Решение № 216 от 19.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500318 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. срещу решение № 57/29.03.2024г. постановено по гр. д. № 454/2021г. на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Р. М., Д. Х. К. и М. А. П. искове с правно основание чл. 153, чл.154, вр. Чл.142, ал.2, вр.чл.141 и чл.149 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 62 700 лева. Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Оспорва се извода на съда, че условие за уважаване на исковете е наличното в края на проверявания период следва да е на стойност над 150 000 лева. Счита, че ако наличното имущество е под този размер, не съществува пречка същото да бъда отнето, при условие, че е налице изискуемото се от закона несъответствие за целия проверяван период. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Съобразно това се твърди, че предвид установените по делото доходи, приходи и източници на финансиране за поверявания период, разходи за същия период е налице несъответствие от минус 329 850,85 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 1

ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Подадена е и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 310/09.05.2024г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските относно присъдените адвокатски възнаграждения. Изложени са доводи за недължимост, евентуално прекомерност на определените адвокатски възнаграждения. Моли обжалваното определение да се отмени, като се уважи искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите М. Р. М., Д. Х. К. и М. А. П. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който изразяват становище за неоснователност на същата. Молят обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на разноски.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу М.

Р. М., Д. Х.а К. и М. А. П. искове с правно основание чл.153 /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./ за отнемане на незаконно придобито имущество и суми, подробно посочено и индивидуализирано в исковата молба на обща стойност 227 343,67лв.

В подаденото въз основа на Решение № 3941/01.12.2021г. на КОНПИ мотивирано искане до съда, са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Силистра с рег.№ УВКПКОНПИ-106/20.01.2020г. за привличането на М. Р. М. като обвиняем по ДП №6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 НК, вр. Чл.26 НК попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 23.01.2010г. – 23.01.2020г.

Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице, несъответно на реализирания от него доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответника и свързани с него лица придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите му сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се 2 приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 400 037,52 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответника имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на подробно посочено имущество.

В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции и производството по същите е прекратено с влязло в сила определение от 31.10.2021г. С оглед на това предмет на искането за отнемане е имущество на обща стойност 62 700лв., а именно: от М. Р. М.- ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул.“Пирин“ №35, община Главиница, област Силистра, представляващ дворно място, с площ от 1030 кв.м., заедно с построената в него жилищна масивна сграда със ЗП 67 кв.м. с пазарна стойност – 4500лв.;1/2 ид. ч.от недвижим имот, находящ се в гр. Тутракан, ул.“Сакар планина“ №12, бл. “Възход -1“, вх. Г, ет.7, ап.19, с площ 81,12 кв.м., ведно с избено помещение №12 с площ 3,38 кв.м., със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж с пазарна стойност 15 000лв., след като на основание чл.143, т.2 ЗОНПИ бъдат обявени за недействителни спрямо държавата на възмездните сделки, обективирани в НА № 179/07.03.2019г. и НА № 198/11.03.2011г., с които имотите са продадени на М. А. П.; от Д. Х. К.- недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул. “Пирин“, община Главиница, представляващ дворно място с площ от 1450 кв.м., УПИ V-218 на стойност 5000лв.; дворно място с площ от 674 кв.м., УПИ ХІХ по плана на с. Богданци – 1500лв.; л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег.№ СС8023АН – 3000лв., л.а. „Мерцедес“ модел МЛ 400 ЦЦИ, рег. № СС6509АР – 5600лв.; ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул. “Пирин“ № 35, дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ VІ-218, ведно с построената в него сграда; ½ ид.ч. от имот, находящ се в гр. Тутракан, ул.

„Стара планина“ № 12, бл. “Възход -1“, вх. Г, ап.19-15 000лв., лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ЪЪ4688МС-1100лв., л.а. „Опел, Зафира с рег.№ СС0961АМ – 1300лв. и Специален автомобил „Мерцедес, модел „308 Д Спринтер“, с рег. № СС5659 АН на стойност 4900лв.

По това искане се е произнесъл и първоинстанционния съд с обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответниците оспорват исковете като неоснователни.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Силистра с рег.№ УВКПКОНПИ-106/20.01.2020г. за повдигнато по ДП №6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра обвинение срещу М. Р. Василева, за извършено от нея престъпление по чл.255, 3 ал.1, т.1 НК, вр. Чл.26 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-862/23.01.2020г.

Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на М. Р. М.. Периодът на проверката е 23.01.2010г. – 23.01.2020г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ.

Ответникът Д. К. е живял във фактическо съжителство с ответницата М. М. през проверявания период, а ответницата М. А. П. е съжителствала с ответника К. от 2018г. и е купувач по сделките, ообективирани в НА № НА № 179/07.03.2019г. и НА № 198/11.03.2011г. относно - ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул.“Пирин“ №35, и ½ ид. ч.от недвижим имот, находящ се в гр. Тутракан, ул.“Сакар планина“ №12, бл.“ Възход -1“, поради което имат качеството на „свързани лица“.

В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверяваното лице и свързаните с него лица. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 2622/15.09.2021г.

Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне 4 размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество.

Съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в посоченото ТР, безпротиворечиво се приема, че при извършването на преценка налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ първо трябва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказани законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това разрешение се обосновава с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество и се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на периода. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, съответно липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размера на несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Законът не поставя ограничение относно стойността на 5 отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или поради погасяване по давност на правата на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.