Решение № 2178 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2178 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330111005 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от А. Г. срещу „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Твърди се, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист за сумата от 537,25 лв. за топлоенергия за периода 01.12.2008 г. – 30.04.2011 г., заедно със законната лихва от 16.02.2012г., обезщетение за забава и разноски, като по него било образувано изпълнително дело №***/2013 на ЧСИ П. И.. Сочи се, че изпълнителният лист бил издаден на 29.10.2013 г. от Районен съд – Пловдив, на основание заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2345/2012 г. Твърди се, че не съществува вземане на ответника по изпълнителния лист, т.к. след образуване на изпълнителното дело ищцата извършила плащания на задълженията на ответника на каса и по банкова сметка както следва: на 04.10.2013 г. заплатила сума в размер на 199,30 лв., на 15.10.2013 г. заплатила сума в размер на 300 лв., на 19.09.2013 г. с платежно нареждане погасила задължението си към ответника в пълен размер, като платила сумата 2932,66 лв. Счита, че с тези плащания изцяло погасила вземанията на ответника по изпълнителния лист, въпреки което съдебният изпълнител отказвал да прекрати изпълнителното производство. Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи вземанията по изпълнителен лист за сумата в размер на 537,25 лв. главница за доставена топлоенергия за посочения по-горе период. Освен главницата ищецът иска да се признае недължимостта и за вземането за обезщетение за забава в размер на 84,99 лв. за периода 01.02.2009 г.-15.02.2012 г., както и законната лихва от 16.02.2012 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 102,50 лв. по изпълнителния лист.

1

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Твърди се, че е налице частична недопустимост на иска, като ответникът признава, че сумите, които не фигурират в молбата за образуване на изпълнително дело, са платени. За останалите суми счита иска за неоснователен, като сочи, че срещу ищцата има няколко образувани изпълнителни производства и ги цитира, като приложените платежни документи касаят плащания по тези други дела.

Изрично в платежния документ били посочени делата, по които се плащало, и те не касаели процесното изпълнително дело. Моли за отхвърляне на иска в тази част и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Съдът намира иска за допустим, тъй като допустимостта на претенцията се определя от твърденията на ищеца, който твърди, че за вземанията по изпълнителния лист се води изпълнително дело.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.124 ГПК, за основателността на който следва да е налице подлежащо на изпълнение задължение на ищеца, обективирано в изпълнителен лист, както и последвало плащане от длъжника на вземанията по изпълнителния лист.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като мотивирано изготвено, че на 4.10.2013г. и на 15.10.2013г. длъжникът извършил две плащания по изпълнителния лист, с които погасил следните вземания: 349,89 лв. – част от главницата по изпълнителния лист, представляваща доставена топлоенергия за периода 01.12.2008 г. – 30.04.2011 г., вкл., сумата в размер 82,26 лв. – част от обезщетението за забавено плащане по изпълнителния лист за периода 01.02.2009 г.-15.02.2012 г., както и сумата от 67,15 лв. – за законна лихва. При изчисляване размера на законната лихва върху главницата по изпълнителния лист, считано от 16.02.2012г. , съдът стигна до извода, че сумата от 67,15 лв. е покрила дължимата законна лихва до 04.05.2013г. Към тази дата все още главницата е била дължима в пълен размер. От всичко изложено следва, че исковите претенции са установени за посочените суми, които са били платени от ищеца, вкл. е била платена и законната лихва от 16.02.2012г. до 04.05.2013г. В тази част искът ще се уважи.

За тези суми ответникът призна плащането. Установява се от изпълнителното дело, че още в молбата за образуването му плащането е съобразено и е поискано принудително изпълнение само на остатъка от дълга, който останал неплатен, а именно: 187, 36 лв. – главница, 12,63 лв. – обезщетение за забава и 102, 50 лв.

– разноски. В призовките за принудително изпълнение, получени от длъжника, фигурират търсените суми по пера, както са посочени в молбата за образуване на изпълнително дело. В част от призовките за доброволно изпълнение фигурират и други суми, но същите се отнасят за втория изпълнителен лист, по който се води изпълнителното дело. В първата покана за доброволно изпълнение са посочени вземанията по всеки от листовете и какво се претендира по 2 изпълнителното дело. Единствено в призовка за доброволно изпълнение на л.

76 от настоящото дело е посочена общо сумата от 63, 42 лв. – лихви, която съставлява сбор от обезщетението за забава и законната лихва. Разноските по двата изпълнителни листа и по изпълнителното дело също са посочени общо.

Същото общо посочване е налице и в молбите на взискателя за изясняване актуалния размер на дълга по изпълнителното дело, който е по два изпълнителни листа. Въз основа на изложеното и при последователен прочит на изпълнителното дело, следва, че принудителното изпълнение не касае платените от длъжника суми на 4.10.2013г. и на 15.10.2013г., а случаите, в които са посочени по-високи размери, те касаят вземания за законна лихва и вземания по втория изпълнителен лист или разноски по изпълнителното дело.

Ето защо може да се приеме, че ответникът признава плащането на тези суми и не е дал повод за завеждане на иска в тази част, тъй като не е образувал изпълнително дело за така платените суми. По тази причина, същият не следва да понася разноските по настоящото дело за уважените претенции.

Не се доказва ищцата да е извършила друго плащане, отнасящо се до вземанията по процесния изпълнителен лист. Установява се, както от приложеното платежно нареждане, така и от заключението на ССЕ, че извършеното в полза на ответника плащане в размер на 2932,66 лв. се е отнасяло до други изпълнителни и граждански дела, различни от процесното изпълнително дело и изпълнителен лист. Ето защо за останалата част от вземанията искът подлежи на отхвърляне, вкл. за законната лихва от 05.05.2013г., до когато е платена, до окончателното изплащане на главницата.

При този изход от спора и както се посочи по-горе, право на разноски има само ответникът, който не е станал повод за завеждане на делото и е признал вземанията, за които искът се уважава, а в останалата част, искът се отхвърля. Същият е поискал и доказал разноски за депозит за вещо лице – 150 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , по предявения иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124 ГПК, че А. Г. Г. , ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, следните суми, за които е издаден изпълнителен от 29.10.2013г. по ч.гр.д. №2345/2012г.на ПРС, въз основа на който е образувано и.д. № ***/2013г. по описана на ЧСИ П. И., поради тяхното плащане, а именно: сумата в размер на 349,89 лв. – главница, представляваща доставена топлоенергия за периода 01.12.2008 г. – 30.04.2011 г., вкл.; законната лихва върху цялата главница по изпълнителния лист, която е в размер на 537,25 лв., за периода от 16.02.2012г. до 04.05.2013г.;

3 сумата в размер 82,26 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 01.02.2009 г.-15.02.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: за горницата над сумата от 349,89 лв. до претендираните 537,25 лв. главница за доставена топлоенергия за периода 01.12.2008 г. – 30.04.2011 г., вкл. за законната лихва върху цялата главница по изпълнителния лист, която е в размер на 537,25 лв., за периода от 05.05.2013г. до окончателното й изплащане; за горницата над сумата от 82,26 лв. до претендираните 94,89 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 01.02.2009 г.-15.02.2012 г.; за сумата в размер на 102, 50 лв. – разноски по изпълнителния лист.

ОСЪЖДА А. Г. Г. , ЕГН:**********, да плати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, разноските по делото, както следва:

150 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4