Решение № 7694 от 26.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7694

Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180701167 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Я. Х. Р., [ЕГН], чрез адв. Ст.К.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000080/08.04.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР-[област], РУ Труд, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената с нея принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по жалбата – началник група към ОДМВР-[област], РУ Труд, редовно призован, не взема становище по жалбата. Извод в обратна насока не води молба-становище(л.3), с което се представя административната преписка, понеже не е от страна по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 5375404/08.04.2026 г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.04.2026 г. около 19:16 часа в [населено място], ул. „31-ва“, Радунчев е управлявал лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц 4 1,6 И“ с рег. № [рег. номер] - чужда собственост, който бил със служебно прекратена регистрация на 04.04.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- поради починал собственик, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000080/08.04.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР-[област], РУ Труд, на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП на Я. Р. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен въз основа на съставения АУАН серия GА № 5375404/08.04.2026 г.

Като доказателства по делото са приети АУАН серия GА № 5375404/08.04.2026 г., Мотивирана резолюция № 26-6270-[рег. номер]/09.04.2026 г. на началник група в ОДМВР-[област], справка за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121к-5548/11.03.2026 г. на за Главен секретар на МВР, заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР-[област], Удостоверение за наследници 6057/06.10.2025 г. на район „Северен“, община - [област]. Други доказателства не са ангажирани от страните.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник на група в РУ към ОДМВР-[област], РУ- Труд, надлежно оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР-[област], в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до съществено нарушение на производствените правила. В оспорената заповед липсва пълно, точно и ясно изложение на фактите, които правят приложима именно процесната принудителна мярка.

Съгласно нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5“.

В оспорената заповед не е посочено, че оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която е санкционна и предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Посочено е единствено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но не са изложени никакви конкретни данни кой е приобретателят/наследник, кога е придобил МПС, от коя дата са започнали да текат относимите срокове, кога е изтекъл и как е прието, че прекратяването е настъпило на 04.04.2026 г. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Видно от вече изложеното, обжалваната заповед е издадена въз основа на АУАН серия GA № 5375404/08.04.2026 г., в който извършеното нарушение е [жк], ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба разписва следното правило за поведение – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само ППС, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. От така посоченото безспорно е видно, че нито в АУАН, нито в обжалваната заповед е посочено в какво се изразява конкретното нарушение, за да може оспорващият да осъществи правото си на защита.

Акцент следва да бъде поставен и върху обстоятелство, че оспорващият Радунчев не е собственик на процесното МПС, респ. няма как да знае, че същото не е пререгистрирано в предвидения от закона приложим срок. Поради това държавната принуда по отношение на жалбоподателя, се явява непропорционална, доколкото процесното МПС не е негова собственост. С оглед гореизложеното няма надлежно приложени доказателства, че са налице основанията за извършено нарушение от категорията на посочените в разпоредбата чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 ЗДвП, което означава, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на административния акт, довели до засягане правото му на защита.

Отделно от това разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ като постановена при неспазване на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с принципа по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в претендирания и доказан размер и при липса на възражение от ответника. Същите се установиха в размер на 255,11 евро, от които - 5,11 евро заплатена ДТ и 250 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се възложат на юридическото лице, в структурата на която се намира издателят на обжалвания административен акт.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Я. Х. Р., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000080/08.04.2026 г., издадена от Началник група към ОДМВР-[област], РУ Труд, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР- [област], да заплати на Я. Х. Р., [ЕГН], сумата в общ размер на 255,11(двеста петдесет и пет евро и 0,11 евроцента) евро, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�