Решение № 352 от 02.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина А. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330200312 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Алутрейдинг“ ЕООД, ЕИК: 202850451, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.А.Т., чрез адв. В.М. против Наказателно постановление № 16-003009 от 27.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена в НП. Твърди, че преди работникът М.Г.С. да е постъпил на работа, е било постигнато съгласие по въпросите от същественото съдържание на трудовия договор, но поради пропуск последният не е подписан от работника. Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение при посочването на нарушените законови разпоредби, като поддържа, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Сочи, че няма извършени нарушения от същия вид, всички работници и служители са наети със сключени трудови или граждански договори, като своевременно са им заплащани дължимите основни и допълнителни трудови възнаграждения.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира направени по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се 1 представлява от *** Н. К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, да е правилно установена и да е доказана по делото от събраните доказателства. Взема становище възраженията по жалбата да са неоснователни, като поддържа трудовият договор да се счита за сключен с полагането на подпис и от двете страни по правоотношението, а дотогава да съществува само проект за този договор. Твърди по делото да е доказано, че М.Г.С. е постъпил на работа към приетата в НП дата на извършване на нарушението, но без да е бил сключен трудов договор между него и жалбоподателя. Поддържа правната квалификация на нарушението да съответства на установените по делото факти. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Алутрейдинг“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.01.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 12.01.2021 г., съгласно датата на пощенското клеймо на приложеното по преписката копие на пощенски плик, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.07.2020 г. М.Г.С. постъпил на работа като монтажник при жалбоподателя „Алутрейдинг“ ЕООД в производствен цех, находящ се в гр.

Пловдив, ул. „Индустриална“ № 1. Преди постъпването му на работа между С. и „Алутрейдинг“ ЕООД не бил сключен трудов договор. В трудовото досие на С., съхранявано от жалбоподателя, била приложена бланка на трудов договор с № 00000025 от 20.07.2020 г., която не била подписана от М.Г.С..

Последният отработил девет дни през месец юли 2020 г., което било отразено в изготвяната от „Алутрейдинг“ ЕООД таблица за явяване на работа за съответния месец. За положения труд на С. било платено възнаграждение, което било отбелязано в разчетно-платежната ведомост за месец юли 2020 г.

На 14.09.2020 г. М.Г.С. подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, в който твърдял, че работил при жалбоподателя „Алутрейдинг“ ЕООД от месец юли 2020 г., но не бил подписвал трудов договор, нито му бил връчван екземпляр от такъв договор. Сочел още, че трябвало да работи извънредно, извън работното време, за което не му се заплащало, както и че 2 трудовата му книжка не му била върната, след като бил освободен от работа.

По така постъпилия сигнал на свид. С. Г. П. – *** в Дирекция „ИТ“ Пловдив, било възложено извършването на проверка за спазването на трудовото законодателство при дейността на жалбоподателя „Алутрейдинг“ ЕООД. На 05.10.2020 г. свид. П. извършила проверка по документи, като проучила и прегледала трудовото досие на М.Г.С., представено от „Алутрейдинг“ ЕООД. Свидетелката констатирала, че преди приемането на С. на работа на 21.07.2020 г. не бил сключен трудов договор с него от страна на жалбоподателя. Вместо това бил изготвен проект на трудов договор, който не бил подписан от работника С., а само от представляващия жалбоподателя.

На 20.10.2020 г. свид. П. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-003009 против дружеството жалбоподател, в присъствието на неговия управител и на свидетел. Препис от акта бил връчен на представителя на жалбоподателя срещу разписка.

Против АУАН било подадено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Г. П.. От тях се установява, че извършената проверката е била инициирана от постъпил в Дирекция „ИТ“ Пловдив сигнал от М.Г.С., в който се твърдяло, че е полагал труд при жалбоподателя, но без да е подписвал трудов договор и да му е връчван екземпляр от него. Изяснява се още, че в хода на проверката жалбоподателят е представил на свид. П. документ, именуван трудов договор, страни по който били „Алутрейдинг“ ЕООД и М.Г.С., но в него липсвал изпълнен подпис от работника, като документът бил подписан единствено от представляващия работодателя. Свидетелката П. изяснява и че е установила факта на постъпването на М.Г.С. на работа от данните в присъствените форми и ведомостите за заплати, както и от обясненията на представляващия дружеството жалбоподател, който също е признал това обстоятелство.

Показанията на свид. П. се ползват изцяло с доверие от съда. Те са последователни, вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. Дава им се вяра и като проверени относно своята достоверност, като показанията изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.

От трудов договор № 00000025/20.07.2020 г. със страни „Алутрейдинг“ ЕООД в качеството на работодател и М.Г.С. в качеството на работник се установява, че в документа не е положен подпис за работник/служител, като подписи са изпълнени единствено за „работодател“, „гл. счетоводител“ и 3

„изготвил“. Изяснява се още, че в целия документ не е положен нито един подпис от М.Г.С., като липсва подпис за работник/служител и в графите, с които се удостоверява, че на работника е връчен екземпляр от трудовия договор, от длъжностната характеристика, от завереното уведомление до ТД на НАП, както и че той е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата.

От Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец юли 2020 г. при работодател „Алутрейдинг“ ЕООД, съставена на 28.09.2020 г. и приложена по административнонаказателната преписка, се изяснява, че М.Г.С. се е явил на работа общо 9 дни през разглеждания период и е отработил 72 часа, като първият ден, на който се е явил на работа, е 21.07.2020 г.

От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.

На първо място несподелимо е поддържаното в жалбата становище – че трудов договор между жалбоподателя в качеството на работодател и лицето М.Г.С. бил сключен, тъй като между тях било постигнато съгласие по всички въпроси, формиращи задължителното съдържание на сделката, но единствено не било спазено изискването за формата на договора. Действително съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД договорът представлява самото съглашение между лицата, с което те създават, уреждат или унищожават правната връзка по между си.

Трудовият договор обаче по аргумент от чл. 62, ал. 1 от КТ е формална сделка. Това означава, че за да настъпят целените от страните правни последици, техните съвпадащите волеизявления трябва да бъдат направени по определен начин - в случая в писмена форма. Спазването на това изискване е условие за действителност на сделката. С жалбата се прави опит да бъдат 4 разделени формата от съгласието, като им се придаде различно значение и се обвържат със самостоятелни последици. Такъв подход е несподелим, защото при формалните сделки, към които се отнася трудовият договор, формата е неотделима от съгласието - в този смисъл са както правната теория, така и съдебната практика. Това обстоятелство определя и момента на сключване на трудовия договор - като всяка формална сделка той ще е сключен, когато съгласието бъде постигнато в предвидената форма за действителност, т.е. в писмена форма. Тезата на жалбоподателя за постигнато съгласие и сключен договор, но единствено неспазване на изискуемата форма не определя пониска степен на обществена опасност на деянието, тъй като по гореизложените съображения неизпълнението на формата означава цялостна липса на сключен договор и на присъщите му правни последици.

На следващо място неоснователно е възражението за погрешна правна квалификация на извършеното нарушение. В случая с АУАН и в наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, който гласи, че: „трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“.

Съдът, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, намира, че фактическите изводи на наказващия орган са обосновани, а установените факти са подведени под състава на приложимата правна норма. Преценката дали правната квалификация е съответна на извършеното деяние се прави съобразно конкретното поведение на дееца, за което административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му. Кое е това поведение в процесния случай се установява от твърденията на актосъставителя в обстоятелствената част на АУАН и от фактическите изводи на АНО в обстоятелствената част на наказателното постановление. И в двата акта ясно, конкретно и последователно е описано, че поведението, за което се налага санкция на жалбоподателя, е приемането на работа на М.Г.С. на дата 21.07.2020 г. при липсата на сключен трудов договор. Така описаните факти се подвеждат именно под състава на приетата за нарушена разпоредба на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/001d4eee-048e-4c5a-9d12-82419837b6b2