Решение № 140 от 02.02.2016, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№140 02.02.2016г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Т.З. като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева гражданско дело №663 по описа за две хиляди и петнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.30,ал.1 от ЗН.

Ищцата Д.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.Г.Г., е предявила срещу ответника Р.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за намаляване до размер на запазената и по силата на чл.29,ал.1 от ЗН ½ ид.част на дарението, извършено преживе от дядо и по бащина линия В.С. И., ЕГН **********, починал в гр.П. на ****., обективирано с н.а. №***, том***, рег.№***, дело №**** и н.а за поправка №***, том **, рег.№****, дело №****г.- и двата на нотариус Д. С., в полза на Р.А.С., и за възстановяването на запазената и част от наследството му.

Искът и е основан и на твърденията, че тя е единствен законен наследник на В.

И., неин дядо и баща на починалия на ****г. неин баща И. В. С., както и че притежава в дарените от дядо и на ответника имоти, на основание наследствено приемство от баща и, идеални части, равни на тези на майка и А. Г.С., ЕГН **********. Вследствие извършеното от дядо и в полза на ответника дарение, в приетото от нея по ч.гр.д. №1261/15г. на ПРС по опис наследството на дядо и останали единствено ¾ ид.части от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 99кв.м., изградена в общинско дворно място, съставляващо УПИ ІХ-460, кв.48 по плана на ***, целият с площ от 950кв.м., с данъчна оценка на приетите ¾ ид.части от 1 349.85лв. По този начин запазената и част от наследството и, в размер на ½, не може да бъде удовлетворена, тъй като дядо и не е правил в нейна полза дарения или завещателни разпореждания и не и е оставил в наследство влогове, акции или движими вещи. Затова дарението, извършено от дядо и в полза на ответника, следва да се намали до размер от ½ , съответна на запазената и част, и да се възстанови запазената и от закона част от наследството на В. И.

По същество пледира за уважаване на иска с присъждане на разноски по списък, представен в с.з. от 19.01.16г. В определения от съда петдневен срок за представяне на писмени защити, изтекъл на 26.01.16г., не представя такава.

Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№16107/01.06.15г. /виж отговора на л.72-73/, с който е оспорил иска като неоснователен.

Релевирал е възражение за нищожност на договора за дарение, сключен с н.а. №**, том ***, ****г., като привиден и прикриващ сключен между страните с декларация от 28.12.2011г. договор за прехвърляне на имотите, негов предмет, на ответника, срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя до датата на смъртта му, от приобретателя и от неговото семейство.

Заявил е в условие на евентуалност, ако възражението му за нищожност на договора за дарение не бъде признато за основателно и се пристъпи към намаляване на процесното дарение, то при изчисляване на наследствената маса, на основание чл.31 от ЗН, следва да се вземе предвид и дарението, което покойният В. И. направил в началото на 2012г. на А. С., с бенефициер Д.С., като уведомил за това по телефона А. С., на сумата от общо 33200евро, получена от А. С. като наемни вноски, както следва: за имот: ***-офис, по 400евро за периода от 30.08.07г.-01.09.08г. /общо 4800евро/ и по 500евро за периода 01.09.08г.-25.08.11г. /общо 18000евро/; за имот ***-магазин, по 200евро за периода 15.04.07г.-01.09.11г., общо 10400евро, които А. С. недобросъвестно присвоявала в периода 30.08.2007г.-15.08.2011г. от наеми за собствените на В. И. недвижими имоти, и които през 2012г. той решил да не търси от нея, а да ги поради /виж освен отговора на исковата молба и поясненията в протокол от с.з. от 14.07.15г.-л.133-138/.

По същество пледира за отхвърляне на иска с присъждане на разноски по представения в с.з. от 19.01.16г. списък и развива подробно съображения с писмени бележки вх.№2330/25.01.2016г.

С молба вх.№20861/14.07.15г. /виж молбата на л.99-102/ ищцата е оспорила твърдението на ответника с отговора, че договорът за дарение е нищожен като симулативен и прикриващ договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран с декларация- договор от 28.12.11г.

Навела е възраженията, че декларацията- договор от

28.12.11г. е нищожна поради липса на основание, тъй като след като имотите са вече дарени, липсва причина да се подписва договор за тяхното прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, както и че е нищожна поради липса на съгласие, изразяващо се в липса на действително формирана у В. И. воля да се обвърже със съдържанието му и липса на намерение и воля да поеме задълженията и правата, описани в него /виж освен молбата и изявленията в протокол от с.з. на 14.07.15г.-л.133-138/. Оспорена е от ищцата и автентичността на подписа на В. И., положен в този договора-декларация от 28.12.2011г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като сключеният между наследодателя на ищцата и ответника договор за дарение е нищожен като симулативен и прикрива валиден договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, подписан от В. И., възраженията на ищцата за нищожност на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на съгласие и поради липса на основание не се доказаха, а законът дава възможност за извършване на намаление и възстановяване на запазената част на наследника по закон само по отношение на дарения или завещания, извършени от наследодателя, но не и по отношение на възмездни сделки, какъвто е договорът за продажба.

До горните изводи съдът стигна, воден от следните съображения:

І. По допустимостта.

Предявеният иск е допустим.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на едно починало лице, както и че не може да получи запазената и от закона част от наследството му поради това, че преди смъртта си наследодателят и се е разпоредил с извършено в полза на ответника дарение, накърняващо запазената и част от наследството.

Твърдените от ищцата обстоятелства попадат в хипотезата на чл.30,ал.1 от ЗН и легитимират надлежно процесуално както нея, така и ответника като страни в производството по предявения иск, което го прави допустим.

ІІ. По основателността.

1. Съгласно приетия по делото в с.з. от 14.07.15г. доклад по делото /виж протокола от с.з. на л.133-138/,

1.1. Е извършено следното разпределение на доказателствената тежест: в тежест на ищцата са поставени правно-релевантните за иска и факти, че: тя е единствен законен наследник с право на запазена част по отношение на В. И.; че при откриване на наследството от В. И., в масата му е имало имущество, което е недостатъчно, за да получи тя пълния размер на запазената и от закона част; че не може да получи пълния размер на запазената си част поради извършеното от В.

И. в полза на ответника дарение; размера, в който следва да се извърши намалението, необходим за допълване на запазената и част; в тежест на ответника е постановено установяването на възражението му за нищожност на договора за дарение като симулативен и прикриващ договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, както и установяване на твърдението му, че между В. И. и А. С. в началото на 2012г. е бил сключен договор за дарение на сумата от 33200евро, с бенефициер Д.С.; в тежест на ищцата е поставено установяване на фактите, на които са основани възраженията и за нищожност на декларацията-договор от 28.12.11г.; постановено е, че в интерес на всяка от страните е да установи твърденията си, свързани със стойността на наследствената маса, от които би черпила изгодни за себе си последици.

1.2. За безспорни между страните и като такива- за ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че: ищцата е внучка на покойния В. И. и дъщеря на починалия негов син И. И.; А. С. е нейна майка и съпруга на починалия неин баща И. И.; че описания с исковата молба договор за дарение е бил сключен между ответника и покойния вече В. И.; че с договора за дарение в полза на ответника са били прехвърлени имотите, подробно описани в исковата молба.

1.3. Е намерено, че страните нямат спор за това, че в масата на наследството на В. И. се включват недвижимите имоти, описани с договора за дарението, направено в полза на ответника, и имота, приет от ищцата по опис по ч.гр.д. №1261/15г. на ПРС.

По повдигнатия от ответника като спорен в с.з. от

14.07.15г. въпрос за това, следва ли да се включи в масата на наследството на В. И. и имота, дарен от него на сина му И. И. през 1973г., в с.з. от 14.07.15г. съдът е постановил, че този имот няма да бъде взет предвид при формиране масата на наследството, а с определение №3598/27.07.2015г. /виж т.2.1. от определението на л.148-154/ е оставил без уважение искането на ответника за изменение на приетия доклад по делото в тази му част.

2. При тези параметри на очертания между страните спор съдът намира, че на първо място следва да се даде отговор на въпросите за валидността на договора за дарение и на договора- декларация от 28.12.2011г., защото по този начин ще се установи какви са действителните отношения между наследодателя на ищцата и ответника по делото и конкретно- налице ли е валидно извършено от В. И. в полза на ответника дарение, което може да бъде намалено по реда на чл.30,ал.1 от ЗН, за да се възстанови запазената част на ищцата, какъвто е предметът на предявения иск.

Въз основа събраните по делото доказателства съдът намери, че:

Декларацията- договор от 28.12.11г. /виж копието на л.75 и оригиналът на л.173/ е истински частен документ, подписан от В. И., а повдигнатото от ищцата оспорване на автентичността на подписа, положен от В. И. в този документ, се опроверга от приетото по делото заключение вх.№635/11.01.16г., съгласно което подписът от името на В. И., положен под №1, е изпълнен от В. И./виж заключението на л.238-239/.

Като частен, подписан и от В. И. документ, на основание чл.180 от ГПК, декларацията- договор от 28.12.11г. съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се в нея, са направени и от наследодателя на ищцата.

Съгласно изрично закрепените с декларацията-договор изявления на подписалите я лица В. И. и Р.С., сключеният помежду им на 08.08.11г. нотариален акт за дарение на недвижими имот –акт №**, том ***, дело **** по описа на СВ- П. /виж н.а. на л.11/ и н.а. за поправка на н.а. за дарение, вписан с акт №**, том **, дело ****г. /виж н.а. за поправка на л.12/, по силата на които В. И. е дарил на Р.С. идеални части от описаните там негови собствени недвижими имоти, е относително симулативен, тъй като страните нямат и никога не са имали воля за настъпване правните последици на дарението, а напротив-желаели са да сключат договор за издръжка и гледане, по силата на който В. И. прехвърля описаните имоти на Р.С. срещу задължението на Р.С. лично и/или чрез неговото семейство и/или трети лица да поеме гледането и издръжката на В. И., като докато е жив му осигури спокоен и нормален живот, какъвто му е осигурявал досега, да му осигурява необходимата издръжка, да се грижи за живота и здравето му, както се е грижил досега, а Р.С. приема прехвърлените му имоти и заявява, че се задължава лично или чрез семейството си да полага необходимата грижа за В. И. и да му дава необходимата издръжка.

При тези данни, декларацията- договор от

28.12.11г. е достатъчно убедително писмено доказателство в подкрепа на възражението на ответника, че договорът за дарение, сключен между В. И. и него на 08.08.11г. е нищожен като относително симулативен, като със сключването му е прикрит договор за продажба на същите недвижими имоти срещу поето от приобретателя задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя. Декларацията- договор е за всяка от страните по нея с естество на т.нар. от теорията "обратно писмо", подписано в случая по време, следващо сключването на договора за дарение, като от нея ясно и недвусмислено се установява, че волята и на двете страни по сключения договор за дарение е била не да се дари и да се приеме дарение, а правото на собственост върху съответните идеални части от описаните недвижими имоти, притежавано от В. И., да се прехвърли на ответника срещу поемане от него на насрещно задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя.