Решение № 16545 от 05.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16545 гр. София, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110170351 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл.13, ал.1 от НСОРЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. В.

Д., ЕГН **********, срещу Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЗП 989/29.10.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и да осъди ответника да му заплати сумата от 1473 лв., представляваща награда в размер на една основна месечна работна заплата, дължима въз основа на прието решение по т. 2 от дневния ред на заседание на Академичния съвет на Н В Л, проведено на 22.10.2024 г. – „Приемане на решение за награждаване на преподаватели и служители по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, и 15-и ноември – Ден на Академията, на основание чл. 23 и чл. 24 от Вътрешните правила за работна заплата на Н В Л да се изплатят награди в размер на до една основна месечна работна заплата на работещите по списъчен състав към 01.11.2024 г. в Н В Л преподаватели и служители“.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 1 от 15.01.2014 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Шофьор на лек автомобил до 9 места“. Сочи се, че с Допълнително споразумение № 535 от 28.09.2018 г. длъжността на ищеца била изменена на „Шофьор – снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 910 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 46 %, в размер на 418,60 лв. при нормирано работно време – 8 ч. В споразумението била включена клауза, според която ищецът изпълнявал задълженията на „Шофьор – автобус“ и „Шофьор на лек автомобил“ до назначаване на работник на щат за длъжността „Шофьор – автобус“, както и клауза за редуциране размера на основната работна заплата до сумата от 680 лв. Твърди се, че с Допълнително споразумение № 473 от 05.10.2022 г. страните се договорили ищецът да изпълнява длъжността „Шофьор – снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в 1 размер на 1232 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 432,43 лв. Поддържа се, че със Заповед № ЗП 989 от 29.10.2024 г. на ищеца му е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. В заповедта било посочено, че с бездействието си ищецът е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

124, пр. първо КТ, изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа“, под формата на отказ от превоз на студенти – специалност футбол, до с. Рилци, обл. Благоевград и обратно, поради липса на документ за професионална компетентност за управление на автобус категория D; нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 126, т. 7 КТ, изразяващо се в „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ под формата на неизпълнение на Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г. на ректора на Н; нарушение на чл. 187, ал.

1, т. 8, изр. първо КТ, вр. чл. 126, т. 9, предл. първо КТ, изразяващо се в „злоупотреба с доверието на работодателя“, под формата на ненавременно уведомяване на горестоящите ръководни органи относно липсата на документ, който възпрепятства изпълнението на трудовия договор.

Ищецът оспорва да са налице сочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че към 2018 г. е бил назначен на длъжността „Шофьор – снабдител“, за заемането на която не е било необходимо да притежава категория D. За да може да изпълнява и длъжността „Шофьор – автобус“, освен притежаваната от ищеца категория D, следвало да се снабди и с допълнителни документи, с оглед което били предприети необходимите действия за снабдяване с удостоверение за професионална компетентност и карта за квалификация на водача, като ответникът заплатил направените разходи. Твърди се, че в допълнителното споразумение от 05.10.2022 г. не били предвидени за ищеца задължения на „Шофьор – автобус“. Поддържа, че през месец март и април 2024 г. ищецът е уведомил многократно прекия си ръководител, че картата му за професионална компетентност изтича през месец май 2024 г., и че ако ръководството желае от него да изпълнява трудови задължения по управление на автобус, следва да го информира и заплати необходимите разходи, както работодателят е сторил първоначално през 2018 г. Поддържа, че била издадена от ответника Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г., въпреки че ищецът не е притежавал документ за професионална компетентност към тази дата. Не оспорва, че не е изпълнил процесната заповед за командироване. Поддържа, че за едно и също обстоятелство са му наложени две наказания. Освен това твърди, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържала информация кога точно било извършено твърдяното нарушение. Поддържа се, че с наложената на ищеца заповед за дисциплинарно наказание същият е бил лишен от възможността да получи награда в размер на една основна месечна работна заплата, дължима въз основа на прието решение по т. 2 от дневния ред на заседание на Академичния съвет на Н В Л, проведено на 22.10.2024 г., доколкото попадал в изключенията за прилагане на решението. С оглед изложеното моли за отмяна на дисциплинарното наказание и присъждане на полагаемата му се награда.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи Трудов договор № 1 от 15.01.2014 г., сключен между страните. Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи. Моли за допускане и на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството около уведомяването на ответника от ищеца за изтичащата карта за професионална компетентност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, респ. – неоснователни.

Поддържа, че липсвал правен интерес за завеждане на иска за отмяна на процесната заповед, доколкото между страните било прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

Сочи, че решението на Академичния съвет по Протокол № 7/ 22.10.2014 г., т. 2, на Н, е за заплащане на награди в размер на до една основна месечна заплата, като наградите се 2 определяли със заповед на ректора на Н, по предложение на ръководителите на съответните структурни звена, съгласно чл. 23, ал. 1 ВПРЗ на Н, което било въпрос на преценка на работодателя. Твърди, че ръководителят на служба „Автотранспорт“ не бил предложил ищеца за получаване на награда, като дори в обратния случай – отпускането на награда зависела от волята на работодателя. По същество счита, че процесната заповед е издадена при спазване на всички формални изисквания за осъществяване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като същата е връчена в срок, при условията на отказ. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че същият е изпълнявал длъжността „Шофьор – автобус“ до сключване на допълнително споразумение от 05.10.2022 г. Посоченото споразумение и предходно сключените от 09.01.2019 г., 23.01.2020 г. и 05.01.2021 г. били сключени на основание чл. 118, ал. 3 КТ за увеличаване на работната заплата. Оспорва твърденията на ищеца, че е следвало да се заплатят от страна на работодателя разходите за подновяване на удостоверение за професионална компетентност за преминато периодично обучение на водача. Поддържа, че не било предвидено нормативно изискване работодателят да инициира процедури и поема разходи по поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника/ служителя. Поддържа, че ищецът е следвало да уведоми погорестоящите ръководни органи – Директор АСД, Помощник- ректор, Ректора, за невъзможността да заплати сам подновяването на „Карта за квалификация на водача“.

Твърди, че в процесната заповед и в поканата за писмени обяснения са били посочени периодите, в които са извършени твърдените нарушения. Оспорва иска за заплащане на награда и по размер, като посочва, че определянето на сумата по допълнително материално стимулиране не подлежи на съдебен контрол. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

Възразява срещу допускането на т. 2 от искането за назначаване на ССчЕ. Възразява срещу искането за допускане на разпит на свидетел. Моли за допускане на ССчЕ, която да отговори на поставените в ОИМ задачи. Моли за допускане и на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството по случая и по Докладна записка № СЛ3903/14.10.2024 г. от Н Я – ръководил служба „Автотранспорт“.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че между тях в периода от 15.01.2014 г. до 14.12.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор № 1 от 15.01.2014 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „шофьор, лек автомобил“ към Н, отдел „Автотранспорт“. През годините на действие на трудовото правоотношение, същото било изменяно с множество допълнителни споразумения, подписани между страните, в едната част по отношение промяна в размера на ОТВ, а с другите по отношение на заеманата от ищеца длъжност.

По делото са приети като доказателства трудовия договор № 1/15.01.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор“, връчена на ищеца на 15.01.2014 г., Допълнително споразумение № 119/01.08.2014 г., въз основа на което страните се уговорили, служителят Д. да заеме длъжността „Шофьор-снабдител“ с ОТВ в размер на 613,00 лв., като се задължил да изпълнява задълженията на снабдител, да носи материална и финансова отговорност за поверените му парични средства и материални активи.

С последващо допълнително споразумение № 481/17.01.2018 г., страните се споразумели за нов размер на ОТВ от 680,00 лв.

По делото е приета Докладна записка от 18.09.2018 г. от Н Я – ръководител служба „Автотранспорт“ до ректора на Н, с която предлага до намиране на подходящ служител, който да заеме свободната щатна длъжност за „Шофьор, автобус“ предвидената за нея в щатното разписание ОРЗ да бъде разпределена между останалите шофьори в отдела, сред 3 които и ищеца Д. Д. /с 230,00 лв./. Видно от резолюция на Ректора на Н върху посочената докладна записка, е разрешено на служителите в отдел „Автотранспорт“ да се възложат допълнителни задължения да изпълняват длъжност „Шофьор, автобус“ с ОРЗ от 910,00 лв., а с назначаването на щатен служител на тази длъжност, работната заплата на заемалия я до момента ищец, да се редуцира до ОРЗ за „шофьор, снабдител“.

С допълнително споразумение № 535/28.09.2018 г., считано от 01.10.2018 г., подписано между страните, ищеца Д. бил назначен на длъжност „Шофьор-снабдител“ с ОРЗ от 910,00 лв., като в т.10 от ДС било уговорено, че му се възлага „Да изпълнява и задълженията на „Шофьор, автобус“ и „Шофьор, лек автомобил“ до назначаване на служител на щат за длъжността „Шофьор, автобус“, както и че „с назначаването на щатен служител за длъжността „Шофьор, автобус“, ОРЗ на Д. ще се редуцира към действащата към 30.09.2018 г. такава от 680,00 лв.“.

На ищеца е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор, автобус“ едва на 25.09.2023 г.

С последващите допълнителни споразумения от 09.01.2019 г.; 23.01.2020 г.;

05.01.2021г., 05.10.2022 г. и Заповеди от 16.11.2023 г.; 07.06.2024 г. и от 25.09.2024 г на Ректора на Н, въз основа на решения на Академичния съвет, са се изменяли единствено размера на ОРЗ и допълнителното възнаграждение за прослужено време, като последната ОРЗ за заеманата от ищеца длъжност е в размер от 1743,00 лв.