Определение № 41852 от 22.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41852 гр. София, 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110121311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 27.10.2023 г., подадена от адв. М. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца А. В. М., за изменение на решението от 16.10.2023 г. по гр. д. № 21311/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

С цитираното решение от 16.10.2023 г. съдът е приел, че при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна, както и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „А.Ф АД, чрез юрк. Н., е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение от 16.10.2023 г., че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. с вкл. ДДС (в този смисъл е и Определение № 8441 от 11.7.2023 г. по в.ч.гр.д. № *** от 2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, 1-К състав). Отделно от изложеното следва да се подчертае, че разпоредбата на 1 чл. 2, ал. 5 НМРАВ би била приложима, ако процесните клаузи бяха част от различни договори, респ. когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение, какъвто е настоящият случай.

Освен това следва да се отбележи, че процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение в общ размер на 3600 лв., респ. 1200 лв. по искове с цена от по 10, 15 и 120 лв. В този смисъл следва да се подчертае, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № **** г. на III г.о., претенция за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Прието е още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.

Ето защо молбата от 27.10.2023 г. за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. М. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца А. В. М., за изменение на решението от 16.10.2023 г. по гр. д. № 21311/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2