Решение № 129 от 04.10.2023, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 260/2023
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 123, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 717з · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Айтос, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т. като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20232110200260 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на “СМА МИНЕРАЛ БУРГАС ВАР” ЕООД, ЕИК ***, съд седалище и адрес на управление: ***, против Наказателно постановление (НП) № 5209001487/10.04.2023г., издадено от секретаря на oбщина Р., упълномощен от кмета на община Р. със Заповед № 15/21.01.2008г., с което на осн. чл. 123, ал.1 ЗМДТ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.14, ал.4 вр. ал.1 ЗМДТ. Жалбата се поддържа в о.с.з. от пълномощника на жалбоподателя, като в същата са развити подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, искайки последното да бъде отменено, претендирайки разноски.
АНО, чрез своя проц.представител изразява становище за неоснователност на жалбата, молейки за потвърждаване на НП, претендирайки разноски.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 23.01.2023г. по системата за сигурно електронно връчване в общ. Р. постъпила декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от жалбоподателя, като било декларирано придобиването на описан недвижим имот на територията на общ.Р., осъществено въз основа на постановление за възлагане от 30.07.2022г. на СГС по т.д.№6947/12г. Въз основа на това свид. Ф. Ф. издала АУАН №5209001474/13.02.2023г., констатирайки, че имотът бил придобит от жалбоподателя по реда на чл. 717з ТЗ на 25.05.2022г., а установеният в ЗМДТ двумесечен срок за деклариране на имота по чл. 14, ал.1 ЗМДТ изтекъл на 25.07.2022 г. В АУАН е посочено, че дружеството подало декларация извън срока по чл. 14, ал.4 ЗМДТ /на 23.01.2023г./, като същевременно и че в рамките на същия законов срок не е изпълнено задължението за подаване на декларация в срок до 25.07.2022г. досежно процесния 1 новопридобит имот, до който момент /25.07.2022г./ дружеството следвало да представи и информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Въз основа на АУАН, срещу който не са постъпили в срок възражения, било издадено атакуваното НП, в което АНО изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по гореописания начин въз основа на писмените доказателства и чрез разпита на свидетелите по делото.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Атакуваното НП и АУАН са издадени от компетентни органи, като същите са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Жалбата е основателна по следните съображения. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗМДТ който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Съгласно чл.
14, ал. 3 ЗМДТ (в сила от 01.01.2019 г.) не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава, като настоящият случай попада именно в тази хипотеза, т.к. се касае до възмездно придобиване по чл. 717з ТЗ. Разпоредбата на чл. 14, ал.3 ЗМДТ намира приложение не само за физически лица, но въобще всички правни субекти, какъвто е и жалбоподателя като ЮЛ. С промените в ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./ задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, в която хипотеза не попада придобиването на процесния имот. Нормата на чл.14, ал.4 ЗМДТ въвежда задължение за предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, но само за новопостроен или придобит по друг начин имот, каквото процесното придобиване не е. В случая дружеството е наказано за неподаване на декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ, за имот придобит по възмезден начин, за който към процесния момент /2022г./, съгласно чл.14, ал.3 ЗМДТ не е имало задължение да подаде декларация, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. В АУАН и НП обаче освен това обаче е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.14, ал.4 вр. ал.1 ЗМДТ, като освен, че е прието, че декларацията е подадена от дружеството извън установения срок за това, е отбелязано неколкократно и че дружеството следвало да предостави необходимата информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка до 25.07.2022г. Издадените с това съдържание АУАН и НП създават неяснота за какво точно нарушение се ангажира обективната отговорност на дружеството с наложената санкция от 500лв. - за непредоставяне/непосочване в срок на отчетната стойност на придобития недвижим имот по чл.14 ал.4 ЗМДТ или за неподаване в срок на декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти по чл.14, ал.1 ЗМДТ или и за двете 2 неизпълнения. При подобно описание на фактите, свързани с нарушението и правната му квалификация в АУАН и НП и посочените като нарушени разпоредби, според състава е създадена такава неяснота на обвинението, която прави невъзможно да се разбере за какво точно нарушение се налага санкцията, препятстващо адекватно упражняване и ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и осъществяване на съдебния контрол върху атакуваното НП, обосноваващо извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и съставляващо самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. За пълнота следва да се отчете и че неправилно е определено в случая от АНО административното наказание /наложена е „глоба“, каквато поначало не се налага на юридически лица, какъвто е жалбоподателя/.За целите на административното наказване ЗАНН е приравнил едноличните търговци на юридическите лица, като ги е поставил в една група и е предвидил за тях специална хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, която следва да бъде всякога съобразена от АНО. Налагайки „глоба" на ЕООД, АНО е допуснал нарушение на материалния закон, неотстранимо в настоящото производство - видът на наказанието следва да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за ЕООД, то наказанието следва да е "имуществена санкция" /арг. чл. 83 ЗАНН/ и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието. Неправилното определяне на вида на наказанието съставлява отделно основание за отмяна на НП /Р. № 326 от 26.02.2016 г. по н. д. № 2427/2015 г., Р. № 1870 от 10.12.2015 г. по н. д. № 2121/2015 г., Р№ 523 от 24.03.2017 г. по н. д. № 147 / 2017 г., Р. 136 от 31.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3411 / 2018 г., всички на Административен съд Бургас/. Гореизложеното обуславя извод, че адм. наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана, налагащо отмяна на НП.
При този изход от спора жалбоподателят има право на разноски, които следва да му се присъдят и са общ размер на 900лв. /чл.226, ал.3 АПК/.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5209001487/10.04.2023г., издадено от секретаря на oбщина Р., упълномощен от кмета на община Р. със Заповед № 15/21.01.2008г., с което на осн. чл. 123, ал.1 ЗМДТ на “СМА МИНЕРАЛ БУРГАС ВАР” ЕООД, ЕИК ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.14, ал.4 вр. ал.1 ЗМДТ.
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на “СМА МИНЕРАЛ БУРГАС ВАР” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 900 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
3
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4