Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7533 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29838/2025
Вид
Решение № 7533
Подписан
23.04.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7533 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110129838 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ.

Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че с оветника Н. Е. В. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №42, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 602, вх.1, ет.9. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Излага, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Н. Е. В. му дължи сумата от 405,84 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 50,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2023 год. до 03.02.2025 год., сумата от 57,54 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 11,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год.03.02.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2025 1 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Н. Е. В., на 14.11.2025 год., е депозирал молба, в която твърди, че е платил претендираните суми.

Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. В конкретния случай ответникът не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, поради което съдът приема този факт за установен.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Ответникът не оспорва количеството потребена топлинна енергия, поради което съдът намира, че по делото е установена потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, а именно 405,84 лева. Не се оспорва и дължимостта на дължимата сума за дялово рапределение, поради което съдът приема, че тя е в размер на 57,54 лева.

2

В случая ответникът твърди, че е платил претендираните суми, за което е ангажирал доказателства-операционна бележка за плащане от 13.11.2025 год., от която е видно, че на ищеца е платена цялата претендирана сумата от 525,22 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че ответникът, към настоящия момент, не дължи на ищцовото дружество процесните суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изричната претенция на ищеца и доколкото ответникът е извършил плащането след предявяване на исковете респ. станал е причина за предявяването им и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски, както следва: 89,48 евро, представляваща сторените в настоящото производство разноски и сумата от 38,35 евро, представляваща разноските по ч.гр.д. №7548/2025 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 искове против Н. Е.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.602, вх.А, ап.42, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

149 от ЗЕ за плащане на сумата от 405,84 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 год. за топлоснабден имот-апартамент №42, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 602, вх.А, ет.9, сумата от 57,54 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 11,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год.-03.02.2025 год., като неоснователни, поради извършено в хода на производството плащане..

ОСЪЖДА Н. Е. В., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 89,48 евро, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 38,35 евро, представляваща дължимите разноски по гр.д. №7548/2025 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4