Акт от 08.04.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 134 гр. Стара Загора, 08.04.2020г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIІI състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Николина Николова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 941 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба (наименувана „жалба“), подадена от В.П.С., чрез адвокат М.Т., против принудителна административна мярка (ПАМ) от 11.11.2019г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, постановена от старши полицай в звено „Общинска полиция“ – гр. Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се сочи, че ПАМ е наложена от некомпетентни органи, тъй като Община Стара Загора не е изпълнила задължението си да издаде изричен акт за определяне на длъжностните лица, които да прилагат мярката. Твърди се, че на ищеца по никакъв начин не е предоставена информация за това разпоредбите на кой нормативен акт е нарушил. Обосновава се, че явно се касае за изчерпателно посочените хипотези в Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, като не ставало ясно за коя от трите посочените там хипотези е наложена ПАМ, тъй като на ищеца не са представени каквито и да било документи, свързани с констатирането на нарушението – снимков материал или съставен констативен протокол. Излагат се съображения, че и във фискалния бон липсва посочването на разпоредба, която е нарушена и това означавало, че явно е наложена принудителна административна мярка за нарушение на подзаконов нормативен акт, което противоречи на чл.23 от ЗАНН и представлява основание за нейната нищожност. В заключение се сочи, че ограничителното въздействие на ПАМ не е било насочено към постигане на предвидената в закона цел. Моли се съда да обяви за нищожна ПАМ или алтернативно да я отмени, като осъди Община Стара Загора заплати сумата в размер на 174 лева, представляваща причинени имуществени вреди, претърпени вследствие на наложената мярка, от които 144 лева – такса за отговорно пазене за период от 120 часа и такса за репатриране в размер на 30 лева. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Х. П.

К. – старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, като не взема становище по основателността на исковата молба.

Ответникът по иска за вреди

– Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, като не взема становище по основателността на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че предвид събраните по делото доказателства се налага извод, че наложената ПАМ е законосъобразна, предвид на което счита, че иска се явява неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със

Заповед №10-00-2491/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „Общинска Полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора са определени като длъжностни лица, които със специализиран автомобил да осъществяват преместване или да наредят да бъде преместено паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач (л.9-10).

На

11.11.2019г. лек автомобил марка ****, модел *** с рег.№***, собственост на В.П.С.

*** на обособено за това парко място.

На същата дата в 11:25 часа, старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., наложил устно принудителна административна мярка – „преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик“. В изготвената справка (л.11) административният орган е посочил като основание за репатриране „чл.57, ал.2, т.6“. Фактът на нарушението е удостоверен със 5 броя снимки (л.14-18) на автомобила на мястото на нарушението. Мярката е изпълнена като автомобилът е репатриран и оставен на съхранение на Общински специализиран паркинг „СБА“ Стара Загора в 11:40 часа.

На

16.11.2019г. автомобила е освободен от наказателния паркинг, като за разходите за репатрирането му на жалбоподателя е издаден фискален бон (л.13) за сумата от 174 лева, от които такса за отговорно пазене 144 лева и такса за репатриране 30 лева.

С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При проверката, съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. По делото няма данни на жалбоподателя да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да оспори наложената ПАМ, поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца. ПАМ е наложена на 11.11.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на 22.11.2019г., следователно същата се явява подадена в срок и тъй като изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ от категорията на процесната, са включени длъжности лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези лица.

В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на гр.Стара Загора и е общинска собственост. Със Заповед №10-00-2491/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора са определени като длъжностни лица, които със специализиран автомобил да осъществяват преместване или да наредят да бъде преместено паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. С оглед на това и противно на изложеното в жалбата, ПАМ като постановена от старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., е разпоредена от материално и териториално компетентен орган. В този смисъл доводите в жалбата за нищожност на административния акт, като наложен от некомпетентно лице, се явяват неоснователни.

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

Както вече беше посочено разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е въведена забрана за паркиране на автомобили на посочените в този текст места, както и принудителното им отстраняване при нарушаване на тази забрана. В т.6 от този текст е посочено, че се забранява паркиране на автомобили, които са паркирани така че, спират или затрудняват движението по улицата или тротоарите, като тези автомобили се отстраняват принудително. Именно тази разпоредба – чл.57, ал.1, т.6, е посочена и като правно основание за процесното рапатриране в приложената по делото справка (л.11).

От представения по делото снимков материал се установява, че репатрираният лек автомобил е паркиран така, че предното му дясно колело се намира върху част от тротоарната настилка. При извършеното замерване с рулетка, което е фиксирано (макар и трудно за разчитане) на снимка на лист 18, се установява, че автомобилът при паркирането си е така ситуиран, че за преминаване по тротоара е налично разстояние от около 60-70 см.

От тези данни и с оглед обстоятелството, че предната дясна част на процесния автомобил е разположена на част от тротоара, като за пешеходците са налични едва около 60-70 см за преминаване, се налага извод, че паркирането на автомобила е извършено в нарушение на забраната по чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, тъй като затруднява движението по тротоара на пешеходци.