Решение № 8 от 07.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр.Несебър, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100619 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба вх. № 5148/05.06.2024 г., уточнена с молба вх. № 7588/13.08.2024 г. от Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. ***, чрез адв. Б. Я. от БАК, срещу П.Р.Б., със седалище в гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответната страна да му заплати сумата от 4980 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; както и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното на 05.08.2023 г. и водено ДП № 304зм768/2023 г. по описа на РУ Несебър до приключването му с влязло в сила на 17.04.2024 г. постановление, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.08.2023 г. на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените съдебни разноски.

Излагат се твърдения, че ищецът сключил трудов договор с „О.м.к.“ ЕАД – гр. Пловдив от 12.05.2023 г. за заемане на длъжността „шофьор-продавач“ срещу месечно трудово възнаграждение от 1660 лева. На 05.08.2024 г. при изпълнение на трудовите си задължения и управление на служебен автомобил ищецът бил спрян от полицейски служители. По време на извършената проверка ищецът бил тестван за алкохол и наркотици, като техническото средство „Drager Drug test 5000” отчело употреба на канабис. Въз основа на резултата от теста за наркотици ищецът бил задържан за срок от 24 часа и му била наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, като ищецът самоволно дал кръвна проба и урина за допълнително изследване в ФСМП – гр. Несебър. На същата дата – 05.08.2023 г., с първо действие по разследването – разпит, било образувано и наказателно производство по случая за извършено престъпление 1 по чл. 343б, ал. 3 от НК. В хода на разследването била изготвена експертиза, която дала заключение, че дадената от ищеца кръвна проба не съдържа наркотици, поради което с постановление от 09.04.2024 г., в сила от 17.04.2024 г. РП – Бургас прекратила воденото производство.

Твърди се, че междувременно и вследствие инцидента, работодателят на ищеца прекратил трудовото правоотношение между тях със заповед от 10.08.2023 г., поради несъвместимост на заеманата длъжност с отсъствието на СУМПС. Така ищецът останал безработен в периода 10.08.2023 г. – 03.12.2023 г. и пропуснал да реализира очаквания месечен трудов доход от 1660 лева за периода, като се твърди, че имуществената вреда е настъпила именно вследствие образуваното наказателно производство.

Отделно се заявява, че в продължение на цялото наказателно производство ищецът изпитвал стрес и страх от несправедливо осъждане, пострадало доброто му име, станал повод за подигравки и неприятни коментари, хората започнали да се отнасят с недоверие към него и да избягват комуникация, чувствал се унижен, изпитвал срам. Всичко изложено дало негативно отражение върху психическото здраве на ищеца, като той станал напрегнат, нямал апетит и имал проблеми със съня. Инцидентът дал отражение и в социалния му живот, като на ищеца се налагало при общуване да се оправдава, че не е престъпник и наркоман. Наред с неприятните емоции, ищецът бил ограничен и в придвижването си, поради невъзможността да управлява МПС, което наложило при необходимост да ангажира свои близки и го карало да се чувства неудобно и зависим от чужда помощ. Предвид всичко посочено се обосновава основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер. Аргументира се тезата, че не е налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство по случая и твърдените от ищеца имуществени вреди, доколкото ЗЗПАМ, с която е отнето СУМПС на ищеца съставлява действие на полицейските органи, а не на БРП. Посочва се, че в хода на ДП ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, а претендираната законна лихва не следва да се присъжда за период преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по случая.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна се представлява от мл.прокурор при РП – Бургас, ТО – Несебър, който поддържа дадения отговор, развива допълнителни доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията, релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за представителство по делото.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, 2 събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по Досъдебно производство № 304 ЗМ-768/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас /л. 35-93 от делото/, на 05.08.2023 г. е образувано бързо производство за това, че на същата дата, около 14,15 часа, на алеята до хотел „Карлово“, с посока на движение към главна алея, е управлявано МПС – товарен автомобил „Мерцедес 814Д Варио“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – канабис 25 и установено по надлежния ред с техническо средство „DRAGER DRUGTEST 5000” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

Досъдебното производство е било образувано с първото действие по разследването – разпит на св. Д.Д., като от събраните материали се установява, че по време на проверка на КАТ процесното МПС е било управлявано от ищеца, който с оглед резултата от извършения тест за наркотици е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа със заповед рег. № 304зз440/05.8.2023 г. на мн.автоконтрольор при РУ – Несебър, ОДМВР – Бургас /л. 9 от делото/. С протокол от 31.08.2023г. /л. 10 от делото/ било иззето и СУМПС на ищеца на основание наложена със заповед № 23-0304000251/05.08.2023 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В хода на ДП не е било привлечено обвиняемо лице, но са събрани доказателства за съдимостта и нарушенията по ЗДвП на ищеца, от които се установява, че същият е неосъждан освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено от него като непълнолетен, с налагане на административно наказание – глоба, както и е наказван многократно за нарушения на ЗДвП с НП и фишове. Въз основа на талон за изследване № 103124/05.08.2023 г. ищецът доброволно дал биологични проби от кръв и урина, анализирани с изготвено в хода на разследването заключение по съдебна химико-токсилогична експертиза, което дало краен извод за отсъствие на алкохол и наркотивни вещества в кръвта на ищеца и наличието на специфичен метаболит в урината му, показващ употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол, но в минал период от време над 24-36 часа или в ниска доза. Въз основа на заключението досъдебното производство било прекратено с постановление от 10.04.2024 г. на прокурор при РП – Бургас, поради липса на престъпление.

От представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверение за декларирани данни на НАП, трудов договор и заповед за прекратяването му /л. 12-16 от делото/ се установява, че към 05.08.2023 г. ищецът е бил трудово ангажиран по договор с работодателя „О.м.к.“ ЕАД – гр. Пловдив, сключен на 12.05.2023г. с клауза за изпитване в полза на работодателя и за срок от 6 месеца, на длъжност „Шофьор-продавач“ срещу уговорено месечно възнаграждение до 1660 лева, от които 850 лева – основно месечно възнаграждение и до 810 лева – допълнително възнаграждение за индивидуално участие в трудовия процес и по преценка на работодателя.

Съгласно заповед № 127/10.08.2023 г. работодателят на ищеца едностранно е 3 прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – без предизвестие в срока за изпитване.

В хода на делото бе разпитан свидетел на ищеца – Г. Г. – негов приятел от 10 години, който заяви пред съда, че си спомня процесния случай, след който изгубил контакт с ищеца с месеци. Твърди, че преди инцидента от август 2023 г. всеки ден се виждал с ищеца, но след това спрял да си вдига телефона. Заявява, че ищецът е от хубаво семейство, никога не е имал проблеми с полиция и прокуратура и след случая семейството му започнало да го мисли за наркоман, а приятелката му се разделила с него. Видял ищеца 2-3 дни след задържането му по случая и той заявил, че не му се говори и не се чувства добре, направил впечатление на свидетеля на сринат психически.

Свидетелят посочва, че след инцидента ищецът бил освободен от работа, защото на работодателя му трябвал шофьор, като останал безработен седемосем месеца.

По делото от страна на ищеца е ангажирана психологическа анамнеза на д-р Г.П., която съдът намира за недопустимо и неотносимо към спора доказателство, предвид което не я цени при изграждане на вътрешното си убеждение. Касае се до частно психологическо изследване, което не е изготвено по реда на ГПК/НПК, не носи данни за датата и мястото на изготвяне, нито печат на издалото го длъжностно лице или учреждение.

С оглед анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна и по същество на спора съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно обединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

За уважаване на предявениите искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличието на обвинение спрямо ищеца в извършване на престъпление, или образуваното досъдебното наказателно производство срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, по което е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, както и моментът, в който е узнал за образуваното ДП; 2. прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на деянието; 3. претърпени вреди; 4. пряката причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обвинението/образуваното досъдебното наказателно производство; 5. размера на вредите; от които произтича правото му да получи претендираните суми.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че са налице предпоставките ответната Прокуратура на Република България да понесе обективната отговорност за претърпените от страна на ищеца вреди, доколкото образуваното срещу ищеца, като единствено лице по отношение на което е водено разследване в хода на ДП, наказателно преследване е било прекратено поради обстоятелството, че деянието за което е било образувано не съставлява престъпление - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По делото не бяха представени доказателства, че наложената във връзка със случая ПАМ е била 4 обжалвана, респ. отменена, но тази последица настъпва автоматично с прекратяване на наказателното производство.

В съдебната практика трайно се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем. Приема се, че фактът на воденото наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, като обхваща вредите от неоснователно упражнената принуда при или по повод повдигнатото обвинение, вкл. във връзка с предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/ - наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност /така и определение № 2462/21.05.2024 г. по гр.д. № 4195/2023 г. по описа на ВКС, III г.о.; определение № 277/09.04.2020 г. по гр.д.