Определение № 470 от 07.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Кюстендил, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500335 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 6489/05.06.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от З.Б., чрез пълномощника юрк. Д., срещу определение № 522/07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 20241520101949, по описа на РС - Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба от жалбоподателя за изменение на решение № 343/18.03.2025 г. в частта му за разноските като присъдените такива за адвокатски хонорар бъдат намалени.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. По същество се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото без да се сочи конкретика. Допълва се, че минималните размери на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР) не обвързват съда и могат да служат единствено за ориентир при определянето на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Отправя се искане съдът да отмени обжалваното определение и да се произнесе по същество като намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ищеца.

Ответникът по частната жалба С. В., чрез пълномощника си адв. Р. А., оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Поддържа, че е налице неотносимост на възраженията в частната жалба спрямо възприетите от РС – Кюстендил факти, въз основа на които съдът е достигнал до извод за неоснователност 1 на молбата по чл. 248 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 20241520101949, по описа на РС – Кюстендил е образувано по искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с р е щ у С. И. В., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 4001562211/10.06.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 20241520101366 по описа на РС – Кюстендил: 1/ 3 397. 86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 02.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 2/ 2 034.46 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.10.2020 г. до 15.01.2024 г.; и 3/ 314.04 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.05.2024 г.

С решение № 343/18.03.2025 г., постановено по горепосоченото дело, РС – Кюстендил е отхвърлил така предявените искове и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество да плати на ответницата сумата от 800 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство определение № 522/07.05.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата подадена от ищцовото дружество за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е под минималния такъв определен в НВАР и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Претенцията за присъждане на сторените по делото разноски е своевременно заявена от ответницата - с подаването на отговора на исковата молба. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК определя, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В ал. 5 на същия член е предвидена възможността съдът, по възражение на страната, в тежест на която са възложени разноските, да присъди разноски за възнаграждение за адвокат в по-нисък размер, ако последното е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НВАР минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден 2 задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото (чл.

78, ал. 5 ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

Като критерии за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид редица фактори – обемът и сложността на извършената от адвоката работа, дали тази дейност изисква висока компетентност и знания, както и защитаваният материален интерес, без последният да е водещ такъв. В конкретния случай настоящата съдебна инстанция съобразява, че процесуалният представител на ответницата е депозирал подробен отговор на исковата молба, съдържащ не малък брой възражения, явил се е в проведените три открити съдебни заседания по делото, изразил е становища по исканията на насрещната страна и активно е участвал в попълването на същото с относим доказателствен материал, като в значителна степен изходът на делото е обусловен именно от процесуалните усилия на адв. А.. Следва да се отбележи, че предвид здравословното състояние на подзащитната му, която видно от ЕР на ТЕЛК № 1970/192 от 11.11.1985 г. не може да се придвижва самостоятелно, същият е трябвало да прояви допълнителна активност за запознаване с казуса и снабдяване с необходимите писмени доказателства. Действително, касае се за потребителски спор, който не се отличава с особена сложност с оглед наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Същевременно, обаче, предвид цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединените искове, претендираното от процесуалния представител на ответницата възнаграждение и без 3 да бъде намалявано е в размер под минималния предвиден в НВАР.

По изложените аргументи настоящият състав намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 800 лв. се явява справедлив и съответен на положения от процесуалния представител на ответницата труд.

Обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решение № 343/18.03.2025 г. в частта му за разноските, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 522/07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 20241520101949, по описа на РС - Кюстендил, с което е оставена без уважение молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за изменение на решение № 343/18.03.2025 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4