Решение № 978 от 11.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Г. Ц.

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300501381 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от Н. Х. И. от с.*****, общ.*****, чрез адв.М.Г. против Решение № 260007/ 14.03.2022г. постановено по гр.д.№ 608/ 2018г. по описа на КРС, с което на основание чл.31, ал.1, ЗЗД е унищожен сключеният между Г. Х.Г. от с.*****, общ. **** като продавач и жалбоподателката като купувач, договор за покупкопродажба на описан НИ, находящо се в с.*****, общ. **** по предявения от Г. Х.Г., действащ лично и със съгласието на попечителя си С. Г.Г. против жалбоподателката и И. Б. И., починал в хода на процеса и на негово място конституиран правоприемника Ц. И. И.. Обжалваното решение се сочи като неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на процесуалния и материалния закон и се иска отхвърляне на предявения от ищеца иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД по съображенията, че районният съд е стигнал в мотивите си до извода за основателност на иска, като е ценил преди всичко СПЕ, че към конкретна дата на 27.12.2016г. – момента на сключване на сделката ищецът е бил в невъзможност да разбира свойството и значението на 1 извършеното. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор от адв.Е.П., като пълномощник на Г. Х.Г., в който по подробни съображения в отговора се оспорва като неоснователна жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, явява се процесуално допустима.

Съдът е сезиран с иск по чл.31 във вр. с чл.27 ЗЗД първоначално лично от ищеца Г. Х. Г. от с.*****, общ. ****, впоследствие след влизане в сила на съдебно решение № 260108/ 25.01.2021г. по гр.д.№ 2480/ 2019г. по описа на ПОС- ХV гр.с. за поставянето му под ограничено запрещение, искът е поддържан и със съгласието на назначения му попечител С. Г. Г., от с.*****, общ. ****, против Н. Х. И. Ц. И. И., от с.*****, общ. **** и , за унищожаване на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №***** на нотариус С. Р., рег.№ ***** на НК, район на действие КРС, находящ се в с.*****, община ****, собственост на ищеца по наследство от неговия дядо. Искът се е основал на обстоятелства, свързани с постепенна и прогресираща влошеност на здравословното му състояние в периода от 2014г. и продължило през 2016г и насетне, като в последователност при проявили се симптоми на здравословно неразположение – загуба на обоняние, нарушен вкус, намаление на теглото, замъглено виждане, замаяност и залитане, болки в кръста и изтръпване на опашната кост и загуба на съзнание, се наложило изследване на главен мозък в ДКЦ „Пълмед“ ООД-гр. ****, а впоследствие и хоспитализирано лечение в УМБАЛ „ Александровска“ – гр.*****. В резултат на проведеното изследване били установени данни за васкуларна левкоенцефалопатия с ангажимент на малките съдове, начална корова атрофия, находка при магистрална артериална мозъчна циркулация – начални съдови стенози, в шиен и торакален отдели от гръбначния съд- спондилоартроза, дискови хернии със споменатата локация, а след болничното лечение била поставена диагноза на ищеца : *****.

В периода след проведеното болнично лечение ищецът поддържал близки 2 отношения с ответницата Н. Х. И. – негова братовчедка и нейния съпруг – И.

Б. И., починал в хода на процеса и заместен по делото от дъщеря си Ц. И. И., които изразявали несъгласие с поставената му диагноза, убеждавали ищеца, че се нуждае от прочистване на организма и предоставяли лекарства за това, както и убеждавали, че това е в резултат на действия на тъста на ищеца и негови приятели с намерение да вземат имота му. Затова мотивирали ищеца да прехвърли имота си на ответницата , за да го запазят за синовете му , като бъдат „включени“ в нотариалния акт. Междувременно състоянието на ищеца не се подобрявало, а през декември 2016г дал съгласието си за извършване на прехвърлителната сделка. След извършване на процесната сделка ответниците загубили интерес към него, както и към здравословното му състояние. След известно време ищецът се снабдил с екземпляр от НА, като се запознал, установил, че имотът е продаден на ответниците, което станало причина да посещава неколкократно ответниците с искане имотът да му бъде върнат, но първоначално бил гонен, а впоследствие убеждаван, че тази сделка била извършена за негово добро. В подкрепа на изложението са представени множество медицинска документация: амбулаторен лист от 27.05.2016г. , изследване МРТ на гл.мозък при ДКЦ “Пълмед“ ООД от 29.03.2016г., Епикриза от 28.09.2016г. на УМБАЛ „ Александровска“ – гр.*****; ангажирани са гласни доказателства, чрез разпит на св. С. М. Т., тъст на ищеца и първоначално в качеството на свидетел СТ. Г. Г.. Показанията на ангажираните от ищеца свидетели изцяло се подкрепят от депозираните по делото СМЕ и писмени доказателства, поради което подлежат на кредитиране. Така именно по ангажираната е СПЕ, по която е депозирано заключение на в.л. д-р Р. Ц., след данни от преглед на лицето и медицинската документация е потвърдена диагнозата на ищеца като страдащ от *****, с начална корова атрофия на мозъка и органично разстройство на личността. В резултат е заключено, че към 27.12.2016г. освен описаните разстройства е било налице и разстройство в адаптацията, тежък депресивен синдром, поради което при болестните си изживявания на тази дата ищецът не е бил в състояние да действа съзнателно и разумно. Заключението по единичната СПЕ на в.л. д-р Ц. е потвърдено в депозираното заключение на допуснатата тройна СПЕ с в.л. - психиатри д-р М.Г., Д. А. К. и д-р М. П., по която въз основа на констатираните заболявания на ищеца е дадено заключение също, че на процесната дата на сделката 27.12.2016г. Г. не е бил в състояние да 3 взема рационални решения, бил е податлив на външно влияние, не е могъл да преценя действията си и последиците от тях, били са нарушение възможностите му да защитава правата си и да се грижи за интересите си поради наличните органични промени, повлияващи характеристиката на личността, в резултат на което е улеснена настъпилата дезадаптация поради драматичното стресогенно събитие като са затруднени личностовите възможности за компенсация. Впоследствие и в хода на процеса с влязло в сила на 20.02.2021г. съдебно решение № 260108/ 25.01.2021г. по гр.д.№ 2480/ 2019г. по описа на ПОС- ХV гр.с. ищецът е поставен под ограничено запрещение.

С ОИМ ответницата Н. Х.И. е оспорила изложението на фактическите обстоятелства, на които се основал ищеца в ИМ в частта относно осъществено от нейна страна убеждаване на ищеца да й бъде прехвърлен имота, като в тази насока е посочено, че инициативата за това била на ищеца при запазване правото на ползване от негова страна, което мотивирало ответницата да го закупи, за да не го закупи страничен човек. Застъпено е становището, че както преди сделката, така и след нея, ищецът е имал ясно съзнание и представа какво е съдържането на договора. В насока на твърденията са ангажирани св. С. Г. А., първи братовчед на ищеца и св.Л. В.

Я., далечна братовчедка на страните, чиито показания не кореспондират на установените факти от останалия събран и интерпретиран доказателствен материал. В тази насока правилно са кредитирани предимно фактите, установени от СПЕ, доколкото волево-интелектуалното състояние на ищеца към момента на атакуваната сделка е предмет на изясняване и установяване чрез специализирана експертиза поради необходимост от специални знания, в каквато насока повелява разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК.

Въз основа на така събраните доказателства районният съд е приел за установено, че към момента на сключване на договора за кредит, ищецът е страдал от разстройство на съзнанието, което е довело до невъзможност на ищеца да разбира свойството и значението на извършеното в първата хипотеза на чл.31, ал.1 ЗЗД, въз основа на които фактически и правни изводи предявеният иск за унищожаване на прехвърлителната сделка е уважен на посоченото по чл.31, ал.1 ЗЗД правно основание.

Обжалваното решение съответства на

4 доказателствения материал и утвърдената съдебна практика по приложението на унищожаемостта на договорите на основание чл.31 , ал.1 ЗЗД, като правилно и законосъобразно се възприема и от въззивната инстанция като правен резултат. Така именно с иска по чл.31, ал.1 ЗЗД се упражнява потестативното право за унищожаване на сделка, сключена с лице , чиято воля е опорочена и така едностранно се предизвиква промяна в правната сфера на съконтрахента, чиято воля не страда от порок. В хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД е налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на душевна болест или слабоумие, когато лицето се води формално дееспособно докато не е поставено под запрещение или когато не разбира свойството и значението на сключената сделка или не може да ръководи действията си по причини, които могат да бъдат и с временен характер, съответно без значение е продължителността на това състояниеq по съдебната практика, обективирана в решение по гр. д. № 1792/2015г на ВКС – IV ГО, решение по гр. д. № 1677/2010г. на ВКС, решение по гр. д.№ 872/2008г на ВКС и др. От правно значение е към момента на извършване на сделката лицето да не е действало съзнателно и разумно. При преценката дали са налице елементите на фактическия състав на конститутивния иск по чл.31, ал.1 ЗЗД се прилагат два критерия – медицински – обективното волево и интелектуално състояние на лицето, в чиято полза се иска унищожаване на опорочената сделка и правен – дали това състояние е довело до невъзможност това лице да разбира или да ръководи действията си. Двете предпоставки са предвидени алтернативно – едно лице може да разбира действията си, но да не може да ги ръководи. В настоящия случай безспорно е установено от съдебно-медицинските експертизи по делото наличието на влошено здравословно състояние на ищеца за значително продължителен период време, в който период е била извършена и атакуваната сделка, което е повлияло на обективното волево и интелектуално състояние на лицето, довело до невъзможност да разбира и ръководи действията си. Последното е предпоставило поставянето му под ограничено запрещение с влязло в сила съдебно решение.

По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 750 лв, съобразно ДПЗС от 28.04.2022г.

5

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр. I ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260007/ 14.03.2022г. постановено по гр.д.№ 608/ 2018г. по описа на Карловски районен съд.

Осъжда Н. Х. И., ЕГН: **********да заплати на Г.Х. Г., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на попечителя си С. Г. Г., ЕГН:********** сумата 750 лв / седемстотин и петдесет лева/, направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6