Решение № 134 от 19.05.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. гр. Димитровград, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101439 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на клауза от сключен между страните договор за паричен заем.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем №484641/07.01.2021г., сключен с ответника „Сити кеш“ООД. Съгласно този договор тя трябвало да върне сума в размер на 1092 лева, при сума на получаване 1000 лева, на девет вноски. Наред с това, трябвало да заплати неустойка в размер на 798 лева, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 1890 лева при месечна вноска от 210 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в размер на 798 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея- 798 лева, е в размер приблизителен на сумата на отпуснатия кредит- 1000 лева.

Въпросната неустойка била дължима в случай, че длъжника не осигури в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечения чрез поръчителство или банкова гаранция на задължението си. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза от договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Предвидената 1 клауза за неустойка била и неравноправна, тъй като тя била необосновано висока. По съществото си същата била добавка към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора. Основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това от своя страна също означавало, че клаузата за неустойка е неравноправна. Наред с това, следвало да се посочи, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно който договора трябвало да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В настоящият случай, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, като не ставало ясно как е образуван той и включени ли са в него разходите за неустойка. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата от Договор за паричен заем №484641, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 798 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „Сити кеш“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за паричен заем, както и че заемните средства са предоставени на ищеца, съобразно условията на договора. Посочва, че добрите нрави са неписани и несистематизирани правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните. Прекрачването на тези предели се санкционира от закона с нищожност на съответната уговорка- чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Поддържа, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция трябва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.

Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск.

Поради това, обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя.

Поради тази причина, при вземане на решение за сключване на договор за заем кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същия представи надлежно обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез включване на клауза за неустойка в посочения размер. Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на потребителя. В случай, че ищецът изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то тя очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. На следващо място, неоснователно било твърдението на ищеца, че в ГПР следвало да бъде включен и размера на уговорената в договора неустойка, като това пряко противоречало на чл.19 а.1 т.3 от ЗПК.

Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не можело да се взема предвид при изчисляване на ГПР. В Договора за потребителски кредит били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. В конкретния 2 случай ГПР в размер на 41,44% бил изчислен по формула, съгласно Приложение №1, като видно от съдържанието на договора единствения разход е посочения годишен лихвен процент. Заявява, че каузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 от ЗПК. В случая не било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Поддържа, че при посочване на ГПР в договора за кредит не е налице заблуждаваща търговска практика. С процесния договор не се създавало задължение за потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба, ответникът „Сити кеш“ООД предявява насрещен иск против Г. СТ. Л., с правно основание чл.79 вр.чл.240 от ЗЗД, с който иска съдът да я осъди да заплати сумата от 462 лева, представляваща сбор от сумите на непогасената главница по падежирали вноски по Договор за паричен заем №484641/01.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Поддържа, че на 07.01.2021г. Л. сключила със „Сити кеш“ООД Договор за потребителски кредит №484641, за сумата от 1000 лева, която трябвало да бъде върната на 9 месечни вноски, при ГПР 41,44% и ГЛП 35,04% и съгласно приложен Погасителен план.

Твърди, че ответната страна не била погасила задълженията си по процесния договор за паричен заем. До подаване на настоящия иск тя заплатила сумата от общо 730 лева, която била отнесена за покриване на възнаградителната лихва в размер на 192,26 лева и част от главницата. С извършените плащания не били погасени задълженията за неустойка.

Предмет на иска била неплатената от ответника главница по падежиралите вноски, а това към момента били всички дължими по договора вноски. Посочва, че размерът на възнаградителната лихва бил определен съгласно нормативно установените правила. По действащото българско право максималния размер на договорната лихва бил ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който нямало ограничение в размера на тази лихва, която страните можели да уговорят в полза на кредитора. Освен горепосочените вземания дължимо оставало и вземането за неустойка, което обаче не било предмет на настоящия насрещен иск. В случай, че съдът прогласял недействителността на договора за кредит, то потребителя дължал на кредитора чистата стойност на кредита. В тази връзка за „Сити кеш“ООД била налице претенция за заплащане от ответника на сумата от 270 лева, предсталяваща непогасена главница по процесния договор. Поради това, при условията на евентуалност, предявява и насрещен иск за заплащане на сумата от 270 лева, представляваща незаплатената част от чистата стойност на заетата по договора сума.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 462 лева, представляваща сбор от сумите на непогасената главница по падежирали вноски по Договор за паричен заем №484641/01.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност, ако съдът обяви за недействителен Договор за паричен заем №484641/07.01.2021г. иска Г.Л. да бъде осъдена да заплати сумата от 270 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като остатък от непогасената главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба, пълномощника на ответника депозира писмен такъв, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Счита, че процесния договор е недействителен, тъй като съдържа клаузи, които противоречат на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В подкрепа на това излага становище, което се припокрива с това от основния предявен по делото иск. Моли съдът да отхвърли исковата претенция на „Сити кеш“ООД, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната 3 общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба препис от Договор за потребителски кредит №484641 към искане №0537749, на 07.01.2021г. „Сити кеш“ООД и Г. СТ. Л. са се договорили ответника- кредитор да предостави на ищеца- кредитополучател кредит в размер на 1000 лева. Същият следвало да бъде върнат на 9 месечни вноски, първите 3 от които в размер по 29,20 лева, а останалите 6 в размер на по 184,11 лева. Посочени са ГПР в размер на 41,44% и фиксиран ГЛП 35,04%. Първото плащане било дължимо на 08.02.2021г., а последното на 07.10.2021г. Общата сума за плащане била в размер на 1192,26 лева, в която освен главницата от 1000 лева се включвала и договорна лихва от 192,26 лева. С подписването на Договора ищеца удостоверявала, че надлежно е получила в брой заемната сума от 1000 лева. Съгласно чл.6 от Договора, страните се споразумели договора за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл.23 от ОУ на Договора. В чл.8 от Договора се посочва, че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от ОУ към Договора, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 697,74 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.