Решение № 803 от 03.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20241110210323 по описа за 2024 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на М. А. П. от гр. София, чрез адв. Л. Б. - САК срещу наказателно постановление (НП) №24-4332-012068/03.06.2024 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.I от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.II от ЗДвП лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка, тъй като изложените обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че е причинено на място леко ПТП, щетите по които са възстановени от жалбоподателя и не е имало спор относно вината между водачите, жалбоподателят бил изпробван от дошлите на място полицейски служители, които установили 1, 61 промила в издишания въздух, 1 доброволно е натърквал неколкократно накрайника на теста за наркотици в устата си, но същият не е отчитал резултат, поради което се твърди, че не е налице отказ от страна на жалбоподателя, отказал е да му бъде извършена кръвна проба в медицинско заведение, което станало по „съвет“ на медицинското лице.

Жалбоподателят редовно призована се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество се пледира за отмяна изцяло на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като неотчитането и липсата на слюнка не е равносилно на отказ, бил посъветван от медицинското лице да откаже кръвна проба, което направил, но нямало житейска логика, знаейки, че е употребил алкохол да се съгласи да бъде тестван, а за наркотици да откаже. Претендира се присъждане на сторените разноски по представен списък.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява представител. Депозирано е писмено становище по същество.

Претендират се с писменото становище разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 12.05.2024 г. около 04:20 часа жалбоподателят управлявал собствения си товарен автомобил *****, с ДК № *****, в гр. София по бул. „България“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул.

„Тодор Каблешков“. По време на движението, поради несъобразена скорост с интезивността на движението жалбоподателят реализирал ПТП в спрелия пред него на червен сигнал на светофара лек автомобил *****, с ДК № *****. Извикана била полиция от водача на *****, като служители имало в близост до ПТП-то по повод на друго ПТП. На място дошъл, изпратения по разпореждане на ОДЧ 99 екип на КАТ, сред които бил и свидетеля Т., който бил в екип на АП-91-1.4.7 в екип с Н. Л.. На място дошла и дежурна група ППГ, сред които и свидетеля П., съвместно с АП-105. Установени били на място двата катастрофирали автомобили, както и жалбоподателят и водачът на лекия автомобил П. С. М..

Жалбоподателят като видял дошлите на място полицаи изхвърлил плик, 2 съдържащ бяло прахообразно вещество. Според свидетеля П. жалбоподателя бил доста неадекватен. Направен бил оглед на МПС-тата, като били описани щетите по тях. Двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол, като на жалбоподателя пробата отчела 1, 61 промила в издишания въздух, а на М. 0,00 промила в издишания въздух.

Жалбоподателят непосредствено след ПТП-то около 05:00 ч. се обадил на свидетелката Х.-Д., с която имали уговорка да се видят. Тя повикала такси и след около 10-15 минути отишла на местопроизшествието. Чула отчетеното от теста за алкохол, като твърди, че са го тествали и за наркотици, но опитите били неуспешни, защото нямал слюнка.

Издаден бил талон за изследване №264678, в който е отразено, че е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, ARDM-0208, проба № 3385 и следва да се яви до 45 минути във ВМА.

Като талонът му бил връчен в 06:40 часа. Жалбоподателят бил отведен във ВМА от полицейските служители. Там същият отказал да даде кръв и урина, което е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. Налице е отбелязване от д-р Й. А. и подпис на същия, както и на жалбоподателя М. А. П.. Съставен бил протокол за ПТП-то, въз основа на констатираното на място и снетите писмени обяснения от водачите, под формата на попълнение от всеки един от тях декларации.

Изготвена е и скица за ПТП-то. Жалбоподателят П. бил задържан за срок до 24 часа в 04 РУ-СДВР.

По случая били съставени два броя докладни записки от свидетелите Л. и Св. П..

Съставен бил на 12.05.32024 г. от оправомощеното въз основа на Заповед №513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно свидетеля Н. Л. Л. – мл. автоконтрольор при О „ПП“-СДВР акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя, за административни нарушение с правно основание чл.20, ал.2 от ЗДвП, по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Същият бил връчен срещу подпис на жалбоподателя след съставянето му. Депозирани били писмени възражения срещу акта от 3 жалбоподателя.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Л. излага подробни и обстойни показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта.

Образувано било ДП №988/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.

№21814/2024 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК срещу П.. Същото приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД №15284/2024 г. по описа на СРС, НО, 105 състав на 04.11.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че лицето Г.В. Б. е встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.

Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протоколи, декларации, талон за изследване, докладни записки, както и показанията на свидетелите Л., П. и Т., в частта, в която са относими, като логични и пълни. Съдът не констатира съществени противоречия в показанията на посочените свидетелите, поради което ги кредитира. Същите се допълват и от писмените доказателства, които не са оспорени от страните и за тях липсват индиции да са неистинни, като не са налице противоречия между писмените и гласните доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.-Д., тъй като същите са в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява 4 неоснователна, поради следното:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административнонаказателната процедура, като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за компетентност, както и от специфичните заповеди, касаещи назначаването на актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор:

Заповед №513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР и тази за назначаването на издалия НП на длъжност началник група, а именно Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

По т.1 на процесното НП:

Налице е описание на нарушението в съставения АУАН на жалбоподателя, което съответства на посочената като нарушена правна норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено е, че поради несъобразена скорост с интезивността на движението жалбоподателят е реализирал ПТП в спрелия пред него на светофар лек автомобил, което е нарушение по възведения състав като правна квалификация.

На следващо място макар и в АУАН да не е посочено, дори чрез подчертаване, че свидетелят, който е вписан в него М. К. Т. дали е очевидец на нарушението или е присъствал само при съставянето на акта се установи от неговия разпит, както и от изготвените от него документи: протокол за ПТП и скица, както и талон за изследване, че е присъствал при установяването на административното нарушение, поради което не може да се приеме, че не е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който е присъствал на мястото на установяването на нарушението.

Липсва нарушение на административнонаказателната процедура предвид факта, че съставителят на акта не е присъствал при осъществяването на административното нарушение, доколкото същият и по неговите твърдения е отработил ПТП-то, т.е. касае се за длъжностно 5 лице, което е присъствало при установяването на административното нарушение.

Не на последно място по делото от събраните доказателства се установи, че в случая жалбоподателят е осъществил нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП: настъпило ПТП, поради движението с несъобразена скорост с интезивността на движението. Ето защо в случая е налице хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост с интезивността на движението.

В случая жалбоподателят от обективна страна като водач на товарен автомобил *****, с ДК № *****, което е моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е предприела движението на МПС-то, което е управлявала със скорост, която се явява несъобразена с интезивността на движението. Този фактор водачът е следвало да съобрази и при наличието му да предприеме движение на управлявания от него автомобил съобразено с тях, респективно да го избегне. Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това дали е ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е тази, която е нарушена. Същата предвижда като задължение за водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с интензивността на движението.

Като в случая въз основа на фактите административнонаказващия орган е описал словесно правилно административното нарушение.

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като водачът-жалбоподател макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици е бил длъжен и е могъл да предвиди такива следствие на движението си с несъобразен със състоянието на пътя скорост.

Липсват данни по делото да е налице постигнато съглашение между двамата водачи относно ПТП-то и респ. заплащане на място на щети, но дори и това да е било налично (би имало значение при административно 6 обвинение за нарушение по някоя от хипотезите на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП), то същото е неотносимо към административното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което се установи, че е реализирано от жалбоподателя като водач на МПС на процесната дата и място.