Решение № 12529 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12529 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110154435 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., срещу М. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „..., и В. Х. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „..., при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №34381/2022г. на СРС, 169 състав, както следва: 708.71 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..., абонатен № .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 06.2022г. до окончателното й изплащане, 89.05 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г., 45.74 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 06.2022г.до окончателното й изплащане, и 9.26 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 1 5.06.2022г. при условията на 1 разделност, при претендирани суми от всеки от ответниците, както следва: за М. Х. Г. – сумата от 566,96 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..., абонатен №.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, 71,24 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г., 36,59 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 06.2022г.до окончателното й изплащане, и 7,41 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 1 5.06.2022г., а за В. Х. П. – 141,74 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „..., абонатен №.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, 17,81 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г., 9,15 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.202 1г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, и 1,85 лева мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 1 5.06.2022г. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл.

410 от ГПК и по ч.гр.д. №34381/2022г. на СРС, 169 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпили възражения от длъжниците, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, съобразно посочените квоти, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.

2

Ответниците, чрез пълномощниците си, са депозирали писмени отговори на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Поддържат, че не се установява да са изпаднали в забава, поради което считат, че не дължат мораторна лихва. С оглед изложеното молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „...“ ООД не е изразило становище.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №34381/2022г. на СРС, 169 състав.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна 3 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот. Същото се установява и от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.02.1991г. Видно от същия купувачи са М. Г. и А. И. П.. Установява се от справка в НБД на лист 91 от делото, че А. И. П. е майка на М. Г., В. П. и Л.К.. В договора за продажба на недвижим имот не са посочени квоти, поради което се прилага презумпцията, че имотът е 4 придобит от купувачите при равни квоти, т.е. по ½ за М. Г. и А. П.. Видно от справка от НБД същата е починала, като е оставила за свои наследници своите дъщери, като всяка от тях има равен дял – 1/3 от ½ от имота, съответно всяка е придобила по 1/6 от същия, от което се установява, че ответницата М. Г. притежава 4/6 от имота, а В. П. – 1/6. С молба-декларация от 16.08.2002г. ответникът М. Г. е поискала да бъде открита партида за процесния имот при ищцовото дружество. Поради това съдът приема, че ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен № .. през процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или 5 титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „...“ ООД.