Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 03.02.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3128/2020
Вид
Решение № 182
Подписан
03.02.2023
В сила
15.08.2023
Състав
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.15 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 ал.1 т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.6 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.3 ал.1 т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3, т.1-4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4а ал.6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6 ал.11 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6 ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6 ал.9 · Кодекс за социално осигуряване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 182 гр. Пловдив, 03.02. 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков а.х. дело номер 3128 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят А. К.,***, чрез адв. И.Ш.,***, е оспорил Ревизио­нен акт /РА/ № Р-16001619007954-091-002/28.07.2020 г., потвърден с Решение № 508/15.10.2020 год., в частта на допълнително установен дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 557 756.52 лв. и лихви в размер на 70 499.97 лв. и вноски за здравно осигуряване за 2018 г. в размер на 1 966.35 лв. и лихви 346.22 лв.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от дире­ктора на дирекция “ОДОП” - Пловдив, жал­­боподателят счита, че актът е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, и е необоснован. В частта по ЗДДФЛ жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за реализиране състава на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, тъй като за това е необходимо, да бъде установен източникът на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчната основа за облагане, според произхода на дохода, а това не е сторено от ревизиращия екип. Твърди се, че данъкът е определен на годишна база без да бъде изследван въпросът за началното салдо, от една страна, и, от друга – като е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, без да е посочено от кои данъчни основи по чл.25, чл.30, чл.32, чл.34 и чл.36 от с. з. е формирана тя. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, доколкото по отношение на определянето на допълнителни данъчни задължения не може да бъде извършена проверка за законосъобразност. Излагат се конкретни доводи в тази насока по отношение на юридическите лица, предоставили заеми на жалбоподателя. Твърди се също така, че относно представените и върнатите заеми от трите търговски дружество, констатациите са направени единствено на базата на предоставените счетоводни справки от дружествата. РЛ не е представило доказателства за предоставяне и връщане на заемите, изискани по реда на чл.37 ал.3 от ДОПК, поради което и на основание чл.37 ал.4 от ДОПК, следва да се приеме, че те не съществуват и се преценяват само събраните в производството доказателства.

Твърди се и, че в нарушение на чл.37 ал.1 от ДОПК не е извършена обективна преценка и анализ на всички събрани в производството доказателства. По отношение задълженията за ЗО, от страна на органа не е доказано, че се касае до доходи от трудова дейност, поради което неправилно са определени и тези задължения. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директор дирекция “ОДОП”–

Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Я., счита жалбата за неос­но­вателна, поради което настоява за отхвърлянето й по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Пре­тендира присъждане на юрис­­консултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, тринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­ка­зателства, намира за установено следното.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоя­щия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е пот­­вър­дил в горепосочената част. Така постановеният, от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Плов­­див, резултат и подава­не­то на жалбата в рамките на предвидения за това пре­к­лузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУС­ТИ­МОСТ.

Началото на ревизионно производство е сложено в ход със ЗВР № Р-16001619007954-020-001/06.12.2019 г., издадена от С. А. Г. – началник сектор, в качеството си на заместник на Г. П. Й., при ТД на НАП – Пловдив, с обхват ревизия на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 08.01.2020 г. лично на ревизираното лице. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619007954-020-002/06.04.2020 г. на същия орган по приходите срокът на ревизията е продължен до 08.06.2020 г., като заповедта е връчена на 08.05.2020 г. на пълномощник на ревизираното лице. Във връзка с Предложение за промяна на обхвата на ревизията от 13.05.2020 г. на ръководителя на ревизията е издадена ЗИЗВР № Р-16001619007954-020-003/13.05.2020 г., с която е разширен обхватът на ревизията, като са включени и задълженията за ДОО – за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и е определен срок за приключването й до 08.05.2020 г. Заповедта е връчена на ревизираното лице чрез пълномощник на 08.05.2020 г.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, е издаден Реви­зи­­о­нен доклад № Р-16001619007954-092-001/06.07.2020 г., също редовно връчен на ревизираното лице лично на 07.07.2020 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, против така съставения РД е постъпило възражение от проверяваното лице вх. № 14522/28.07.2020 г.

Въз основа на РД и след обсъждане на така депозираното възражение, на основание чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден про­цес­­ният РА № Р-16001619007954-091-002/28.07.2020 г., редовно връчен на К. на 29.07.2020 г.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди: № РД-09-1801/28.09.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив № 21-1713/07.07.2017 г. на изпълнителния директор на НАП – София. Налични са и сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, извършвали всички действия по време на ревизионното производство, както и оптичен носител /CD/.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Относно частта за задължения по ЗДДФЛ.

А.К. е с турско гражданство, но е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ с адрес по чл.8 от ДОПК – гр. Пловдив, ул. „***“ № 168 и данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ. Женен – съпруга С. К.. Участва в следните търговски дружества: - „Сарс 12“ ООД, ЕИК *** – съдружник и управител; „Ари“ ООД, ЕИК ***– съдружник и управител; „“Сарс груп 99“ ООД, ЕИК *** – съдружник;

„Черноморец“ ООД, ЕИК ***– съдружник и управител; „А. К“ ЕООД, ЕИК *** – едноличен собственик и управител и „Сарстес“ ООД, ЕИК *** – съдружник и управител. През ревизираните периоди лицето няма регистрация по ЗДДС. По данни от ИС на НАП А.К. от 12.12.2005 г. е самоосигуряващо се лице в „Черноморец“ ООД.

На лицето е извършвана ревизия, за която е издаден РД № Р-16001619003627.002-001/24.06.2020 г.

Лицето не е предприятие по смисъла на ЗСч и не е длъжно да води счетоводна отчетност. В хода на ревизията са установени плащания в нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията.

Органите по приходите са установили, че лицето няма подадено ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Във връзка с ревизията са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД на стр.2 и 3 от същия. По реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица – службите по вписванията, отдел „МДТ“, банките, областна дирекция „Полиция“, дружествата, в които лицето е съдружник. Въз основа на събраните доказателства е извършена и съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи, за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбите на чл.123 от ДОПК.

Органите по приходите са констатирали, че през 2018 г.

А.К. е извършвал разходи в значителни размери, без да реализира доходи. Основно тези разходи представляват предоставени парични средства в големи размери на дружествата, в които има дялово участие – за 2018 г. – 6 087 174.51 лв.

Установено е несъответствие между доходи и извършени разходи през периодите на ревизията, което е онагледено с изготвени таблици, в които е извършена съпоставка за годината – стр. 8 – 9 от РД. В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в чл.122 ал.2 т.2 /налице са данни за укрити приходи или доходи/ и т.7 /декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от същия кодекс. На А.К., на основание чл.124 ал.1 от ДОПК е връчено уведомление и декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК.

По връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения, от ревизираното лице не са предоставени декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК.

В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи, е установено нарастване на имущественото състояние на лицето за 2018 г. в размер на 5 585 101.97 лв.

След тези констатации органите по приходите са приели да облагаем доход на лицето установеното нарастване и след приспадане на дължимите осигурителни вноски, е изчислена основа за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.

За да потвърди РА в частта за определените задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ решаващият орган е възприел част от мотивите на ревизиращия екип – тези относно констатациите за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, но е приел, че не са налице предпоставките по т.7 от същия текст, тъй като паричните средства по предоставените заеми на фирмите, с които А.К. има договори за заем, са от Р Турция. В хода на ревизията не е установено, че доходът е с източник от Р България по смисъла на чл.8 от ЗДДФЛ.

С оглед гореизложеното за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. не са налице извършени разходи без наличие на средства за това, поради което не е налице хипотезата на чмл.122 ал.2 т.7 от ДОПК за определяне на данъчната основа за 2018 г. по реда на чл.122 от ДОПК.

Приел е, че основателно органите по приходите са приели, че К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, като в тази насока е посочил, че статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето, като е посочил критериите за това, като е формирал извод, че центърът на жизнените интереси на лицето е в България, и е приел, че правилно при ревизията органите по приходите са процедирали като са определили данъчна основа и данък върху доходите на лицето, тъй като, РЛ като местно физическо лице е носител на задължението за данък за придобити доходи от източници в Р България и в чужбина /в случая, за евентуално получени доходи от Р Турция/.

Във връзка с установяване всички доходи на РЛ, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало събраните по делото документи и е констатирано, че не са събрани доказателства относно парични средства и имущество на лицето преди 01.01.2018 г. Като е описало подробно приложените по административната преписка договори за заем от цитираните по-горе дружества, експертът е посочил, че не може да даде заключение налице ли са предоставени в заем сумите от дружествата през процесния период, както и дали същите са върнати. Крайният извод на вещото лице е, че предвид липсата на документи, както по ревизионната и административната преписка, и направения анализ в хода на експертиза, последната не можа да направи съпоставка, при която да установи налице ли е превишение на разходите над приходите на годишна база 2018 г. и в какъв размер.