Определение № 768 от 19.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000315 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 7825/04.11.2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, подадена от К. Й. Д., чрез адв. А. Б., с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 281/29.10.2024 г., в частта му за разноските.

В молбата се излагат съображения, че с оглед липсата на произнасяне в диспозитива на съдебното решение в частта за разноските, то за молителя съществува правен интерес от искането за допълване на постановеното решение. Посочва се, че е представен списък по чл. 80 ГПК, като разноските са претендирани в минимален размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговори.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има правен интерес от направеното искане. Производството е допустимо (имайки предвид и разясненията дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, на ВКС).

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от К. Т. Я. обективно съединени искове, главен иск насочен срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и евентуален иск срещу К. Й. Д., на основание чл. 45 ЗЗД, с отправено искане да бъде осъден ответника по главния иск, а при отхвърлянето му евентуално да бъде осъдена страната по евентуалния иск да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие на 1 настъпил деликт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.23г. до окончателното изплащане на задължението. С постановеното от първата инстанция решение искът е частично уважен и застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 24000 лв., като за горницата до претендираните 100 000лв искът е отхвърлен. В мотивите на съдебния акт е прието, че поР. несбъдване на вътрешното процесуално условие по предявения евентуален иск, то той не е разгледан и по него няма произнасяне.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по две въззивни жалби. Една постъпила от ищеца (за обжалване на отхвърлителната част на решението), а другата постъпила от застрахователното дружество (за обжалване осъдителната част на решението).

С постановеното от въззивния състав решение, съдът е отменил обжалваното решение в отхвърлителната му част досежно сумата от 16 500лв, като я е присъдил допълнително и е потвърдил решението в останалите му части.

ПоР. това въззивният състав намира, че отправената молба за допълване на решението в частта за разноските от евентуалния ответник е основателна.

Тъй като при отмяна на решението от въззивния съд в частта по главния иск се възстановява висящността на делото и по евентуално съединения иск, по който първоинстанционният съд не се произнася, страната, направила разноски по подадената въззивна жалба - в случая ответникът по евентуалния иск - деликвентът - има право да си ги възстанови, тъй като въззивната жалба на „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, гр. София не е уважена. Подавайки жалба, застрахователят е този, който въвлича евентуалния ответник във въззивното производство, поР. следва да понесе тежестта на присъдените в полза на евентуалния ответник разноски.

По размера:

Видно от представения списък по чл.80 ГПК на страната е предоставена процесуална и правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. От страна на процесуалния представител на въззивната страна е направено искане по чл.

78, ал. 5 ГПК. Въззивният състав намира, че след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е формирана и практика на ВКС определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Постановеното решение на СЕС е задължително за националните съдилища (чл. 633 ГПК). Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството (такова по предявена пряка претенция срещу застраховател), материалния интерес 2 въведен в настоящото производство, обема на предоставената процесуална правна помощ от адв. Б., изразяващ се в единствено пледоария по същество, съставът на въззивния съд намира за справедлив размер на адвокатско възнаграждение сумата от 1 000 лв.. Спорът не се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.

За това молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта му относно разноските следва да се уважи в размера на 1 000 лв. за предоставена адвокатска защита.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 281 от 29.10.2024 г. постановено по в.т.д. № 315/2024 г., по описа на Апелативен съд – Варна в следния смисъл:

ОС Ъ Ж Д А ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК

200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г.М.

Димитров” №1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Б. сумата от 1 000лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3