Решение № 534 от 30.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив , 30.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина А. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201006 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П, ж. к. ***, №***, ет. *, ап. *, чрез адв. И.М. против Електронен фиш серия К № 4177650 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да липсва надлежно описание на нарушението като един от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на съдържанието на електронните фишове и по-конкретно да не е посочено чрез какво поведение (действие или бездействие) от фактическа страна е прието да е извършил вмененото му нарушение. Поддържа по този начин недопустимо да е ограничено правото му на защита. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 9 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба, а възраженията по жалбата намира за 1 неоснователни. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. С. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен лично на жалбоподателя на 19.01.2021 г., установено от разписката на лист 32 от делото, която кореспондира и с данните за дата на връчване от извадката от системата за управление на АНД, приложена по преписката. Жалбата е подадена на 29.01.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.11.2020 г. в 10:16 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“ в посока към ул. „Ягодовско шосе“ жалбоподателят М. С. М. управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** със скорост на движение от 65 км/ч. Скоростта на движението на пътните превозни средства по бул. „Цар Симеон“ в оказаната посока се регулирало от пътен знак В26. Същият бил поставен на км 2+580 и сигнализирал на водачите на ППС максимално допустима скорост от 30 км/ч.

Зоната на действие на този пътен знак била до следващото кръстовище. Това било кръстовището с кръгово движение, образувано от пресичането на бул.

„Цар Симеон“ и ул. „Шипка“. Същото било сигнализирано с пътен знак Г12, който бил поставен на км 2+640 на бул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив.

На 17.11.2020 г. на км 2+780, или на разстояние от 200 метра от пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч, била разположена процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 546. Радарът бил настроен с обсег на измерване от 100-120 метра. След като навлязъл в кръстовището и преминал км 2+660, жалбоподателят попаднал в обсега на техническото средство, което заснело неговото движение на клип № 23271. От момента, когато жалбоподателят М. навлязъл в кръстовището и попаднал в обхвата на радара, ограничението, въведено с пътния знак В26, за максимална скорост от 30 км/ч загубило действието си. На мястото, където движението на жалбоподателя било заснето от техническото средство, действало общото ограничение на 2 скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К № 4177650, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш било прието, че разрешената стойност на скоростта била 30 км/ч.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с фабр. № 546 е преминало последваща проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.

№ 1030р-36108/18.11.2020 г.) се установява, че на дата 17.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 23253 до 23295, с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 15:00 ч. и с място на контрол път гр. Пловдив, кръстовище на бул.

„Цар Симеон“ с ул. „Шипка“. Установява се още, че АТСС е било разположено на разстояние от 200 метра до пътния знак В26, с който е било сигнализирано ограничение на скоростта от 30 км/ч.

От клип № 23271 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 68 км/ч, а заснемането е извършено на 17.11.2020 г. в 10:16 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя М. С. М..

От схема за организация на движението на пътен участък гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“, одобрена, съгласувана и действаща към дата 17.11.2020 г. (лист 36-37 от делото) изяснява, че при движение по бул. „Цар Симеон“ в посока ул. „Ягодовско шосе“ на км 2+580 е поставен пътен знак В26, сигнализиращ максимално допустима скорост за водачите на ППС от 30 км/ч, а на км 2+640 е поставен пътен знак Г12 „кръгово движение“, сигнализиращ кръстовище с кръгово движение, образувано от пресичането на бул. „Цар Симеон“ и ул. „Шипка“.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от 3 обективна страна на 17.11.2020 г. в 10:16 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“ жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 65 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост на движение за водачите на пътни превозни средства е 30 км/ч. Този извод обаче е необоснован. По делото като писмено доказателства е събрана схема на пътната организация на движението за процесния пътен участък (лист 36 и 37 от делото), одобрена, съгласувана и действаща към датата на деянието 17.11.2020 г. Тъй като посоката на движение на жалбоподателя е била по бул. „Цар Симеон“ към ул.

„Ягодовско шосе“, то следователно той се е движил в посоката на нарастване на километража, който е обозначен на схемата. При движението в тази посока се установява действително да е имало поставен пътен знак В26, който сигнализира на водачите на ППС максимално допустима скорост от 30 км/ч.

Същият е поставен на км 2+580. От протокола с рег. № 1030р36108/18.11.2020 г. (протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.) се изяснява, че техническото средство TFR1-M № 546, с което е заснето и установено нарушението, е било разположено на разстояние 200 метра от пътния знак. Доколкото за последния се доказа по делото да се е намирал на км 2+580, то оттук се прави извод, че АТСС към момента на заснемане на нарушението е било позиционирано на км 2+780. Съгласно техническото описание и инструкция за експлоатация на процесното АТСС, раздел III „технически характеристики“, т. 1 „радар“ се установява, че разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в зависимост от избрания режим. В клип № 23271 от 17.11.2020 г. е посочено, че техническото средство е извършвало измерване в режим „М“, при който съгласно раздел VII „указания за експлоатация“, т. 4 (лист 26 от делото) обсегът на радара е 100-120 метра.

При така установените изходни факти и при зачитането на максимален обсег на радара от 120 метра се налага извод, че движението на жалбоподателя М., което е било фиксирано на процесния клип №23271, е било осъществено някъде между км 2+660 и км 2+780 на бул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив. Целият този участък от пътя с дължина 120 метра обаче попада извън обхвата на действие на пътния знак В26, сигнализиращ ограничение от 30 км/ч, който е бил поставен на км 2+580. Това налага да се изясни каква е била зоната на действие на приетия за приложим според ЕФ знак В26.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. От приложената по делото схема по категоричен начин се установява, че следващото спрямо пътен знак В26 на км 2+580 кръстовище е това, образувано при пресичането на бул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“. То започва малко след км 2+640, но преди началото на обсега на радара TFR1-M с № 546, за който се изясни, че е от км 2+660. На км 2+660, което е най-ранното място, 4 попадащо в обсега на радара, кръстовището вече е започнало, а следователно действието на пътния знак В26, сигнализиращ ограничение от 30 км/ч, е преустановено. Несподелим е довод, че на км 2+660 кръстовището не е започнало, тъй като обективно този участък от пътя попада след мястото, където трите пътни ленти по ул. „Шипка“ в посока на движение от запад на изток вече са се пресекли с бул. „Цар Симеон“. Участъкът на км 2+660 попада и след поставения пътен знак Г12 „кръгово движение“. Че зоната на действие на пътния знак В26 е била именно до началото на кръстовището с кръгово движение, се установява и от поставения заедно със знака В26 пътен знак А29 „кръстовище с кръгово движение“. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. води до ясен и несъмнен извод, че действието в пространството на забраната, сигнализирана с пътния знак В26, е ограничено до началото на следващото кръстовище, т.е. без пътя вътре в кръстовището да попада в обхвата на действие на забраната.

В конкретния случай, видно е, че пътният знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч, е бил поставен за водачите, движещите се по бул. „Цар Симеон“, при наближаването им на кръстовището с ул. „Шипка“, тъй като те са влизали в кръговото движение без предимство - сигнализирано чрез знака Б1 „пропусни движещите се по пътя с предимство!“, респ. знака Б3 „път с предимство“, който е бил поставен за водачите на ППС, движещи се по ул.