Решение № 826 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501074 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от С. В. Х., ЕГН **********, чрез особения и представител адв.П. против Решение

№1099/11.03.2025г постановено по гр.д.№15877/2023г. по описа на ПРС, първи гр.с, в частта с която се признава за установено, че С. В. Х., ЕГН ********** дължи на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 263,94 лева за период 19.06.2020г.- 19.06.2023 г.; мораторна лихва към главницата за период 19.06.2020г. - 30.04.2023 г. в размер на 7,24 лева за обект в гр. ***, ведно със законната лихва от 19.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Пловдив. С постановения съдебен акт в полза на на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 са присъдени разноски по съразмерност в размер на 339,72 лева в първоинстанционото производство и 30,75 лева по заповедното производство. Решението в посочената част, се обжалва като 1 неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Х. Х. оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора.

Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 е предявил против С. В. Х., ЕГН ********** , иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Пловдив суми. Ищецът твърди, че ответникът има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на следните суми: сумата от 511, 93 лева (петстотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки)главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 05.10.2014 г. до 30.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, лихва в размер на 146, 62 лева (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда19.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 2

*** г. по описа на РС – Пловдив. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК – Пловдив по смисъла на ЗРВКУ..

Ответникът оспорва иска, оспорва да е потребител на ищцовото дружество, включително оспорва да е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е доказано облигационното правоотношение. Ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за претендирания период по отношение на сочения обект, а давностния срок е изтекъл по отношение на част от претендираните вземания, поради което е уважил иска за останалия претендиран период от 19.06.2020г. до 19.06.2023г. за сумата от 263.94лв главница, ведно с обезщетение за забава и законна лихва..

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

За пълнота с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да бъде отбелязано следното:

Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството на потребител и съответно като такава дължи ли претендираните суми за периода от 19.06.2020г. до 19.06.2023г за обект, находящ се в гр. ***,., ведно със обезщетение за забава върху главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за 3 ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно,, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на същото се осъществява въз основа на Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., които са в сила за всички потребители от областта.

Според § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ответницата е собственик на имота. Обстоятелството, че ответницата живее в процесния апартамент и ползва ВиК услугите, предоставяни от ищеца, записана е като титуляр на партидата и в карнетите, обосновават извода, че ответницата се явява ползвател на имота през процесния период и като такава, същата е носител на задължението за заплащане на доставена на питейна вода и отвеждане на канални води в обект, находящ се в град ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора. По смисъла на ал.4 от същата разпоредба, отчетните данни по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. Видно от данните по делото, на името на ответницата е открита партида, а отчетът в процесния имот е извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство, фигуриращо в картотеката на дружеството под №***, като в карнетите е отбелязана дата, но подписа не е изпълнен от ответницата.. Установява се от заключението на вещото лице Б. Д., което заключение съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, че отчетените количества вода са фактурирани, съобразно съставените карнети и определените цени от оторизирания държавен орган.

4

Съвкупната преценка на събраните доказателства, включително заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, обосновава извода, че ищцовото дружество е доставило, а ответницата е ползвала В и К услуги в отразените в фактурите обеми, поради което исковата претенция за периода 19.06.2020г. до 19.06.2023г се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Основателна е и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Установено е, че размерът на дължимото обезщетение за забава плащането на главницата е 7.24лв, за периода 19.06.2020г-30.04.2023г, поради което претенцията като основателна следва да бъде уважена в посочения размер.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, до размера посочен от въззиваемото дружество съгласно представения списък, а именно сумата от 100лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1099/11.03.2025г постановено по гр.д.

№15877/2023г. по описа на ПРС,, в обжалваната част.

ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление:

5 град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата в размер на 100.00лв / сто лева/, направени пред въззивната инстанция разноски.

В необжалваната част, Решение №1099/11.03.2025г постановено по гр.д.№15877/2023г. по описа на ПРС, първи гр.с., е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6