Решение № 207 от 10.11.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 637/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Ловеч, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200637 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №22-0906-001184 от 07.12.2022 година издадено от Деян П.
Давидов - Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., е наложено на Р. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. София, административно наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200лв, за това, че на 22.11.2022 г. в 11:10 часа, в гр. Ловеч на ул. „Княз Имеретински“, като водач на лек автомобил, *********, при обстоятелства: Ловеч ул. „Княз Имеретински“ на бензиностанция Лукойл управлява лек автомобил **** с регистрационен номер *********, собственост на Р. Р.ов Д., ЕГН-**********, като за да излезне от колонка номер 3, не се убеждава, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, блъска в предна дясна врата излизащия от колонка номер 1 и движещия се пред него лек автомобил ********** с регистрационен номер ***********. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите, с което е извършил:
1. ПРЕДПРИЕМАЙКИ МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В
ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ. ПТП, с което виновно е нарушил чл.25 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Н.М., който го обжалва в срок, и излага, че същото е незаконосъобразно, поради неясно (грешно, неустановено с точност) място на извършване на нарушението и сгрешена самоличност на наказаното лице. Сочи и че мястото на извършване на нарушението не е „гр. Ловеч, ул.
„Княз Емертински“ на бензиностанция Лукойл", а „гр. Ловеч, ***“. Сочи и че от проверка в Гугъл било видно, че въпросният обект се намира на кръстовището на бул.
„Мизия" и бул. „Освобождение" в гр. Ловеч, а доколкото му било известно улица „Княз Емертински" се намирала на друго място в града и нямала допирни точки с двата булеварда.
Сочи, че това несъответствие представлява съществен порок в наказателното постановление и не дава ясен отговор за един от най - съществените атрибути, а именно: мястото на извършване на нарушението. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно.
1
В последното проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е представена жалбата и административно наказателната преписка, е направено искане съдът да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без последния. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, е направено искане съдът да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че уважи жалбата и отмени обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.
Н. Д., Д. Д. П. и П. П. П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2022 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA с бл. №830002 от св. С. Н. Д. в присъствието на св. Д. Д. П. и св. П. П.
П. против Р. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. София, за това, че на 22.11.2022 г. в 11:10 часа, в гр. Ловеч на ул. „Княз Имеретински“, като водач на лек автомобил, *********, при обстоятелства: Ловеч ул. „Княз Имеретински“ на бензиностанция Лукойл управлява лек автомобил **** с регистрационен номер *********, собственост на Р. Р.ов Д., ЕГН**********, като за да излезне от колонка номер 3, не се убеждава, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, блъска в предна дясна врата излизащия от колонка номер 1 и движещия се пред него лек автомобил ********** с регистрационен номер ***********. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите, с което виновно е нарушил чл.25 ал. 1 от ЗДвП - ПРЕДПРИЕМАЙКИ МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ. ПТП. С АУАН са иззети като доказателства –2 броя свалени сведения от водачите. Посочено е, че от деянието са причинени имуществени вреди описани в приложен протокол за ПТП №1806877. В АУАН не е вписано възражение. Жалбоподателят е подписал АУАН, като му е бил връчен препис от последния. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от жалбоподателят, по което е извършена проверка. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно 2 връчено лично на нарушителя на 16.06.2023 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и един свидетел при съставяне на същия.
От показанията на свидетелите С. Н. Д., Д. Д. П. и П. П. П. и от писмените доказателства се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на процесното МПС, а именно, че на процесната дата жалбоподателят Р. Р.ов Д., ЕГН-********** излизайки от колонка номер 3 на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр. Ловеч не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и е блъснал в предна дясна врата излизащия от колонка номер 1 и движещ се пред него лек автомобил ********** с регистрационен номер ***********, с което е реализирал ПТП с материални щети по автомобилите.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон. Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗДвП, вменява задължение на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е изпълнил това си задължение като водач на МПС, тъй като преди излизайки от колонка номер 3 на бензиностанция „Лукойл“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и е извършил маневрата, без да се съобрази с движещия се преди него и излязъл вече от колонка №1 лек автомобил „**********“, поради което е реализирал ПТП с лекия автомобил, управляван от свидетеля М., от което са настъпили имуществени вреди и за двата автомобила.
Следователно, с действията си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение – по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение по по чл.25, ал.1 от ЗДвП, от което е настъпило ПТП с материални щети, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП налагане на "глоба" в размер на 200 лева. В случая с обжалваното НП е наложена глоба в установения от закона размер от 200 лева, поради което НП се явява законосъобразно и в санкционната си част.
Съдът намира обаче, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са нарушение разпоредбите на чл.42, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на 3 обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност.
Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. В случая от събраните по делото писмени доказателства – писма на община Ловеч с вх.
№7342/04.08.2023 г. и с вх. №7341/04.08.2023 г., ведно с комбинирана скица по ПУП - ПРЗ на зона „Имеретински“ и КК на гр. Ловеч, се установява, че бензиностанция „Лукойл“ на територията на град Ловеч е разположена в поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес гр. Ловеч, ***, което води до опровергаване на отразеното в АУАН е НП обстоятелство, че мястото на извършване на нарушението е гр.
Ловеч, на улица „Княз Имеретински“. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т. 3, предл. 2 от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т. 5, предл. 3 от ЗАНН , както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза.
Съдът намира, че действително от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на която се твърди, че е извършено нарушението – 22.11.2022 г., жалбоподателят Д. не е притежавал МПС с посочения в процесните АУАН и НП №273172021, тъй като същото видно от представената по делото справка за нарушител/водач е било валидно до 05.04.2012 г., като на 18.10.2012 г. е било унищожено по причина „подменя /замяна в чужбина“. От събраните по делото писмени доказателства се установява и че към дата - 22.11.2022 г. жалбоподателят е притежавал СУМПС с №C0110ATR0O11, но този безспорен факт не води сам по себе си до порочност на съставения АУАН и на издаденото НП. Съдът намира, че това обстоятелство, доколкото и в съставения АУАН и в издаденото НП, са посочени достатъчно данни, съобразно нормата на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, даващи възможност по категоричен начин да се индивидуализира и определи самоличността на лицето, което се твърди, че е извършило процесното НП, не съставлява съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на обжалваното НП.
Разпечатката съдържа 37 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00114f51-67f6-4f9f-9cd1-1ea6de7b0247