Определение № 2334 от 09.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2334 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502533 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника по делото адв. Х. М., подадена против разпореждане от 28.07.2023 г., инкорпорирано в заповед № 5131 от 28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 10739/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Г. М. с ЕГН: ********** за сумата в размер на 387.65 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата за неустойка с мотива, че неустоечната клауза е вероятно неравноправна, тъй като от тази клауза произтичат права единствено за мобилния оператор. Поддържа се, че размерът от три стандартни месечни вноски на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а по отношение на отказа да се издаде заповед относно неустойка за продажба на устройство с отстъпка се счита за неправилен, тъй като клаузата целяла да обезщети мобилния оператор за направените ценови отстъпки на устройството в полза на клиента, като по този начин операторът пропускал възможността да го продаде на пазарна цена. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД за сумата от 387.65 лв. за неустойката, както и разноските в настоящото производство.

1

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението на „А1 България“ ЕАД следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Приел е, че от клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване, произтичат права единствено за едната страна по договора – в случая за мобилния оператор.

Според районния съд срещу задължението на потребителя да заплаща такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение, а мобилният оператор претендира престация по прекратен договор за непредоставена услуга.

Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Г. Г. М. за заплащане на суми, в това число и договорни неустойки в размер на 387.65 лева по рамков договор № 503101690 от 10.02.2020 год. и приложения към него, с който са предоставени електронни съобщителни услуги и е извършена продажба на таблет „PrestigioWIZE 3437 4G”.

Разпореждането на ПРС се обжалва, в частта, с която е заявлението е отхвърлено за сумата в размер от 387.65 лв., представляваща неустойка по горепосочения договор. Oт представените със заявлението копия от договора и приложенията към него е видно, че в същите се съдържат клаузи, според които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок на договора, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер, без отстъпка, ведно с възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

С оглед посочените клаузи, Пловдивският окръжен съд намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща няколко вида неустойки, а именно: в размер от три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечните такси и в размер на отстъпката в цената на 2 продадените мобилни устройства. Следва да се приеме, че правилно ПРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част, тъй като подобно договаряне надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Това е така, тъй като търговецът би получил три плащания, които далеч ще надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение на договорното задължение. Всичко това би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а не до обезщетяването му от неизпълнение на поето от потребителя задължение. В случая не може да се приеме, че са налице и пропуснати ползи за търговското дружество по отношение на незаплатените месечни абонаменти, тъй като заплащането им за договорения период е обвързано с доставяне на услугата от мобилния оператор, от която той е освободен от задължението да я предоставя, поради прекратяване на договорното правоотношение. Освен това, предвидена клауза в договора, с която се предвижда заплащане при преференциални условия определя и друга крайна цена на мобилния апарат и предоставяната услуга.

Отстъпката е формирана към момента на сключване на договора за услуги и за закупуването на мобилното устройство и така формира и крайната им цена, поради което се явяват правилни изводите на първостепенния съд и в тази част на обжалваното разпореждане. Чрез тази клауза се променят условията на договора за продажба, като под формата на неустойка се променя договорената цена за услугата и за устройството. В същото време те не са определени по размер и са неясни, като не би могло с категоричност да се приеме, че е формирано съгласие по отношение на тези компоненти. Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което подадената против него въззивната частна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, против разпореждане от 28.07.2023 г., инкорпорирано в заповед № 5131 от 28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 10739/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр.с-в, в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Г.

М. с ЕГН: ********** за сумата в размер на 387.65 лв., представляваща 3 неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по договор за електронни и съобщителни услуги и устройство на изплащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4