Решение № 30 от 22.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Н. С. Божилов. като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600485 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260028/29.06.2021 г. по НОХД № 508/2018 г. на Хасковския окръжен съд подсъдимият З.Т.М. от гр. Х. е признат за виновен, в това, че на **** г. в землището на с. Н., общ. Х., обл. Х., на път общинска публична собственост, при управление на МПС - полицейски лек автомобил, марка „О.“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение - чл. 23, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. А., б.ж. на с. Н., община Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 343г от НК е ОСЪДЕН на наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено с изпитателен срок от 4 години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.

Подсъдимият З.Т.М. е осъден да заплати направените по делото разноски, съответно от досъдебната и съдебната фази на производството - в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ОСлО при ОП - Хасково 1 сумата от 3 345,43 лева и по сметка на ОС Хасково сумата от 5 369,14 лв., както и на частните обвинители, за адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв.

Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, като е постановил след влизане на присъдата в сила: л. а. „О.“ с рег. № **** да се върне на ОД на МВР - Х., мотоциклет „*“ модел „**“ с рег. № ** и описаните части от него и дрехи да се върнат на наследниците на пострадалия С. А. А., а останалата част от описаните вещи, да се унищожат, тъй като са без стойност.

Делото е образувано по подадени въззивни жалби от подс. З.Т.М., чрез неговия защитник – адв. Р.Т. от АК – Х., от частните обвинители П.Г.А., А.А.

А., М. А.А., Е. А.А., С. А.А., чрез техния повереник – адв. Е.Е. от АК – С. и от частния обвинител А.Х.Х., като майка и законен представител на П.С.А. и Х.

С. А., чрез нейния повереник – адв. Е.Е. от АК – С., против Присъда № 260028/29.06.2021 г. по НОХД № 508/2018 г. на Хасковския окръжен съд.

В жалбата на защитника на подс. З.М. – адв. Т., се излагат доводи за това, че постановената присъда е неправилна, тъй като е нарушен законът и е произнесена при нарушение на процесуалните правила. Затова се иска нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която да бъде оправдан по обвинението, за което е бил осъден от окръжния съд. Посочва, че ще направи допълнителни уточнения и доказателствени искания, след като се запознае с мотивите към присъдата.

В допълнителното изложение към жалбата от новоупълномощения защитник на подсъдимия – адв. Е.Н., се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Първият пункт касае допуснати съществени процесуални нарушения, разпределени в няколко основни точки. В първата от тях се посочва, че е допуснато противоречие между двете части от присъдата, довели до ограничаване на правото им на защита. В диспозитива е отразено, че се налага наказание при условията на чл. 54 от НК, което е и сторено при определените на подс. М. наказания. Докато в мотивите изрично е упоменато, че съдът е приел изключителност на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, последвано от тяхното 2 изброяване и обсъждане. Защитата намира, че това нарушение е абсолютно, тъй като при допуснатото противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите, остава неясна волята на съда, който при възприетата изключителност и многобройност на смекчаващите обстоятелства, не ги е определил под законовия минимум. Във втората точка се счита, че присъдата е необоснована спрямо установените по делото факти и сериозни пропуски на съда при излагане на правните съображения в мотивите за възприемането им: при обсъждането на данните за липса на обхват за връзка със служебната станция и мобилни телефони, като е счетено, че освен техническа възможност, следва да се направят и опити за подобна връзка, а едното изключва другото; за момента на забелязване от св. В., че номерът на мотоциклета е стар – преди или по време на предприетото преследване; че ситуацията не е била екстремна, въпреки невъзможността за връзка с дежурната част; вътрешно противоречие за приетото обстоятелство, че не е вдигнат прах преди падането на мотоциклетиста, а същевременно не са съобразени данните за наличието на такъв в свидетелските показания и възприетите изводи за механизма на ПТП от заключението на комплексната експертиза. В третата точка се посочва, че са налице незаконосъобразни изводи на съда за правомерността, респ. неправомерността в действията на подс. М., констатирал извършването на престъпление. В тази връзка се акцентира на неговите задължения, които са му били възложени като водач на автопатрул в процесния ден по чл. 58, ал.1, т.1, 3 и 4, чл. 63, т.1-7 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Констатираните действия от страна на пострадалия, свързани с това, че управлява мотоциклет без каска, със стара регистрационна табела и не се подчинява на разпореждане на полицейски органи, са в нарушение на правилата за движение и същевременно престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Намира за немотивирани и изводите на съда относно липсата на основание подс. М. да започне подобно преследване, тъй като според чл. 58, ал.1, т.4 от Инструкцията и чл.72, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е имал подобно право, както и да го задържи; за абсолютната необходимост да се обади по станцията на дежурната част като условие, за да предприеме подобно преследване, тъй като контактът с ОДЧ е бил напълно невъзможен. В четвъртата точка се посочва, че присъдата е изградена върху предположения в нарушение на чл. 303, ал.1 от НПК за обстоятелството, че опитите на подсъдимия и на колегата му за връзка с дежурната част са останали 3 недоказани, въпреки свидетелските показания в тази насока; за интерпретацията на разстоянието между полицейския автомобил и мотоциклета, което от една страна не позволява да се възприеме вида на регистрационната табела, а същевременно с това при близостта между тях да не се усети съприкосновението по време на удара.

Във втория пункт от жалбата е посочено нарушение на материалния закон, като не е възприета възможността по чл. 12а, ал.1 или ал.2 от НК, полицейските служители да извършват арест на лица извършили престъпления. В тази връзка се счита, че съдът неправилно е смесил двете хипотези, тъй като според защитата разпоредбата на чл.12а, ал.1 от НК е неприложима за тези служители, тъй като касае т.нар. „граждански арест“ или възможност на граждани да задържат лица извършили престъпление за предаването им на органите на властта. Докато чл.12а, ал.2 от НК е приложим при преценката за правомерността в действията на полицейските служители по чл.72, т.2 от ЗМВР, спрямо лица извършили престъпление, като се цитира и съдебна практика на ВКС.

Третият пункт от жалбата визира наложено явно несправедливо наказание при условията на чл. 54 от НК, защото съдът е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, като не е обърнато в достатъчна степен внимание на съпричиняването от страна на пострадалия, на неговото поведение и отчетеното едно единствено отегчаващо отговорността обстоятелство.

Във връзка с гореизложеното се предлага на въззивния съд, ако прецени, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, да отмени присъдата и да върне делото на друг състав на Окръжен съд – Хасково за отстраняването им при новото разглеждане на делото. В случай, че не се върне делото - да се отмени присъдата и да се оправдае подсъдимият по повдигнатото обвинение. И накрая, ако не се възприемат тези доводи, да се измени присъдата, като се приложи чл. 55 от НК и се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и се отмени наказанието лишаване от правоуправление.

В жалбите на адв. Е.Е. – повереник на частните обвинители П.Г.А., А.А.

А., М. А.А., Е. А.А., С. А.А., А.Х.Х., като майка и законен представител на П.С.А. и Х. С. А., се изразява общото им недоволство от постановената 4 присъда в наказателно-осъдителната й част. Намират присъдата за несправедлива, тъй като наложените наказания не са били съобразени с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите на чл. 36 от НК. В тази връзка се иска изменението на присъдата и увеличаване размера на наложените наказания – на лишаването от свобода на 3 години и на лишаването от правоуправление на 5 години, както и на изпитателния срок на 5 години. В допълнителните писмени изложения на първо място се счита, че степента на обществена опасност на деянието е изключително висока, защото по делото не е установено пострадалият да е опасен престъпник, като подсъдимият в качеството си на полицейски служител е нарушил задълженията си по уведомяване на дежурния офицер и е предприел по безобразен начин преследване, без с колегата му да са били пряко застрашени. На второ място, личността на пострадалия не се отличава с висока степен на обществена опасност, защото е обикновен правонарушител, като не е установено по безспорен начин, че не се е подчинил на полицейско разпореждане, което да е налагало реализиране на подобно преследване и достигането до тежкия съставомерен резултат. На трето място се изразява несъгласие със становището на съда, че е налице изключителност и многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства при определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК. Намират за необосновано виждането на съда, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства в съвкупност имат подобен характер, защото не е налице сериозно съпричиняване от страна на пострадалия и подсъдимият не е на сравнително млада възраст.

Възразява се и срещу преценката на съда, че наложеното наказание съответства на целите по чл. 36, ал.1 от НК, тъй като е определено в близост до долната законова граница на лишаването от свобода и за кратък изпитателен срок.

Акцентира се на това, че подсъдимият М. е полицейски служител, към когото от обществото има по-големи очаквания. Намира за неправилно възприета и по-леката форма на непредпазливост – небрежност, вместо установената от доказателствата самонадеяност, защото подсъдимият е действал упорито и с предвидимост на обществено-опасните последици, но е мислел да ги предотврати. Счита за нарушен и принципа за съответност на наказанието спрямо извършеното престъпление по чл. 36, ал. 2 от НК. В тази 5 връзка се иска и изменението на присъдата, като се увеличи размерът на наложените наказания.

Всяка от страните е уведомена за постъпилите въззивни жалби, но не е взето отношение в указания срок.

Апелативният съд проведе въззивно съдебно следствие като допусна преразпита на св. В.В. по отношение изясняването на някои допълнителни обстоятелства по случая.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив намира жалбите на подсъдимия и на частните обвинители за неоснователни и предлага постановената присъда да се потвърди, като обоснована, законосъобразна и справедлива.

От частните обвинители се явяват лично А.Х., като майка и законен представител на П.А. и Х.А., А.А. и С.А.. Не се явяват редовно призовани, останалите частни обвинители и повереникът – адв. Й.. Частните обвинители се представляват от адв. Е. от АК - С., който заявява, че поддържа подадените въззивни жалби с направените допълнения, насочени към изменение на присъдата и увеличаване на наложените явно несправедливи наказания на подсъдимия.

Подсъдимият З.М. се явява лично и с адв. Н. от АК – П., като поддържат жалбата с направените допълнения, с отправени алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за отмяна и постановяване на оправдателна присъда, или за изменение на присъдата и намаляване размера на наложените наказания.