Решение № 737 от 21.11.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Разград, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330102355 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Х. Ш., М. Х. Ш. и Е.

Х. Ш., тримата от гр. **, обл. Разград, чрез адв. Ж. Ч. от АК Разград, против Фондация „Горен Дунав“ с. Каран Върбовка, обл. Русе и Ф. И. М. от гр. **, обл. Разград, с която молят съда да прогласи нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 07.11.2001 г. с нотариален акт № 156, том 6, рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа на нотариус Бойчо Костов с рег. № 282 и район на действие Районен съд Разград, вх. рег. № 5374 от 04.11.2001 г., акт № 91, том 24, дело № 4824 от 07.11.2001 г. по описа на Служба по вписванията гр. Разград, с който Х.М.Ш. прехвърлил на първия ответник следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. **, общ.

**, обл. Разград, местност „**“, с площ от 16 318 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, поради противоречието му със закона, липса на съгласие и на представителна власт, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а в условия на евентуалност искат разваляне на същия договор, поради неизпълнение, както и да бъде прогласена нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2024 г. с нотариален акт № 127, том 3, рег. № 5318, нот. дело № 493/2024 г. по описа на нотариус Роска И. с рег. № 378 и район на действие Районен съд Разград, вх. рег. № 1853 от 13.05.2024 г., акт № 131, том 5, дело № 948/2024 г. по описа на Служба по вписванията Разград, поради нарушение на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Претендират разноски.

Сочат, че тримата ищци били единствени законни наследници на баща си Х.М.Ш., починал на 04.02.2022 г., който с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том 6, рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа на нотариус Бойчо Костов с район на действие Районен съд Разград, прехвърлил на ответната фондация процесния недвижим имот. В договора изрично било записано като условие, че приходите от поземления имот, които получава фондацията, ще се използват за подпомагане дейността на библиотека „А.

Ш.“ в гр. **. Почти веднага след сключване на договора дарителят установил пълна непризнателност от страна на фондацията, която почти изцяло отказала да изпълнява условията и да подпомага дейността на библиотеката с приходите от отдадената за ползване земеделска земя, предмет на дарението. Председателят на фондацията И.К. показал пълно неуважение към дарителя като не му давал информация за начина на подпомагане дейността на библиотеката, заблуждавал го за осъществени само на думи мероприятия, не му оказвал никакво съдействие за негови лични допълнителни активности, свързани с проучване 1 културата, обичаите, бита, историческото минало и наследство на българското и турското население в Р. България.

От съдържанието на нотариалния акт било видно, че дарението е с тежест, тъй като по силата на договора, дарената фондация била длъжна да употреби част от даденото й, за посоченото от дарителя предназначение. Уговарянето на тежест в договора за дарение оказвало влияние върху характеристиката му на безвъзмезден акт и представлявало особен модалитет, който създавал за дарения валидно юридическо задължение, чието изпълнение можело да се иска и по принудителен съдебен ред. Уговарянето на тежест правело дарението двустранен договор и при неизпълнение на насрещното задължение на дарения, дарителят като изправна страна притежавал всички предвидени от закона средства за защита на своите интереси. Според чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, невъзможността на тежестта влечала след себе си нищожност на целия договор за дарение.

В случая като тежест на процесното дарение бил посочен неговият мотив. Причината за извършване на дарението била от важно значение за дарителя и той я възложил като своеобразна тежест за дарения. По този начин един елемент от субективната страна на дарението, намиращ се извън фактическия състав на договора за дарение – мотивът, по волята на дарителя ставал съществена част от договора под формата на специфична тежест за дарения.

С оглед изложеното считат, че е налице основание за разваляне на договора за дарение, поради пълно неизпълнение от страна на фондацията на условието, като част от съдържанието на дарението. Твърдят, че нямали данни за тези конкретни взаимоотношения, докато баща им бил жив, а в последствие ги установили от съдържанието на едно негово писмо, както и при няколко разговора със служителката в библиотеката. Важният въпрос бил за нищожността на дарението поради липса на изразено съгласие от страна на надарения.

Видно от нотариалния акт за дарение, в същия нямало подпис на представителя на надарения, следователно липсвало изразено съгласие от страна на дарения. При това положение договорът противоречал на закона. Дарението следвало да бъде прието, а формата била нотариална, съгласно чл. 225 от ЗЗД.

Доколкото разполагали с информация, след нотариалното изповядване на сделката пред нотариуса, неизвестно лице положило подпис за дарен на някои от екземплярите, но това не променяло изложените по-горе основания за обявяване на договора за дарение за нищожен. При описание на документите, които били включени в съдържанието на нотариалния акт, липсвало решение на органа за управление и ръководство на фондацията – Съвета на Дарителите. Такъв изрично бил предвиден в чл. 12 от Устава, а в правомощията на управителя, съгласно чл. 13, не било предвидено той да има право с еднолично представителство да придобива недвижими имоти от името на фондацията.

В началото на лятото в гр. ** се разбрало, че тримата ищци ще потърсят правата си, съобразно изложените по-горе факти и обстоятелства и по тази причина на 13.05.2024 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том 3, рег. № 5318, нот. дело № 493/2024 г. по описа на нотариус Роска И. с район на действие Районен съд Разград, ответната фондация прехвърлила процесния имот на втория ответник Ф. М.. Считат, че при обявяване на предходния нотариален акт за нищожен, то вторият нотариален акт нямал вещно-правно действие. Въпреки това твърдят, че и той е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Формално се сочела продажна цена в размер на 9 500 лв., за да се избегне плащането й по банков път. Тази цена обаче била поне три пъти и половина по-ниска от реалната пазарна цена на прехвърления недвижим имот.

Свободата на договаряне, която страните имали била ограничена от приложимите законови разпоредби и от добрите нрави и нарушаването им водело до нищожност на сделката.

Твърди се, че предназначението на покупко-продажбата било да се предотврати връщането на недвижимия имот в патримониума на ищците, като наследници на дарителя Х. Ш..

В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник Фондация „Горен Дунав“ с. Каран Върбовка, не подава отговор на исковата молба и не взема становище по допустимостта и основателността на предявените с нея искове. След срока за отговор изразява становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК вторият ответник Ф. И. М. е депозирал писмен отговор, в който взема становище за недопустимост на двата главни иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, поради това че ищците никога не били собственици на процесния имот и нямали правен интерес от предявяване на исковете, поради което не притежавали активна 2 процесуална легитимация. На това основание производството подлежало на прекратяване.

Следвало да се има предвид и принципното положение на чл. 33, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, което императивно постановявало, че учредителят имал право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, като това право не преминавало върху наследниците.

Учредителният акт представлявал безвъзмездно предоставяне на имущество за създаване на фондация, което да служи за постигане на нейните цели. По аналогия следвало да се счита, че безвъзмездно придобитото в последствие имущество било при същия режим относно отмяната на дарението и наследниците на дарителя нямали право да го атакуват.

По същество, счита за неоснователни както главните искове, така и евентуалния, като моли за тяхното отхвърляне.

Счита, че не е налице противоречие със закона, липса на съгласие и представителна власт, относно дарствената сделка от 2001 г. Представя копие от нотариалния акт на сделката, съхраняван в Службата по вписванията при РС Разград, видно от което подпис бил положен от представляващия дарената фондация, който съдържал ясно и четливо изписване на името на явилият се пред нотариуса И.И.К., с което било обективирано неговото съгласие.

Относно твърдението за липса на представителна власт, поради липсващо според чл.

12 от Устава на фондацията решение на Съвета, счита този довод също за неоснователен.

Дори и да било налице отсъствие на такова съгласие, то това не водело до липса на представителна власт спрямо трети лица, а касаело единствено вътрешните отношения между членовете на органите на фондацията. В тази връзка се позовава по аналогия на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, което макар и произнесено по повод тълкуване на сходни постановки в Закона за кооперациите, формирало принцип, че липсата на подобно съгласие на колективен орган за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях, не създавало ограничения в представителните правомощия на представляващия юридическото лице по отношение на третите лица, а било от значение само във вътрешните отношения и наличието на подобно съгласие не било задължително условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия орган. В цитираното решение ВКС обсъждал отчуждителни сделки, затова по аргумент на по-силното основание, развитите доводи били приложими и за придобивните безвъзмездни сделки от юридически лица, каквито са фондациите. Не можело да се твърди, че липсата на съгласие от Съвета на дарителите лишавало представляващия от представителна власт, тъй като за целта би следвало да е предвидена изрична нормативна пречка, каквато не съществувала.

Не била налице и нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2024 г., сключен между двамата ответници. Поведението на страните по тази сделка не накърнявало чужди интереси, нито застрашавало обществените отношения, а било резултат на договорната свобода между тях. Ищците нямали правен интерес от този иск, те не били страна по сделката или кредитори на продавача. Отчуждаването на имота по никой начин не накърнявало техния патримониум, дори и в хипотетичната ситуация в която фондация „Горен Дунав“ би била все още собственик на същия, защото от подобно обстоятелство те не можели да черпят благоприятни за себе си правни последици.

Относно евентуално предявения иск за разваляне на договора за дарение поради неизпълнение, счита същия за процесуално недопустим, тъй като ищците не били страна по договора за дарение. Спрямо тях не се дължало твърдяното уважение, което било с личен характер и не се наследявало. Развитите доводи за поети ангажименти към библиотека, отчети за дейността на фондацията и лични инициативи на Х. Ш. били ирелевантни към предмета на делото и не следвало да попадат в неговия обхват. Дарителят бил починал повече от 20 г. след извършване на дарението и в този период от време не бил инициирал производство за развалянето му поради неизпълнение, което било допълнителен аргумент, че такова нямало.

Наред с това, твърди погасяване по давност на този иск, тъй като се предявявал 24 години след сключване на договора, следователно срокът по чл. 88, ал. 4 от ЗЗД бил изтекъл далеч преди иницииране на настоящото производство. Неизпълнение не било налице като оспорва изложените в тази връзка фактическите твърдения в исковата молба.