Решение № 59 от 23.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ловеч, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 49/27.05.2025 г., по гр.д. № 725/2024 г. на РС Л, състав на същия съд е отхвърлил предявения от А. В. Б. против С. Ю. А. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди (болка и страдание) от телесни увреждания, ведно със законната лихва от 27.12.2017 г. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на С. Ю. А. в размер на 500 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. В. Б., в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: разглеждане на делото от съдия, за която е налице основание за отвод, доколкото тя е била полицейски служите, какъвто е и ответникът; постановяване на решението при липса на доказателствена пълнота, доколкото съдът приел заключението на съдебно медицинската експертиза, след което отказал да назначи допълнителна такава; липса на яснота в мотивите на решението дали се възприема тезата на ответника за формираща се сила на пресъдено нещо на влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, в което ответникът не е бил привлечен като обвиняем за нанасяне на телесна повреда на ищцата; отказ на съда да приеме за доказани травматичните увреждания по долния крайник на ищцата, за които имало несъмнени доказателства по делото. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението, прави се искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания изразява подробни съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване не предявения иск, чрез присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, както и на разноските за двете инстанции. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите си в подкрепа на тезата за неправилност на решението и основателност на предявения иск.

Въззиваемият С. Ю. А. взема участие в съдебното заседание чрез пълномощника адв. Т. Ц., който оспорва жалбата, а в хода на устните състезания изразява подробни съображения за правилност на обжалваното решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Съдебното производство е образувано по предявен А. В. Б. против С. Ю.

А. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, с който е поискано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2017 г. В исковата молба се поддържа, че на 27.12.2017 г. докато изпълнявал служебните си задължения като полицейски служител, ответникът блъснал ищцата, при което тя паднала на земята, след което той я ритнал и й нанесъл удар с юмрук в лицето, при което били счупени два зъба, а от удара с крак по тялото и синина на вътрешната част на левия й глезен, че същите увреждания били описани в медицински документи и че в резултат на тях ищцата изживяла неимуществени вреди, за чиято обезвреда претендира присъждане на обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. Ю. А. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва направеното от ищцата твърдение за нанесени удари, като се поставя акцент, че за същите твърдения било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, което било прекратено от прокурора поради липса на престъпление (на основание по чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК) с постановление, потвърдено от съда на две инстанции.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.12.2017 г. ищцата и нейни близки пътували в лек автомобил, управляван от нейния син Т.Г. (св. Т. Г), към с. Б.И., връщайки се от гр. Л.

Малко преди с. Б.И., автомобилът бил спрян за проверка от служители на служители на РУ – Тетевен, сред които бил и ответникът С. Ю. А., когото водачът Г познавал отпреди като човек от с. Гложене. Полицейските 2 служители съставили на водача Т.Г. фиш, за това, че управлявал МПС без включени светлини, след което той продължил към с. Б.И., но малко след това бил спрян отново от същия патрул. Заради оказана съпротива същият бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, като срещу задържането му се намесила майка му (ищцата А. Б.), искайки обяснения от служителите.

По повод получен сигнал от ОДЧ при РУ МВР за лице, противозаконно попречило на орган на власт – полицейски служител да изпълни задълженията си, е образувано ДП № 358/2017г. по описа на РУ - Тетевен, за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, извършено на 27.12.2018 г. След извършване на съответните действия по разследване и събиране на относимите към случая доказателства, с постановление от 08.05.2018 г. наблюдаващият прокурор по досъдебното производство прекратил наказателното производство по ДП № 358/2017г. по описа на РУ – Тетевен, приемайки че поведението на водача Т.Г. през време на проверката, изразяващо се в отправяне на обиди и заканителни изрази към полицейските служители, не е елемент от състава на чл. 270 НК, а по отношение на последващото му поведение, както и това, на полицейските служители след проверката (съставяне на фиш), прокурорът разяснил, че са предмет на разследване по друго досъдебно производство (следствено дело № 3/2018 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч).

Досъдебно производство № 3/2018 г. по описа на ОСлО – Ловеч при ОП – Ловеч, пр. пр. № 73/2018г. е образувано по жалба от А. В. Б., И.Я.Р. и Т.Г. срещу ответника С. Ю. А., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 НК. След извършване на множество действия по разследване, наказателното производство по досъдебното производство е прекратено с постановление от 19.10.2023 г. на прокурор от РП Ловеч.

Решаващите мотиви на прокурора се свеждат до недоказаност на твърдението в жалбата за извършено от С. Ю. А. общественоопасно деяние.

Постановлението е потвърдено с определение № 72/05.02.2024 г., по ч.н.д № 2/2024 г. на ОС Ловеч.

От съдебно-медицинско свидетелство от 04.01.2018 г. на лекар съдебна медицина (д-р Г) се установява, че на същия ден А. В. Б. посетила МБАЛ Ловеч, където при прегледа й се е констатирало наличие по меката част на глезена на малко светло мораво кръвонасядане на кожата, неболезнено при натиск с размери 3х2 см.

От заключенията на съдебната медицинска експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещи лица съдебен медик и стоматолог, въз основа на личен преглед на ищцата, извършен на 27.02.2025 г. и по медицинското свидетелство от 04.01.2018 г. на стоматолог (д-р Б), се установява, че към момента на прегледа от вещите лица липсват всички горни зъби вляво, с изключение на горния мъдрец, като поради липсата на зъбен статус отпреди 27.12.2017 г. експертите не посочват кога са били изгубени, нито се ангажират с конкретна причина за липсата на зъбите – дали тя е от травматично естество или с болестен характер. От заключенията се установява, че в медицинското свидетелство е удостоверено разклащане на два горни зъба - втори и трети, вляво, че разклащането на втория зъб е втора-трета степен, изразяваща се в движение на зъба във всички посоки (напред-назад, към съседните зъби и нагоре-надолу), а разклащането на третия зъб е първа-втора степен, изразяваща се в движение на зъба напред-назад и към съседните зъби. Вещите лица разясняват, че в медицинското свидетелство е описана болезнена реакция при докосване и почукване на зъбите, че в него е посочената прогноза 3 изваждане на втория зъб и че венецът около същия съб е подут и зачервен. В медицинското свидетелство от 04.01.2018 г. изрично е означено, че при външния оглед на ищцата от освидетелстващия я лекар стоматолог (д-р Б) не се забелязват външни промени по лицето и устата на освидетелстваната. От вещите лица се разяснява, че такива по необходимост би трябвало да има при удар с юмрук в областта на устата, тъй като зъбите се явяват твърда подложка и при удар винаги се получава натиск на лигавицата на устата, водещ до настъпване на травматични изменения по устата (най-често кръвонасядания или малки разкъсно-контузни рани), каквито не са установени при освидетелстването на ищцата на 04.01.2018 г. С оглед на това от вещите лица се приема, че причината разклащането на зъбите не е от травматичен характер, вкл. нанасяне на директен удар в областта на устата.

От показанията на свидетелите Т.Г. и Г.К. се установява, че двамата имат впечатления за наранявания по лицето на ищцата А. Б., като и двамата свидетели посочват, че лицето й било подуто, устата разбита, че два от предните й зъба се клатели силно, че на следващия ден единият от тях паднал (св. Г), бил изваден (св. К.), а след няколко дена паднал и другия (св. К.), за което бил съставен документ. В показанията си свидетелят Т.Г. твърди, че причината за това съС.ие на ищцата е нанесен й от ответника удар с юмрук в лицето. Обсъждайки показанията на двамата свидетели с по-висока критичност, в съответствие с обстоятелствата по чл. 172 ГПК, доколкото единият от тях (св. Г) е неин син, а другият (св. К.), живее с нея на съпружески начала, съдът установява, че в тази им част те не съответстват на останалите доказателства, в частност заключението на съдебно медицинските експертизи и удостовереното в медицинското свидетелство. Показанията в тази им част не кореспондират на извода на вещите лица - че причината разклащането на зъбите не е от травматичен характер, вкл. нанасяне на директен удар в областта на устата, който се приема от съда като обективен (основан на отразените в медицинското свидетелство констатации за липса на травматични изменения по устата на ищцата) и научно обоснован (изясняващ ясно и несъмнено необходимата поява на травматични изменения при удар с юмрук в областта на устата – заради упражнения натиск към зъба, явяващ се подложка по направление на приложената сила отвън). Отделно от това, показанията на двамата свидетели не съответстват на медицинското свидетелство и в частта, в която същите казват, че на следващия ден след полицейската проверка и задържането на св. Г, (т.е. на 28.12.2017 г.) единият от двата предни зъба паднал, бил изваден, не съответстват на медицинското свидетелство, в което, при съставянето му няколко дни след това, е записано, че и двата зъба са налични, макар клатещи се при съответната степен. Заради констатираното несъответствие на свидетелските показания в тази им част (за нанесен от ответника удар с юмрук по устата на ищцата, довел до разбиването й, до подуване на нейното лице и до разклащане на зъбите й, с последвало на следващия ден изваждане или падане на единия зъб, а няколко дена и до изваждане на другия) с обективната констатация в медицинското свидетелство и заключенията на съдебно медицинските експертизи, съдът не дава вяра на показанията в тази им част. С оглед липсата на други доказателствени източници, съдът прием за недоказано твърдението за нанесен от ответника удар с юмрук по устата на ищцата, довел до загуба на два зъба. В показанията и на двамата свидетели не се съдържа информация за нанесен от ответника удар или някакво друго въздействие по глезена на ищеца, с което би могло да се свърже причиняване на малкото светло мораво кръвонасядане на кожата по 4 меката част на глезена, неболезнено при натиск с размери 3х2 см, което е констатираното в медицинското свидетелство на съдебния медик. С оглед на това съдът не възприема за доказана връзката на неговия травматичен произход с поведение на ответника.