Решение № 367 от 16.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Б. , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500069 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. К. Т., действаща чрез пълномощника адв.Б.Б. срещу решение № 908281/22.10.2020 година, постановено по гр.д. № 789/2020 година по описа на РРСБ. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „К.С.“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Р.С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сторените от последния съдебни разноски.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва фактическите констатации на съда като счита, че не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Твърди, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение не е било налице съвпадение на волеизявленията на страните относно момента на прекратяване.

Твърди, че моментът на приемане на предложението и моментът на прекратяване на договора е един и същ, и той предхожда момента на получаване на приемането от ищцата.

Твърди, че в молбата от 17.03.2020 г. не е посочена дата, от която да се счита за прекратен трудовия договор, с което обосновава теза за липса на предложение от страна на работника относно това обстоятелство. Оспорва обективността и правилността на съдебнопочерковите експертизи, които районният съд е кредитирал с доверие. Счита, че правните доводи на районния съд не са отнесени правилно към казуса. С твърдение, че съдът е приел за недоказани оспорени факти, за които не проведено надлежно доказване, обосновава възражение за нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда доводи за непълнота на доклада по делото, изразяващи се в пропуск на съда да посочи като нуждаещи се от доказване твърденията на ищцата за порок на волята, обективирана в молба от 17.03.2020 г. като заявена под натиск от страна на работодателя, както и липса на указания чия е доказателствената тежест за установяване на тези релевантни обстоятелства. Предвид твърдяните пороци на доклада на съда счита за неправилно недопускането на гласни доказателства за установяване на твърденията на ищцата за порок на волята в молба от 1

17.03.2020 г. по съображения за настъпила преклузия /съгласно протоколно определение от 07.08.2020 г./. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго такова, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира съдебни разноски.

Прави доказателствени искания, претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът по жалбата чрез пълномощник депозира писмен отговор, с който оспорва доводите и възраженията, наведени с жалбата. Счита, че въззивната инстанция следва да остави без разглеждане довода на жалбоподателя за липса на предложение относно датата, от която работникът желае да се прекрати трудовото правоотношение, както и възражението, че липсва волеизявление на работодателя, че приема отправеното от работника предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, тъй като такива /доводи/ не са въведени с исковата молба. Алтернативно обосновава становище за изцяло обоснован и съобразен с материалния закон извод на районната инстанция за наличие в казуса на съвпадение на двете насрещни волеизявления на страните относно начина, основанието и момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение. Твърди, че с подаване на волеизявлението от работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и приемането му от работодателя е настъпил фактът на прекратяване на трудовия договор, а с издаването на процесната заповед само е констатирано това прекратяване като е уточнена началната дата за това. Оспорва като несъстоятелни възражението на жалбоподателя за допуснато от районната инстанция нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в кредитиране на едноличната и тройна съдебно-почеркови експертизи, както и възражението за непълен доклад по делото.

Във връзка с наведените в исковата молба твърдения за порок на волята на ищцата, изразяващ се в това, че е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение под натиск и настояване на работодателя, се прави искане за оставяне на исковата молба без движение поради неяснота на обстоятелствата, с които е обосновано възражението. Сочи, че в тежест на ищцата е да установи вменения порок на волята, изразяващ се в случая в настояване и натиск от страна на работодателя, което по делото не е доказано. Счита за неоснователни доказателствените искания, сторени с жалбата. В случай, че съдът уважи същите, прави искане за събиране на гласни доказателства. Ответникът по жалбата претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

С определение по реда на чл.267 ГПК въззивният съд е дал ход на въззивната жалба, като е докладвал същата, ведно с отговора на насрещната страна. Във връзка с наведени в жалбата доводи за непълнота на сторения от районната инстанция доклад по делото и несъбрани в тази връзка допустими и относими към спора доказателства, въззивният съд е допуснал събиране на гласни доказателства - обясненията на въззивника и на управителя на въззиваемото дружество по реда на чл.176 от ГПК, както и на посочени от двете страни свидетели.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощник. Поддържат въззивната жалба. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Пълномощникът на страната представя писмено становище.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явяват законният представител и надлежно упълномощен адвокат. Поддържат доводите и възраженията, сторени с писмения отговор на въззивната жалба. Претендират съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Във въззивното производство са събрани обясненията на въззивника и на управителя на въззиваемото дружество, разпитан е свидетелят Е.М. /майка на жалбоподателя/.

Б.ският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

2

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 789/2020 г. по описа на РС- Б. е образувано по искова молба, подадена от В. К. Т. срещу „К.С.“ ЕООД, ЕИК ..., претенции за признаване на уволнението й със заповед № 295/18.03.2020 г., издадена от ответника за незаконно и неговата отмяна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 220.00 лева представляваща обезщетение за времето от 18.03.2020 г. до 20.05.2020 г., през което е останала без работа порази незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на основание договор № 350/02.07.2019 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „диспечер транспортни средства“ с място на работа – „К.С.“ ЕООД, при осемчасов работен ден и възнаграждение в размер на минималната работна заплата - 560.00 лева, а считано от 01.01.2020 г. – 610.00 лева. Договорът бил сключен при условията на чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване в полза на работодателя, считано от 03.07.2019 г. до 03.01.2020 г. Договорът не бил прекратен в този срок, поради което с изтичането му се трансформирал в безсрочен.

Ищцата твърди, че на 24.03.2020 г. й била връчена заповед № 295/18.03.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Твърди, че в резултат на уволнението останала без работа повече от два месеца.

Ищцата твърди, че не е изразявала съгласие пред работодателя за прекратяване на правоотношението, поради което посоченото в заповедта основание за прекратяване – взаимно съгласие, по чл.325, ал.1, т.1 КТ не отговаря на обективната истина. Сочи, че дни преди да й бъде връчена процесната заповед, била извикана в кабинета на лицето Р.С. управител на дружеството-ответник към момента, където й било заявено, че работодателят желае прекратяване на трудовото правоотношение помежду им. Последната се изненадала, след това притеснила, че ще остане без работа, поради което поискала отсрочка. Такава й била отказана. Бил й връчена лист, на който под диктовката на Р.С. започнала да пише молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Т. написала молбата, но отказала да я подпише. След това напуснала кабинета на С. много разстроена от случилото се и уплашена, че остава без работа. Т. оспорва автентичността на подписа, положен от нейно име в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че последното брутно трудово възнаграждение, което е получила за месеца, предхождащ месеца на уволнението месец февруари 2020 г., е в размер на 610.00 лева. Сочи се в молбата, че на 20.05.2020 г. Т. започнала работа при друг работодател. С посоченото обосновава правния си интерес от предявяване на исковете. Прави доказателствени искания.

В законоустановения срок ответникът чрез пълномощник е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че на 17.03.2020 г. ищцата е отправила до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, за което е подписала лично молба от 17.03.2020 г. Твърди, че тази молба е приета от работодателя на 18.03.2020 г., поради което на същата дата е издадена заповед № 295 за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Твърди, че в случая е налице взаимно съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните за начина и основанието за прекратяване на правоотношението. Сочи, че мотивите за отправяне на предложението, както и за неговото приемане са ирелевантни за законосъобразността на заповедта за прекратяване на правоотношението. Твърди, че в тежест на ищцата е да докаже въведения в процеса порок на волята по подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва ищцовото твърдение за отправена на 17.03.2020 г. от работодателя заплаха. Навежда подробни правни доводи, с които обосновава становище, че в случая не е налице унищожаемост на волята на Т., обективирана в молба от 17.03.2020 г., поради заплаха по чл.30 вр.с чл.44 ЗЗД. Прави доказателствени искания.

В хода на процеса районната инстанция е събрала като доказателство оригинал на Молба от В.Т. от 17.03.2020 г., обективираща воля на автора да бъде освободена от работа по взаимно съгласие. Открито е производство по чл.193 ГПК за проверка автентичността на положения от името на В.Т. подпис в молбата. На ищцата е указана тежестта да докаже неавтентичността на оспорения документ. В тази връзка са назначена еднолична съдебно3 графологична и тройна съдебно-графологична експертизи /Протокол № 39/28.07.2020 г. и Протокол за изготвена съдебно комплексна експертиза, депозиран по делото на 14.09.2020 г./, сочещи по категоричен начин на обстоятелството, че подписът в молба от 17.03.2020 г. е положен от В. К. Т., т.е. че документът е автентичен.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районната инстанция е постановила решение № 908281822.10.2020 г., с което е отхвърлила като неоснователни предявените от Т. искове като е осъдил същата да заплати на ответника сторените съдебни разноски в размер на 600.00 лева, адвокатско възнаграждение. С решението съдът е признал за недоказано оспорването автентичността на подписа в молба от В. К. Т. от 17.03.2020 г.