поради което и фактическият състав на приложеното от работодателя- ответник прекратително основание в случая е осъществен. Без правно значение за приемане на горния извод е обстоятелството, че ликвидацията е със срок до 28.06.2025 г. и че към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство /о.с.з. 4.12.2025 г./ не е приключила, като не е вписано заличаване на дружеството в Търговския регистър.

Неоснователен е доводът на ищцата, поддържан и във въззивната й жалба, че ответното дружество не е прекратило своята дейност и не се намира в производство по ликвидация по смисъла на чл.266 ТЗ. Според приетите по- горе фактически и правни изводи ответникът „К & Г- 23“ ООД е прекратил дейността си както фактически, така и правно. За да е налице закриване на предприятието, не е необходимо търговското дружество- работодател на ищцата, за което няма спор, че е в процедура по ликвидация, и да е заличено като правен субект. Достатъчно е да е доказано преустановяване на дейността му за прекратяване на трудовото право-отношение с 3 ищцата, което в процесния случай е сторено.

Работодателят на ищцата е търговец, а относно търговците съдебната практика по поставения въпрос е установена и не изисква заличаването им от регистъра, за да е налице основанието по чл.328, ал.1, т.1 КТ. Ликвидацията- като основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, се изразява в прекратяване на дейността, изчезване на юридическото лице като правен субект.

Изчезва една от страните по трудовия договор, поради което той не може да остане в сила, което и налага работодателят да прекрати трудовите договори с работниците и служителите на това основание. Това обаче не означава едновременност в уволнението. Необходим е период от време, различен според конкретния случай, обусловен от замиране и преустановяване дейността на предизвестеното лице.

Подаването на заявление за прекратяване на търговската дейност за вписване в ТР е началото на процедурата по ликвидация на дружеството. Самото заличаване на юридическото лице настъпва в последващ момент. Следователно, за да е налице основанието на чл.328, ал.1, т.1 КТ, е необходимо и достатъчно юридическото лице да е обявено в ликвидация чрез прекратяване на дейността му. Заличаването на юридическото лице в ТР преустановява съществуването му, няма кой да волеобразува от негово име, няма кой да направи волеизявления за прекратяване на трудовите правоотношения /Решение № 274 от 30.06.10 г. по гр.д.№ 673/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 477/ 12.07.2010 г. по гр.д.№ 544/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./.

Предприятията на търговци в несъстоятелност и ликвидация се считат закрити и преди заличаването им от Търговския регистър. При ликвидацията ликвидаторът може дори да назначи нови служители- такива, които да обслужват процеса на довършване на работата, но освобождаването на работниците, които са били наети за осъществяване на предмета на дейност, е законно. Достатъчно е да се установи, че има пълно преустановяване на дейността, за чието извършване е създадено търговското предприятие, което в случая е сторено.

Правилно е прието в обжалваното първоинстанционно решение и че по делото не се установява да е настъпило правоприемство между „К & Г- 23“ ООД и „Частна детска градина „Ерих Кестнер“ ООД. Макар да е свързан с извършването на обучителна дейност на деца, предметът на дейност на двете дружества съществено се различава, като за осъществяваната от ответното дружество „К & Г- 23“ ООД дейност /“ръководене на детски занимателен и обучителен център за почасови и полудневни занимания на деца; организиране на рождени и имени дни, детски партита и шоу програми, ваканционни предложения, занимания по интереси; извършване на всякакви други дейности, незабранени от действащото законодателство на Република България“/ е била необходима регистрация по Наредба № 9/ 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве /чл.12, ал.2/, и вписване на обект в публичния Регионален регистър на обектите с обществено предназначение на Министерство на здравеопазването, какъвто обект: школа на адрес гр. София, жилищна група „******** /без спане и хранене/, е бил вписан в Регистъра на обектите с обществено предназначение по чл.36, ал.3 от Закона за здравето- с рег.№ 2233026163/ 31.05.2023 г. на Столична регионална здравна инспекция /СРЗИ/, и заличен на 2.07.2024 г. /Заповед № РД- 882268 на Директора на РЗИ/, а за осъществяваната от посоченото трето за спора лице„ЧДГ „Ерих Кестнер“ ООД, дейност /"дейност на частна детска градина, образование и обучение, както и всяка друга, съпътстваща и относима към дейността на тази частна детска градина дейност, която не е забранена от закона“/ е било необходимо получаването на разрешение от Министъра на образованието и науката за вписване му в публичния Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното 4 образование, воден от Министерство на образованието и науката /МОН/ по чл.331 и сл. от Закона за пред-училищното образование /ЗПУО/, позволяващо на посоченото в регистъра учебно заведение да провежда обучение и да издава официални документи за задължително предучилищно образование. Не е спорно по делото, че ответното дружество „К & Г- 23“ ООД не е било вписано в поддържания от МОН публичен Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и не е имало статут на частна детска градина. Правилен е приетият в тази връзка от районния съд извод, че фактическото заемане на овакантената от „К & Г- 23“ ООД локация на детската школа /без спане и хранене/, в която е работила ищцата, от дейността на ЧДГ „Ерих Кестнер“ ООД, при липсата на данни и доказателства за сключено помежду им споразумение, не може да обоснове както извод за настъпило помежду им правоприемство, така и извод за прехвърляне трудовите право-отношения на служителите /в частност- на ищцата/ при условията на чл.123 КТ.