Решение № 133 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Антон Н. Урумов

Ралица Ал. Райчева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Г. Люб. С. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608241 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ във връзка с чл. 341, ал. 1 във връзка с чл. 306, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 122-ри състав, съдът е определил, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия З. Б. С., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание от наложените му наказания с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, като е определил наложеното наказание да се изтърпява при първоначален „общ“ режим. С цитираното Определение, съдът, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднал при изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което З. Б. С. е бил задържан под стража по някое от двете посочени наказателни производства, 1 както следва: за времето от 26.01.2024 г. до 17.06.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, от 13.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. до момента на постановяване на Определението.

Срещу цитираното Определение в законоустановения срок е депозиран Частен протест на прокурор при СРП с входящ № 323295/06.10.2025 г. на СРС, с който същото е протестирано в частта, в която на основание чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК на З. Б. С. е определено общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК. Според изложеното в цитирания Частен протест, в СРС било образувано наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав по внесен Обвинителен акт срещу лицето З. Б. С. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на съдебното следствие, на 30.09.2025 г.

(посочена погрешно в Частния протест като 30.09.2024 г.) на съда от страните било представено Споразумение за прекратяване на наказателното производство при условията и по реда на чл. 384 във връзка с чл. 382 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като в съответствие с разпоредбите на чл.

252, ал. 1 от НПК производството по делото продължило по реда на чл. 384 във връзка с чл. 382 от НПК и с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г., съдът е одобрил постигнатото Споразумение, според което З. Б.

С. бил признат за виновен по обвинение за извършено в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като същият бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, като така определеното наказание „лишаване от свобода“ следвало да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Прокурорът при СРП посочва се, че веднага след постановяване на Определението, с което съдът одобрил Споразумението между защитника на З. Б. С. – адвокат К. К. К. при Адвокатска колегия – София (САК) и прокурор при СРП, е приел, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК за провеждане на производство при условията и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което на 30.09.2025 г. се е произнесъл с Определение, съгласно което определил, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание на З. Б. С. измежду наложеното по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и това, определено по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, като приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК.

Прокурорът при СРП счита, че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК 2 първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, включително и такова на процесуалните правила по чл. 14 от НПК, като неправилно е определил на З. Б. С. едно общо наказание, приемайки, че в случая била налице усложнена форма на множество престъпления и съгласно императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК наложените наказания следвало да се групират. Твърди, че съпоставяйки датата на влизане в сила на осъдителните съдебни актове, както и датите на извършване на престъпните деяния, било видно, че престъпленията по посочените две дела не били извършени в условията на реална съвкупност, а именно преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като съдът е пропуснал да констатира, че престъплението по второто дело било довършено на 23.11.2024 г., т. е. след като З. Б. С. вече е бил осъден по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г.

Представителят на СРП посочва, че това било така, тъй като отделните деяния, включени в продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК не се оценявали като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно престъпление, което било довършено тогава, когато било приключило последното деяние, а именно: на 23.11.2024 г. по аргумент от чл. 80, ал. 3 от НК, като твърди, че в този смисъл било и Решение № 373, постановено на 25.10.2011 г. по наказателно дело № 1905/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение. Прокурорът при СРП посочва още, че производството пред СРС е следвало да се развие при условията и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като били налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, наложено на З. Б.

С. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, тъй като в рамките на така определения изпитателен срок, същият е извършил умишлено престъпление от общ характер. Твърди, че пропуските в оценъчната дейност на фактите и доказателствата на първоинстанционния съд дало отражение и върху неговия извод за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК и представлявало по своята същност липса на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на вътрешното му убеждение и определянето на процесуален порок от ранга на абсолютните такива по аргумент от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК.

В Частния протест, прокурорът при СРП моли СГС да образува въззивно производство и да упражни правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 334, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, като отмени Определение, постановено на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав, с което на основание чл.

25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на З. Б. С., а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, измежду наложените му по наказателно общ характер 3 дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав и наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. С подадения Частен протест не се правят искания за събиране на доказателства от страна на въззивния съд.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по въззивно наказателно частно дело № 8241/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав не се налага разпит на осъдения З.

Б. С., свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства и провеждане на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа Частния протест с мотивите, изложени в него, с които се солидаризира и за процесуална икономия не преповтаря. Служебният защитник на осъденото лице – адвокат К. К. при САК, счита протестираното Определение на СРС за правилно и законосъобразно, като намира, че първоинстанционният съд коректно е определил едно общо най-тежко наказание на подзащитния й, като е отчел спецификите на извършените деяния и наказанията, които са определени за същите, респективно включени в кумулативната верига, така както същата била изписана в Определението на СРС, поради което моли въззивната инстанция да потвърди същото. Осъденото лице З. Б. С. при упражняване на правото си на лична защита поддържа изложеното от своя защитник, а при последната си дума моли протестираното Определение на СРС да бъде потвърдено.

Въз основа на материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Със Споразумение № 185/22.02.2023 г., одобрено с Определение, постановено и влязло в сила на 22.02.2023 г. по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС - НО, 107-ми състав, З. Б. С. е признат за виновен за извършено за времето от 03.02.2021 г. до 05.05.2021 г. в гр. София престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на същия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК във връзка с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е определено наказание „пробация“ за срок от шест месеца, заменящо предвиденото наказание „лишаване от свобода“, и включващо следните ограничителни мерки за контрол и въздействие, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. ****, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Със Споразумение № 1468/05.12.2023 г., одобрено с Определение, постановено и влязло в сила на 05.12.2023 г. по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС - НО, 98-ми състав, З. Б. С. е признат за 4 виновен за извършено за времето от 02.06.2021 г. до 24.10.2021 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на същия на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е определено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 от НК се изразява в явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него лице с продължителност една година, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 от НК са за срок от една година. С цитираното Определение било постановено, че при изтърпяване на наказанието следвало да бъде приспаднато времето, през което З. Б. С. е изтърпявал наказанието по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС – НО, 107-ми състав и времето, през което същият е бил задържан по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, включително по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), както и всяко друго задържане на основание чл. 59, ал. 1 – 3 от НК.

Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0016a249-3bb6-43b0-9f77-217f05dd8d20