Решение № 34 от 24.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Разлог, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200207 по описа за 2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Р..“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Р., у„Ш.“№*, представлявано от Р.И.Н., ч/з адв. М.П., съд. адрес г.Р., у„Я.С.“№*, о.5, против НП №*/06.03.2025 г. на Дир-ра на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 2`200.00 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че дружествотожалбоподател не е извършило вмененото му нарушение. Отделно от това се навеждат съображения за неправилна квалификация на деянието и прекомерност на наложеното наказание. Иска се отмяна на атакуваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на съд. производство по делото процесуалният представител на дружествотожалбоподател – адв. П., поддържа подадената жалба. На първо място сочи, че дружествотожалбоподател не е уведомяван за образуваната адм. нак. преписка с/у него, както и не е поканен за съставянето на АУАН, въз основа на който е издаденото обжалваното НП.

Отделно от това се навеждат твърдения, че АУАН е връчен на лице, което към онзи момент не е разполагал с надлежна представителна власт. Оспорва се и извършването от дружеството-жалбоподател на вмененото на последното адм. нарушение. В писмени бележки се доразвиват доводите за отмяна на обжалваното НП, като се претендират сторените разноски съгласно приложен списък.

АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призован, изпраща представител – ст. юрк. П., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които навежда твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 06.11.2024 г. около 17.10 часа инспектори от Д„ИТ“-Б.“ извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – П.-б. „К.“, в г.Р., у„П.“№*, стопанисван от „Р..“ЕИК*, представлявано от Р.С.. В хода на проверката била 1 попълнена декларация от А.И.Б., в която е посочил, че работи в П.-б. „К.“ в г.Р., от 2 дни като „сервитьор“ с раб. време от 17.00 до 21.00 ч. Не е отразил дали има сключен ТД и дали е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен ТД.

След приключване проверката по раб. места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ“-Б. с Призовка с Изх. №*/07.11.2024 г.

Видно от известие за доставяне, въпросната призовка е получена на 11.11.2024 г. от упълномощения представител Р.Н..

На 28.11.2024 г. била извършена проверка по документи на „Р..“ЕООД. Вътрешно-фирмената документация на дружеството, изискана с горепосочената призовка, е представена в Д„ИТ“Б., ч/з куриер. Относно правоотношението с А.И.Б. е представен ТД №* от 07.11.2024 г., който видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е бил регистриран на 07.11..2024 г. в 09:57 ч., след проверката по раб. места.

В резултат от извършените проверки по раб. места и документи било констатирано, че „Р..“ЕООД, в качеството му на работодател е допуснал на 06.11.2024 г. лицето А.И.Б. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „сервитьор“, без да му е предоставил екземпляр от ТД, подписан от двете страни и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Предвид констатациите за извършено нарушение, по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател бил поканен за съставяне на АУАН с Покана с изх. №*/28.11.2024 г.

Поради неявяване на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час, АУАН №*/12.12.2024 г. е съставен в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на 22.01.2025 г. на лицето Р.И.Н., в качеството му на упълномощен представител.

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 2`200.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото док-ства, а именно от АУАН №*/12.12.2024 г.; Декларация от А.И.Б.; Протокол за извършена проверка №* от 28.11.2024 г.; ТД №*/07.11.2024 г.; Справка по чл.62, ал.5 от КТ; Призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК; Покана за съставяне на АУАН, ведно с обратна разписка; Протокол за неявяване за съставяне на АУАН. Справка за актуално състояние от ТР за „Р..“ЕООД и други писмени док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК; свидетелските показания на Т.К., Б.И..

Съдът кредитира същите показанията на свидетелите Т.К. и Б.И. като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установяват обстоятелствата по извършената проверка, както и осъществяваната от св. А.Б. трудова дейност.

Що се отнася до показанията на св. А.Б., настоящият състав не ги цени с доверие досежно твърденията му, че на процесната дата се е намирал в проверявания обект единствено с цел да се запознае с раб. процес. В тази част показанията му се опровергават както от показанията на инспекторите на Д„ИТ“, така и от лично попълнената от Б. декларация, приложена като писмено док-ство по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С ангажираните по делото гласни и писмени док-ства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Съгласно нормата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен и няма право да допуска до 2 работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр от сключения ТД, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. При това положение и след като в казуса се установи /с декларация на работника, приложен сключен ТД, справка в НАП, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.К. и Б.И./, че към датата на проверката по случая на 06.11.2024 г., е имало възникнало трудово правоотношение м/у процесното дружество, в качеството му на работодател по КТ и работника А.Б., заварен да работи от проверяващите лица в процесният обект като сервитьор, но преди да бъде допуснат до това раб. място в обекта, работникът Б. не е получил от работодателя си екземпляр от сключения с него ТД, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, то процесното дружество несъмнено е извършило от обективна страна именно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. /В тази насока е и съд. практика на Бл.АС, а именно: Решение №895 от 25.05.2022 г., постановено по кнахд №169 от 2022 г. и Решение №1112 от 23.06.2022 г. по кнахд №200 от 2022 г./

Неоснователен е доводът на процесуалния представител на дружеството, че доколкото към момента на извършване на проверката по раб. места, не е съществувал сключен ТД м/у „Р..“. и св. Б., дружеството не е извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като именно с цитираната разпоредба е въведено задължение за работодателя /какъвто е дружеството/ да не допуска до работа работник преди да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ. Ето защо, допускайки до работа св. Б. преди да са му предоставени посочените документи, даже преди сключването на писмен ТД м/у него и ТД, последното е осъществило съставът на нарушението по чл.63, ал.2 КТ /В този смисъл Решение №521 от 26.02.2021 г. на Бл.АС по к.н.а.х.д. №39/2021 г., Решение №1170 от 7.03.2020 г. на Бл.АС по к.н.а.х.д.. №53/2020 г., Решение №1075 от 5.10.2019 г. на Бл.АС по к.н.а.х.д №195/2019 Решение №1393 от 6.07.2019 г. на Бл.АС по к.н.а.х.д. №281/2019 г.

Решение №834 от 29.03.2019 г. на Бл.АС по к.н.а.х.д. №98/2019 г. и др./.

Въпреки изложеното, съдът намира че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защитна на жалбоподателя.

Така, видно от материалите по делото е, че АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Съставянето на акт в отсъствие на нарушителя съобразно нормата на 40, ал.2 от ЗАНН, е допустимо в 2 случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, администрацията е изправна. Същата следва да е издирила нарушителя, да е положила усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му да прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл.40, ал.2 от ЗАНН/. В случая обаче, не се установява да е налице нито едната от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. В настоящата съдебна инстанция действително бяха ангажирани док-ства за отправена покана за съставяне на АУАН /л.20-21/, но видно от обратната разписка, в която липсва положен подпис от законния представител на дружествотожалбоподател Р.С. /на л.22/, същата не е достигнала до нарушителя. При това инспекторите на Д„ИТ“ - неправилно са приели, че същата е надлежно връчена, съответно на 12.12.2024 г. са изготвили протокол за неявяване за съставяне на АУАН и на същата дата са съставили процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. При това съдът намира, че АУАН е съставен без да е уведомен нарушителят и в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Съдът счита, че е допуснато и друго неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при връчване на АУАН, което обуславя самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и издадено в противоречие с разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.

3

Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя/незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като макар да е започната такава процедура, същата не е реализирана. Видно от приложения по делото протокол от 23.12,2024 г. /л.25 от материалите по делото/ е, че служители в о-л „Е.“ към ОбА-Р. са посетили на място адреса на дружеството-жалбоподател, но на същия не е открит законния му представител Р.С..

Щателно издирване на нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на МВР съгл. чл.43, ал.4 от ЗАНН. Липсват док-ства да е пристъпено към спиране на адм. нак. производство по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН.

От разписката, част от АУАН, се установява по категоричен начин обаче, че АУАН е връчен при условията на чл.43, ал.1 от ЗАНН, а именно на 22.01.2025 г. на лицето Р.И.Н., който към онзи момент не е имал качеството на пълномощник на дружеството-жалбоподател, доколкото от приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа се установява, че същото е валидно до 31.12.2024 г. При това положение следва да се приеме, че АУАН е връчен и подписан от нелегитимирано лице, който към тази дата не е разполагал с надлежна представителна власт спрямо „Р..“ЕООД. Процесният АУАН не е предявен и връчен на нарушителя, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото дружеството-жалбоподател не е било уведомено своевременно за образуваното с/у него адм. нак. производство, както и с фактическите и правни рамки на вмененото му адм. обвинение с АУАН. По този начин е преклудирана възможността на нарушителя да поиска събирането на док-ства, изключващи адм. нак.та му отговорност или смекчаващи същата. На следващо място е преклудирана възможността по чл.44, ал.1 ЗАНН нарушителят да подаде писмени възражения с/у съставения му АУАН, в които да изложи своите съображения относно законосъобразността на образуваното адм. нак. производство. В тази вр. още в най-ранния етап на образуваното адм. нак. производство са били нарушени правата на „Р..“ЕООД, като не му е била предоставена възможност да организира своевременно и адекватно защитата си в производството