Решение № 505 от 30.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Видин, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Д. при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело № 20251320101924 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Р. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. С. С. Т. против „Микро Кредит“ АД с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която са предявени искове за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК,евентуален по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл .1 от ЗЗД.

Сочи се, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година, съгласно който общият размер на заема е 2000 лева, при фиксиран лихвен процент 40,47 %, ГПР 48,90 %. Съгласно Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година, „Микро Кредит” АД предоставя пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, включващ следните допълнителни услуги: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей; Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; Предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции.

Поддържа, че възнаграждението за тези услуги се включва към погасителната вноска и по този начин месечната погасителна вноска по договора възлиза на 291,40 лева. Ищцата е заплатила 6 вноски съгласно 1 погасителния план, както следва: на 07.07.2023

- 291,40 лева; на 24.07.2023

- 291,40 лв.; на 16.08.2023 - 292 лв.; на 27.09.2023 - 292 лв.; на 25.10.2023 -1,40 лв.; на 29.11.2023 - 291,40 лв. и на 08.12.2023 година е заплатила сумата от 1661 лева с основание пълно погасяване на кредита. Общата сума, която е заплатила по Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година е 3410,60 лева.

Отбелязва, че ищцата не разполага с Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година, въпреки многократните запитвания от нейна страна към ответното дружество да и предостави копия от тези документи.

Счита Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година за недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, а предвид недействителността на договорите, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми, се явяват платени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Излага следните съображения: ответникът „МИКРО КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК ****** представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сочи, че от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е видно, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за заем Microcredit № 9032-00140972 от 28.04.2023 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Сочи, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението за предоставянето на пакет от 2 допълнителни услуги при изчисляването на ГПР в договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Счита, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 48,90 %, като този допълнителен разход за предоставените допълнителни услуги не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждение за допълнителни услуги, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.

Твърди се, че страните по договорите са уговорили допълнителни услуги пакет „Разглеждане до минути“, изразяващи се в: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей; Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; Предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов - ДВ, бл. 35 от 2014 3 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесните договори за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугата „Разглеждане до минути“ не е ясна, до колко минути и какво ще се разглежда.

Поддържа, че не е ясно посочено и какво представлява услугата „Преференциално обслужване“. Не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се включи ищеца. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на потребителя по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с какви средства и защо. По начина, по който са формулирани допълнителните услуги не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителят да се нуждае и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

Отбелязва, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост - да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до противоречие с добрите нрави. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР като общ разход по кредита. „Общ разход по кредита за потребителя“, според дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителното възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане, усвояване и управление на кредит, поради което разходите за него представляват част от възнаграждението на ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс. Следователно възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на цитираното определение и следва да бъде включено в състава на ГПР. В настоящата хипотеза, липсата на посочен годишен процент на разходите в договорите възпрепятства възможността да се определи, дали ответникът е включил тези разходи в него. От своя страна включването на разходи в размер, надхвърлящ този на главницата по кредита, при всички положения ще доведе до надхвърляне на установения в чл. 19, ал.