Определение № 3429 от 22.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3429 гр. София, 22.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110169664 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са субективно съединени осъдителни искове от В. В. М. и М. В. З. (ищец) срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ответник), както следва: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за осъждането на ответника да заплати на В. В. М. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща и Васил М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за осъждането на ответника да заплати на М. В. З. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му Васил М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане.

Ищците твърдят, че Васил М.в З. е техен баща. Сочат, че приживе техният баща заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“. Обясняват, че към датата на смъртта си баща им е изпълнявал трудовите си задължения съобразно длъжностната характеристика, които се изразявали да извършва основни ръчни работи и машинно по поддържане на ремонт на железен път и съоръжения към него в района, към който се отнася съответния обединен жп-участък, в това число окосяване на едри треви по железния път, банкетите, канавките. Релевират, че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр.

София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „Карго Транс вагон България“ АД, по време 1 на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, баща им Васил М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника, в резултат на което получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата смърт. Сочат, че вина за инцидента има служел на ответника – П. Т.

Цветков, ръководител на групата, който следвало да се снабди и постави информационни знаци и табели, сигнализиращи извършваните дейности, да бъде на място и да ръководи дейността им и поради немарливо поведение от негова страна при изпълнение на занятие и на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като ръководител на работна група транспорт ПЖПС – неполагане на грижи за безопасността и здравето на други лица, засегнати от неговата дейност съгласно чл. 11 от Наредба № 13/2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт /Наредбата/, неприсъствие на място и неосъществяване на наблюдение и непрекъснат контрол при извършване на определената работа в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредбата, неприсъствие на място по време на придвижване на работниците към мястото на работа в нарушение на чл. 66 от Наредбата, неосигуряване на сигнализиране на работното място в нарушение на чл. 71, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от Наредбата, непоставяне на указателни табели от двете страни на работното място в нарушение на чл. 468, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, станал причина за инцидента. Твърдят, че срещу това лице имало образувано досъдебно производство № 54/2023г. по описа на НСлС, в рамките на което лицето било привлечено като обвиняем. Обосновава се, че злополуката е трудова, тъй като е станала по време на работа на покойния Васил М.в З., както и защото била призната за такава с разпореждане № 33693 от 19.02.2024г. на НОИ, ТД София. Твърдят, че смъртта на баща им била внезапна и неочаквана, настъпила рано за него – същият бил на 57 години, в работоспособна и активна възраст, енергичен, изпълнен с живот и активни социални комуникации, отглеждайки заедно с жената, с която живеел на семейни начала, дъщеря си от брака си с първата жена, който не бил прекратен, и сина си от жената, с която живеел на семейни начала. Твърдят, че поради създалата се семейна обстановка ищцата В. З.а не контактувала от 30 години с майка си, което обусловило наличието на силна връзка с баща и над обичайната за този вид родство, единствено от него усещала родителска ласка, бащина обич и подкрепа, и след неговата смърт се чувствала като кръгъл сирак. Сочи, че се виждали и чували ежедневно, споделяла с него, той я изучил и възпитал, той се грижил за нея и нейните деца, помагал в грижите за тях, оказвал морална и финансова подкрепя, събирал цялата фамилия за всички празници и рождени дни, бил привързан към дъщеря си и внуците, поради което и след смъртта му още не могла да преодолее загубата, изпаднала в много тежко психическо и емоционално състояние, изпитвала огромна болка, не спирала да мисли, че повече няма да го види, да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и опора при него, включително финансова. След загубата често плачела, постоянно ходила на гробищата, отказвала да се среща с роднини и близки, а при спомена за него силно се натъжавал и плачела. Ищецът М. В. З. твърди, че с покойния си баща имали силна връзка, бил емоционално и финансово обвързан и зависим от него, 2 съществувала взаимна обич, споделяне и подкрепа – духовна и материална, живеели заедно, всяка вечер сядали заедно около масата, разговаряли, работили заедно и баща му го учил, често играели футбол, а след смъртта му загубил всичко това, осиротял, не спирала да мисли, че повече няма да го види, да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и опора при него, включително финансова, което му тежало и до момента. След загубата се променил, затворил се в себе си, отказвал да комуникира, не могъл и към момента да превъзмогне болката и загубата, които никога нямало да отминат, големият шок от нея предизвикал тежка психическа травма, начина, по който настъпила смъртта, оставил у него неизлечим отпечатък. При изложените обстоятелства, счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова злополука, поради което и при съобразяване на понесените болки, страдания, отражението на травмата в психически, физически и емоционален план, тяхната продължителност и интензитет, справедливото обезщетение възлиза на търсената сума, поради което молят предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Представят доказателства и правят доказателствени искания. Претендират разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска по размер. Признава, че инцидентът е настъпил по описания в исковата молба, разпореждане на НОИ и протокол на НОИ механизъм, както и че представлява трудова злополука. Оспорва обаче размера на обезщетението с довод, че е прекомерен с довод, че сума в по-малък размер би обезщетила вредите, а в този размер би довела до неоснователно обогатяване, както и с довод, че ищците не са били икономически обвързани от покойния си баща. Прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ срещу размера на обезщетението и с довода, че от него следва да се приспадне полученото от двамата ищци обезщетение в размер от по 19015.92 лева по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ по полица № 011622012600575. При тези доводи моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени.

Претендира разноски. Възразява по допускането на медицинска експертиза и на свидетели за установяване механизма на инцидента като ненеобходими с оглед липсата на спор по тези обстоятелства. Представя доказателства.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищците е да докажат пълно и главно, че между ответника и Васил М.в З. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последния е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“; че по време на това правоотношение е настъпила злополука по описания в исковата молба време, място и начин и поради виновното поведение на служител на ответника – на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „Карго Транс вагон България“ АД, по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, 3 работейки с машинен храсторез, баща им Васил М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника; че злополуката е призната за трудова злополука; че в резултат на тази злополука Васил М.в З. получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата смърт; че ищците са наследници на Васил М.в З. като негови низходящи от първа степен; че в резултат на загубата на баща си са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни преживявания, които твърдят да са понесли, както и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горните обстоятелства, че е заплатил на ищеца обезщетение за твърдяната трудова злополука, както и че са налице обстоятелствата, от които произтичат направените възражения, в това число, че ищците се издържат сами финансово, както и че е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Задължителна трудова злополука“ по полица № 011622012600575, по силата на който на всеки един от двамата ищци е изплатено обезщетение по застраховката за настъпилата трудова злополука, както и размера на това обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се определят следните обстоятелства: че между ответника и Васил М.в З. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“; че по време на това правоотношение е настъпила злополука по описания в исковата молба, разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ и протокол № 14/06.02.2024г. време, място и начин и поради виновното поведение на служител на ответника – на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „Карго Транс вагон България“ АД, по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, баща им Васил М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника; че в резултат на тази злополука Васил М.в З. получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата смърт; че злополуката е призната за трудова злополука с влязло в сила разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ; че ищците са наследници на Васил М.в З. като негови деца.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за обстоятелството, че ищците са се издържали сами финансово.

Представените от страните към исковата молба и отговора на исковата молба документи са относими, допустими и необходими и следва да се приемат като доказателства по делото.

4

Исканията на ищците за допускане на съдебно-медицинска експертиза, за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с медицинската документация и за допускане до разпит на един свидетел за установяване на механизма на инцидента се отклоняват като ненеобходими с оглед липсата на оспорване в отговора на исковата молба на тези обстоятелства и признаването им.