Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 08.03.2024, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 401/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
08.03.2024
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 ал. 3 т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Девня, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200401 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на П. М. А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление №23-0253-000465/26.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление и моли за неговата отмяна, като заявява, че не е извършил нарушението, както и че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Варна, РУ – Девня също не изпраща представител за участие в с.з. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата, счита нарушението за доказано, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно, правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2023 г. в около 13, 30 часа въззивникът П. М. А. управлявал 1 управлявал л. а. марка *** с рег. № *** по път ГП 1-2 в посока от гр. Девня към гр. Варна. Приближавайки кръстовище с път 2008 той се движел зад друг лек автомобил, а непосредствено зад него, на разстояние от около 50-100 м. се движел полицейски патрулен автомобил, управляван от свид. Ж. П. Ж. и Р. И.

Т. – служители на РУ Девня, които в този момент изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул. В този пътен участък пътната маркировка била М1 – непрекъсната линия. Въпреки това въззивникът предприел и извършил маневра изпреварване на движещия се пред него л.а. пред очите на полицейските служители. И двамата свидетели възприели непосредствено извършената забранена маневра, тъй като се движели съвсем близо след автомобила на въззивника. Тъй като били на работа по осъществяване безопасността на движението те включили светлинен сигнал и подали звуков сигнал на движещия се пред тях автомобил да спре.

Възприемайки сигнала, въззивникът спрял вдясно от пътя, където на место му бил съставен АУАН за нарушение 6 т. 1 от ЗДвП. Акта бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива не постъпили и пред администативно – наказващия орган, който възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушението, описано в АУАН и издал атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на двамата полицейски служители, установили лично нарушението, описано в АУАН. Въззивникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е осъществен състава на твърдяното административно нарушение от обективна и субективна страна, поради което съдът ги приема за голословни, а описаното в АУАН нарушение за безспорно извършено.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група на РУ МВР – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното 2 наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН и ЗДП. Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила също са голословни и неконкретизирани.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Безспорно е по делото, че въззивникът, като водач на МПС не е съобразил своето поведение с пътната маркировка, забраняваща изпреварването, като осъществил неправилно изпреварване, без да е създал опасност за движенито. С оглед на това и правилно е ангажирана адвиминстативно – наказателната му отговорност със санкцията, визирана в нормата на чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП, която е във фиксиран от законодателя размер и не подлежи на изменение от страна на съда.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме претенциите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление за неоснователни и необосновани. Същото е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушенията, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а наложената санкция е правилно определена, поради което следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото искането на АНО за присъждане на разноски е основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 ал. 1 от Административно процесуалния кодекс. На основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В настоящото производство АНО е представляван от проц. представител с юридическо образование, видно от представените доказателства, който е изготвил писменото становище по жалбата. Като съобрази обема на извършените действия, както и че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, в което представител на АНО не е участвал, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80 лева съгласно чл. 63д ал.

5 от ЗАНН, вр.чл. 37 ал. 1 от Закона за правна помощ вр.чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно

3 постановление

№23-0253-

000465/26.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на П. М. А., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лева.

ОСЪЖДА П. М. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Варна, РУ – Девня сумата от 80 лева /осемдесет лв, 00 ст./ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4