Решение № 495 от 03.06.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Плевен , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430100410 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „А***, със седалище и адрес на управление гр.С*** срещу М. Д. М.. Ищецът твърди, че на 12.12.2019г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., на основание чл.99 ЗЗД между „*** и „***Д, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 20.03.2018г. сключен между „*** и ответника било прехвърлено в полза на „А*** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Твърди, че Приложение №1 е неразделна част от договора и в него са отразени данните на ответника като длъжник. Ищецът твърди, че съгласно договора за цесия ищцовото дружество се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което има изрично пълномощно. Твърди, че на ответника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и за извършената цесия, като писмата са върнати в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка“. Моли съда с връчване на исковата молба да връчи на ответника уведомлението за предсрочна изискуемост и за цесия. Твърди, че съгласно договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, 1 считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки, обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането, за което има произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Твърди, че задължение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем има само кредитната институция, а в случая кредитодателят не е такова лице. Ищецът твърди, че на 20.03.2018г. между Б*** и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, при спазване разпоредбите на ЗПК. Размерът на кредита бил 5000 лева, като страните постигнали съгласие за сключване и на договор за застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде плащана директно на застрахователния агент в размер на 1680 лева. Задължението за плащане било разделено на равни месечни вноски, дължими заедно с вноските по кредита. Съгласно условията на договора за застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия, на съответния падеж на погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично. Твърди, че съгласно договора, общата стойност на плащанията са в размер на 10822,20 лева, като уговорената лихва е в размер на 5822,20 лева. Съгласно договора, сумата следвало да бъде върната в срок но 20.03.2023г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Твърди, че съгласно чл.5 от условията към договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става изцяло предсрочно изискуемо в целия му размер – надбавки, обезщетение за забава и разноски по събирането без да е необходимо изпращане на съобщение за обявяването до кредитополучателя. Твърди, че въпреки, че не е имало такова задължение, кредитодателят изпратил съобщение на ответника.

След прехвърляне на вземанията, новият кредитор подал заявление и било образувано ч.гр.дело по което е издадена заповед за изпълнение. В срок има подадено възражение и в едномесечния срок е постъпила исковата молба.

В писмения отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва претенциите. Навежда доводи, че договорът е изготвен в нарушение на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, като размерът на шрифта не отговаря на изискванията на закона. Оспорва уговорката посочена в договора като „такса ангажимент“. Оспорва уговорената застрахователна премия, като твърди, че не е вписан в законовата форма. Твърди, че уведомлението за цесия не му е връчено, както и не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

По делото са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца за главница и лихви. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размер.

Не е спорно между страните, че ищецът е подал заявление и е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за следните суми: главница в размер на 4373,78 лв., за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2023 г., договорна лихва: 2433,24 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 19.10.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 415,16 лв. за периода от 21.02.2020 г. до 03.11.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2020 г. до окончателното и изплащане. Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за паричен заем на 20.03.2018г. между “***” АД и длъжника; Договор за цесия, сключен на 19.08.2019г. между “Б*** и „***, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 20.03.2018г. с ответника било прехвърлено в полза на „*** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. Видно от приложения по делото договор от 20.03.2018г., в т.27 е уговорено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да поиска съгласието на кредитополучателя, с оглед на което съдът приема, че кредитодателят е имал право да прехвърли вземането си по договора на ищцовото дружество и АСВ е активно легитимирано като ищец в производството. Видно е, че до ответника е изпратено уведомление, по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор. Установява се от приложеното ч.гр.дело 7940/2019г. по описа на РС Плевен, че срещу заповедта ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите суми. След подаване на възражението, съдът е указал на ищеца, че може да предяви установителен иск. Искът е предявен в едномесечния срок, поради което се явява допустим и следва да бъде приет за разглеждане по 3 същество.

Спорен по делото е въпросът: налице ли е валиден договор за заем и налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера, налице ли са нищожни клаузи в договора, действителен ли е договора за потребителски кредит, настъпила ли е предсрочна изискуемост.

Не е спорно и се установява от приложения по делото договор на лист 5 и сл., че между „*** - *** и ответника М. Д. М. е сключен договор за заем PLUS № 15830529/20.03.2018г. за сумата 5000лв., със срок 60 месеца. Установява се, че страните са договорили застрахователна премия в размер на 1680 лева, която сума се дължи с месечната вноска по кредита и се превежда директно на застрахователя. Посочено е, че общата стойност на плащанията е 10822,20 лева, а ответникът следва да я заплати на 60 месечни вноски всяка в размер на по 180,37 лева. Видно от договора годишният процент на разходите е 32,84 %, а страните са договорили и такса ангажимент в размер на 175 лева.

За да е действителен договора за кредит, същият следва да отговаря на изискванията на ЗПК. Съгласно чл.10 ЗПК, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда. От същото се установява, че Договорът за потребителски кредит е отпечатан с шрифт Garamond с размер 11. С оглед разпоредбата чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. С оглед установеното, че текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12 и неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 4 недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата.

Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит , става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Дружеството, с което ответникът е сключил договор за кредит представлява небанкова финансова институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране не я прави банка, поради което сключеният между „Б***“ и ответника договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по смисъла чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. От друга страна, дори да се приеме, че е следвало кредитополучателят да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът счита, че това уведомяване е изпълнено, тъй като уведомлението е изпратено на адреса, посочен от кредитополучателя при сключване на договора. Клаузата в чл.9 от Договора, предвижда т. нар. „фингирано” връчване, при която опитът за връчване, се приравнява на фактическо връчване на адресата, доколкото същата изрично и ясно посочва, при наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за връчване, ще се приравнява на фактическо предаване на съобщението. /в т. см. Решение №148/02.12.2016г, т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК./

Разпоредбата на чл.5 от Договора за кредит предвижда автоматична предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече месечни вноски.

С оглед гореизложеното и приетото по делото заключение, съдът приема, че вземането на кредитора по кредита за главницата е станало изцяло 5 предсрочно изискуемо на 19.10.2020г.

По отношение възражението на ответника, че не дължи като част от главницата сумата от 175 лева, посочено в договора като такса ангажимент. : Съдът споделя доводите на процесуалния представител на ответника относно нищожността на тази клауза в договора. Съгласно чл.10а ЗПК, Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал.2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка, съдът е указал на ищеца да докаже основанието и размера на претендираните суми, включително и претенцията за посочената в договора такса ангажимент. Нито в съдебно заседание, нито в представените писмени бележки, ищецът е посочил за какво е уговорена тази такса и каква услуга е предоставена на ответника срещу тази нея, както и дали е осъществена.