Решение № 4855 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4855 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110114140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С решение № 23222 от 20.12.2024 г., постановено по гр. дело № 14140/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, изцяло са отхвърлени предявените от З. В. С. срещу ЕТ „Й. В. – В. искове, както следва:

- инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на трудов договор № 00000712/10.06.2013 г. в частта относно клаузата за едностранно предприетото от работодателя през 2024 г. на основание чл. 118, ал. 3 КТ определяне на размера на основното му месечно трудово възнаграждение в противоречие с чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като същият не съответства на МРЗ от 933 лв.

- осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 818,90 лв., представляващи неплатени трудови възнаграждения за м. януари 2024 г. – м. февруари 2024 г., а именно: 909,45 лв. – за м. януари 2024 г. и 909,45 лв. – за м. февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното им заплащане, както и 64,10 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от отделните вземания за главница, а именно: 35,30 лв. – върху вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., начислена за периода от 31.01.2024 г. до 11.03.2024 г. и 28,80 лв. – върху вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г., начислена за периода от 29.02.2024 г. до 11.03.2024 г.

С 5 броя молби съответно с вх. № 65064/24.02.2025 г., с вх. № 65070/24.02.2025 г., с вх.

№ 65074/24.02.2025 г., с вх. № 65078/24.02.2025 г. и с вх. № 65082/24.02.2025 г. ищецът З. В.

С. е отправил искане за допълване на постановеното по делото решение от 20.12.2024 г., тъй като съдът не се е произнесъл по всички наведени от него оспорвания и конкретно: възражението за недействителност на работодателското волеизявление, с което едностранно определя обща седмична продължителност на работното време и по-нисък размер на трудовото възнаграждение в сравнение с нормативно установената за страната МРЗ от 933 лв., искане за установяване на неистинност и достоверност на представени от ответника документи, които е оспорил, възражението на работодателя за недействителност на трудовия договор от 10.06.2013 г., искането за установяване и точно определяне на конкретния трудов 1 договор, обвързващ страните.

Насрещната страна – ЕТ „Й. В. – В., чрез юрк. П., оспорва исканията за допълване, излагайки подробни съображения в тази насока. Навежда доводи за злоупотреба с процесуални права.

По искането за допълване съдът намира че същото е направено в законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, като с оглед изясняване на неразрешената част от спора призоваване на страните в открито съдебно заседание не се явява необходимо. Разгледано по същество -искането е неоснователно.

В случая, при внимателно проследяване на съдебния акт, чието допълване се претендира, става ясно, че съдът се е произнесъл с изричен диспозитив по всички приети за разглеждане в настоящото производство искове, без да са налице такива искания и/или възражения, по които да е дължал произнасянето с изричен диспозитив, но да не сторил това. Нещо повече, според съдебната практика непълнота в съдебния акт е налице, когато той не обхваща целия спорен предмет – липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове, допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет – лихви и разноски. Допускането на исканото допълване се предпоставя наличието на такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното. Не е непълен, а неправилен съдебният акт, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи на страните, каквито са част от оспорванията на молителя в молбите му от 24.02.2025 г., като в настоящото производство не може да се иска пререшаване на спора по същество /така Определение № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. дело № 474/2009 г. на ВКС, IV г. о./. Само за пълнота следва да се отбележи, че в мотивната част на решението от 20.12.2024 г., чието допълване се иска, съдът се е мотивирал подробно относно възприетите крайни правни изводи във връзка с релевантните за спора факти, представляващи част от предмета на делото, анализирайки и обсъждайки относимите в тази насока доказателства.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което подадените от ищеца 5 броя искания допълване се отхвърлят като неоснователни.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с 5 броя молби съответно с вх. № 65064/24.02.2025 г., с вх. № 65070/24.02.2025 г., с вх. № 65074/24.02.2025 г., с вх. № 65078/24.02.2025 г. и с вх. № 65082/24.02.2025 г. на ищеца З. В. С. искания за допълване на решение № 23222 от 20.12.2024 г., постановено по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО представлява неразделна част от решение № 23222 от 20.12.2024 г., постановено по гр. дело № 14140/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2