Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12108 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6620/2024
Вид
Решение № 12108
Подписан
20.06.2025
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 12108 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110106620 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. П. К., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 41, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 713,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 154,00 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., сумата от 21,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.12.2020 г. до 15.06.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 41, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява клиент на топлинна енергия за 1 битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.

Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

По искане на ищеца по делото е конституирано като трето лице помагач, фирмата за дялово разпределение - „ДИРЕКТ“ ООД, което дружество не изразява становище във връзка с исковете, но представя изисканите по реда на чл.190 от ГПК посочените в исковата молба документи, вкл. и Договор между СЕС и „ДИРЕКТ“ ООД за извършване на услугата по ДР.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. К., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. М. Б., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че стойността на претендираните вземания не отговаря на действително потребената топлинна енергия. Поддържа, че по делото не бил представен актуален договор, сключен между СЕС и дружеството топлинен счетоводител. Релевира възражение за погасителна давност. Твърди, че претенцията за топлинна енергия била общо посочена, без да е индивидуализирана по пера и отделни периоди. Оспорва се ответникът да е изпаднал в забава за погасяване на процесните задължения. Твърди, че липсва покана за плащане на главницата на ДР. Оспорва пасивната легитимация на ответника, като поддържа, че имотът е бил прехвърлен на трети лица с тежестите.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; 2. качеството потребител- собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 3. точно изпълнение на договора от ищецадоставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла 2 вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, които са заявени с ОИМ.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот № 187/02.06.2022 г. /на л.27/ от който се установява, че В. П. К.

/настоящ ответник/ е продала на Г.Л. и Е.Л., собствения си недвижим имот, представляващ Апартамент № 41, находящ се в ***

Приет е също и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.04.1991 г., от който се установява, че ответницата В. К. и нейната майка Б.Й.К., са закупили процесния недвижим имот през 1991 г., при равни права от по ½ ид.ч. за всяка от тях. В последствие, с договор за дарение на недвижим имот от 26.08.1993 г., Б.К. е дарила на дъщеря си В. К., собствената си ½ ид. ч. от апартамента, в резултат на което прехвърляне ответника К. е станала едноличен собственик на апартамент № 41, находящ се на горепосочения адрес. С договора за дарение, дарителката Б.К. си запазила вещното право на ползване върху апартамента, докато е жива. Със заявление – декларация от 28.09.2011 г. е поискала партидата за жилището, която се води при ищеца, чийто титуляр дотогава е била Б.К., да бъде прехвърлена на нейно име. В заявлението е посочено, че ФДР за СЕС е фирма „Директ“ ЕООД. През 2018 г., ответника К. е поискала да заплаща топлинната енергия към ищцовото дружество на равни месечни вноски, което желание е променила през м.09.2019 г., когато е поискала прекратяването на този начин на плащане.

В приетото по делото Удостоверение за съпруг и родствени връзки /приложено на л.132 от делото/ е видно, че Б.К. /майка на ответника К./ е починала на 01.09.2011 г. Със смъртта на К. се е погасило и учреденото в нейна полза вещно право на ползване, съгл.

3 чл.59, ал.1 от ЗС.

След тази дата, няма данни по делото за други разпореждания с недвижимия имот /Апартамент № 41/ извършени от едноличния му собственик в лицето на ответника В. К., в т.ч. за учредено вещно право на ползване в полза на други трети лица и чак до разпореждането й през 2022 г., когато го продава на сем. Литови.

От приетите по делото доказателства представляващи Протокол от ОС на СЕС от 09.08.2002 г. и приложение към него – Списък на етажните собственици, се установява, че наследодателя на ответника по делото и нейн съсобственик към този момент, Б.К. е участвала лично в общото събрание на ЕС при избора на ФДР през 2002 г., като е вписана в протокола от същото като собственик на ап. 41, във вх.3 и е декларирала, че в апартамента има само 1 бр. радиатор, 1 разпределител и 1 термостатен вентил, а потребената ТЕ ще се заплаща в брой.

От приетия като доказателство Договор № ***/22.08.2002 г. между СЕС находяща се в ***, представлявана от упълномощените от ОС на СЕС лица В.Т. и Д.В. и „Техем Сървисис“ ЕООД /понастоящем осъществяващ дейността по дялово разпределение за процесната СЕС чрез своя подизпълнител дружество „Директ“ ООД/ се установява, че последното дружество е избрано от етажните собственици за фирма, която да извършва услугата по „топлинно счетоводство“, през 2012 г., съгл. Договор № Д-7571/09.11.2012 г. и противно на възражението на ответника, че договора не е валиден през процесния период /01.05.2020 г. до 30.04.2022 г./ с разп. на чл.22 от същия, страните са уговорили, че договорът е за първоначален срок от пет години, но автоматично се продължава, ако не се отправи писмено месечно предизвестие преди изтичане на този срок. По делото няма данни и не се твърди, същия да е бил прекратен от някоя от страните.

Приети по делото са и издадените от ищеца, след края на всеки отоплителен сезон, включени в процесния период, 2 бр. ОФ с № **********/31.07.2021 г. и съобщение към фактура № 1019472828/31.07.2022 г., в които са отразени извършените годишни отчети от ФДР /т.нар. Главен отчет/проверка, приет по делото на л.93/ в края на процесните отоплителни сезони и е определена дължимата крайна цена за консумираната през периода топлинна енергия, в общ размер от 713,99 лв. с вкл. ДДС, от която сума по прогнозни данни – 729,36 лв. и от изравняване -13,31 лв. /т.е. за връщане на абоната/. Талона за отчет носи подписа на абоната – ответник В. К., като същия не бе оспорен за неговата истинност от особения представител на ответника.

Удостоверените данни кореспондират с останалите доказателства по делото, в т.ч. заключението по СТЕ, съгласно които в имота не е потребявана ТЕ за отопление, но е изчислена ТЕ за БГВ на база за 2021 г. /поради неосигурен достъп за отчет/ и по данни от 2 бр. водомери, редовно отчетени за 2022 г., като количествата ТЕ за подгряване на битова вода са били изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1, на Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г.

Видно от представените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за периода /на л.118,119/ 4 данни от талона за отчет са отразени в изравнителните сметки и същите са послужили за изготвянето на окончателните общи фактури за потребената в имота ТЕ, като няма данни за направени рекламации по отношение на отчетените показания в отделните апартаменти и АС, поради което съдът кредитира, като годни да установят фактите, за които са представени, писмените доказателства, представените от ФДР.

По делото е прието заключение по СТЕ, видно от което се установява процесната сграда, в която се намира апартамент № 41 е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен контрол, отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата методика. Извършеното в периода „дялово разпределение“ от „Директ“ ООД е в съответствие с методиката и нормативната уредба, и с проверените документи и данни от уредите за сградата и апартамента. За да достигне до тези изводи, вещото лице е извършило примерни проверки за размера на начислените технологични разходи, както и за разпределената ТЕ през периода за сградна инсталация, резултатите от които проверки обобщено сочат, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС и за процесния имот, съответства на нормативната уредба, в частност Наредбата за топлоснабдяването от м.03.2020 г. и последните й изменения. От заключението е видно също, че за абоната през процесния период е изчислявана ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г., като за процесния имот „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 205 куб.м. и този на ЕС – 6512 куб.м.