Решение № 1231 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Георги И. Въззивно гражданско дело №

20231000501249 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 02.10.23г. /с участието на секретаря Вълчева/ въззивно гражданско дело № 1249/23г. и констатира следното:

С решение на СОС от 27.03.23г. по г.д. № 664/22г. е уважен /изцяло/ иск по чл. 422 от ГПК на О. А. против Р. В. /признато е за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 75 640 евро по запис на заповед от 30.12.10г.; заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 18.02.19г.; за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по г.д. № 945 от 21г. на РС – Самоков/.

Решението на СОС се обжалва /изцяло/ от ответника.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/:

Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ писмени доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК, и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 30.12.10г. – страните /ищецът – заемодател/ и ответникът /заемател/ са сключили договор за паричен заем. В рамките на посочената договорна връзка /правоотношение/ О. А. е предоставил /предал реално – по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД/ на Р. В. сума в размер на 75 640 евро. Страните са уговорили, че посочените парични средства следва да бъдат върнати на /до/ 01.01.14г. Липсват доказателства /и твърдения/ това да е било сторено /вземането на кредитора по каузалната сделка да е било удовлетворено - погасено/. На същата дата /30.12.10г./ ответникът е издал /в изпълнение на клаузата по чл. 6 от договора за заем; в обезпечение на задължението си по двустранната сделка/ запис на заповед в полза на ищеца за същата сума /75 640 евро/.

Ищецът претендира да бъде установено /при условията на чл. 422 от ГПК/, че притежава изискуемо вземане срещу ответника за процесната сума /по абстрактната сделка/.

Жалбата е основателна /решението на СОС е постановено в противоречие със закона и съдебната практика/:

От една страна:

1

Доводите на ответника /заявени в контекста на постановката по т. 17 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/ са неоснователни: релативни /за изключване на отговорността по едностранната сделка/ се явяват само такива възражения /произтичащи от каузалното правоотношение/, които касаят самото право – самото парично вземане /например: надлежното възникване на правото, погасяването на правото, новирането на правото, опрощаване на правото, прихващане с правото, недействителност или унищожаемост на правото и др. подобни/, но не и възражения, които касаят правото на иск /каквото е възражението за изтекла давност/. В този смисъл /принципно/: погасяването /поради изтекла давност/ на правото /на вземането/ по каузалното правоотношение – не влече автоматично погасяване на правото /на вземането/ и по абстрактната сделка. С други думи: изтеклата давност /което обстоятелство е надлежно удостоверено по делото, а не е и спорно между страните/ по каузалното правоотношение /по договора за заем/ не съставлява основание за отхвърляне на иска /който се основава на абстрактната сделка – по смисъла на т. 17 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/. Същият факт /изтеклата давност по каузалната сделка/ би имал стойност в рамките на процес по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД /но предметът на настоящото дело не е такъв/.

От друга страна:

Съдебната практика постановява, че в хипотеза като процесната /при уговорен падеж при условията на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ – „на предявяване“/ 3-годишната давност /по чл. 531, ал.

1 от ТЗ/ започва да тече след 1-годишния срок /по чл. 487, ал.1, изр. 2-ро от ТЗ/ или евентуално след променения срок /по чл. 487, ал.1, изр. 3-то от ТЗ/. С оглед това: процесният установителен иск /предявен на 09.09.21г. – по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 4 от ГПК/ се явява погасен по давност /давността е изтекла още към 14г. – четири години след подписване на абстрактната сделка; или три години след изтичане на 1-годишния срок с начална дата 30.12.10г./.

Посоченото обстоятелство съставлява основание за отхвърляне на иска. Правата на кредитора биха се явили запазени /в хипотезата на чл. 514, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 514, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ТЗ във връзка с чл. 487, ал. 1 от ТЗ във връзка с т. 3 от ТР № 1 от 05г. на ВКС/ спрямо длъжника – ответник /издателя на ценната книга/, но само при спазена давност /в смисъла на изложеното погоре/.

По същите съображения в случая би се явил погасен по давност и иск по чл. 534 от ТЗ /давността за последния е изтекла към 17г. – три години след 14г./.

По същите съображения: процесната давност /по чл. 531, ал. 1 от ТЗ/ би се явила изтекла – дори да се приеме /макар, че такава теза не може да намери опора в закона/, че 3годишният давностен срок е започнал да тече /по смисъла на чл. 487, ал.1, изр. 2-ро от ТЗ/ 1 година след 01.01.14г. /когато е настъпил падежът по договора за заем/.

В този смисъл: в процесната хипотеза всички давностни срокове /от която и начална дата да бъдат изчислявани/ и по каузалното и по абстрактното правоотношение се явяват съществено просрочени.

Заявената в горната връзка /досежно давността/ защитна теза на ищеца /и съображенията на СОС в същата насока/ биха позволили в случая /и във всяка подобна хипотеза/ задължение по запис на заповед да може да тежи за неопределен срок /а такъв правен ефект би влязъл в пряко противоречие с принципната постановка на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД; специалното правило на чл. 487 от ТЗ на практика потвърждава първата законова редакция/.

В същата връзка:

Изводът на първоинстанционния съдия, че с подписването на записа на заповед ответникът е поел задължение да върне процесната сума на много по-късна дата /от падежа по договора за заем/ и така е реализирал правото си по чл. 477, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ /правилният законов текст обаче е чл. 487, ал.1, изр. 3-то от ТЗ/ не може да бъде споделена - едностранната сделка не съдържа уговорка по чл. 487, ал.1, изр. 3-то от ТЗ.

Възможна е хипотеза /която се среща на практика/ текстът, който гласи, че ценната книга е предявена – да е бил изписан, подписан и датиран още на 30.12.10г. /когато е съставен записа на заповед/. Такъв извод обаче в случая не може да бъде обоснован житейски /предвид дългия период от време между 30.12.10г. и 17.02.19г./. От друга страна: такова действие /което по дефиниция противоречи на закона/ не може /принципно/ да бъде приравнено по правни последици на клауза по чл. 487, ал.1, изр. 3-то от ТЗ /т.е. същото не може да запази процесната давност в полза на кредитора/.

2

С оглед изложеното: искът следва да бъде отхвърлен – като погасен по давност /решението на СОС следва да бъде отменено/.

Предвид изхода на спора пред въззивния съд – отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 27.03.23г. по г.д. № 664/22г.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на О. Б. А., роден на ********г., с адрес: ***, град ***, улица *** № ** против Р. Г. В. ЕГН ********** /за установяване, че ответникът дължи на ищеца по запис на заповед от 30.12.10г. сума в размер на 75 640 евро и законна лихва върху тази главница за периода след 18.02.19г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по г.д. № 945 от 21г. на РС – Самоков/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ О. Б. А. да плати на Р. Г. В. 8 959 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/ и 8 000 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3