Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 193 от 21.04.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 85/2023
Вид
Определение № 193
Подписан
21.04.2023
В сила
20.04.2023
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Монтана, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

ТА. Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500085 по описа за 2023 година

Произв офия , подадена чрез пълномощник юрисконсулт Рукие Мехмед Молласали против определение на РС Берковица от 07.12.2022г. , постановено по ч.гр.д. № 501/2016г. , с което е осъдено да заплати на Б. Н. Б. от гр. Берковица сумата 385 лева разноски , които е направил за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса като длъжник в заповедното производство

Твърди се от жалбоподателя, че определението е неправилно. Поддържа се, че присъдени разноски са направени от длъжника в производството по чл. 423 ГПК, което не е обусловено от процесуалното поведение на заявителя в заповедното производство, а целта му е охрА.ване правата на длъжника при нередовно връчване заповедта за изпълнение.

Изложени са и съображения, че при подаване на възражение по чл. 414 ГПК държавна такса не се дължи, като не са дължими и разноски за адвокатско възнаграждение, за което се позовава на посочено определение на ВКС. Оспорва начина на определяне адвокатското възнаграждение за подадено възражение с твърдения, че следва да се приложи по аналогия чл. 6,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Иска се отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение искането за присъждане на разноски, евентуално намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с приложение чл.6,т.4 от горепосочената наредба .

Ответникът по частната жалба Б. Н. Б. чрез пълномощник адвокат А. Ц. А. с подаден в срок писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че причина за развитие на заповедното производство е подадено от жалбоподателя заявление, като длъжникът има право да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което правно действие може да ползва правна помощ и заявителят следва да компенсира направените разноски след като заповедта за изпълнение е обезсилена. Относно размера на адвокатското възнаграждение се позовава на разпоредбата на чл. 7,ал.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Поддържа , че длъжникът не е длъжен да сочи основание при подаване на възражение, но е напълно логично да потърси консултация от адвокат относно основанията за недължимост и преценка за реда, по който да подходи в защита правата си.

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в частната жалба и становищата на страните, въз основа на закона , приема следното:

Частната жалба е допустима за разглеждане като подадена в срок срещу определение, с което на основание чл. 248,ал. 1 от ГПК първостепенният съд , след обезсилване издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството се е 1 произнесъл по искането на Б. Н. Н. , длъжник в заповедното производство, за присъждане направени разноски .

Ч.гр.д. № 501/2016г. е образувано по заявление на Банка АД срещу Б. Н. Б. за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 921.50 лева главница, 123.50 лева заемни такси, 367.59 лева редовна лихва и 13.52 лева наказателна лихва с основание договор за банков кредит. По заявлението съдът е издал на 30.08.2016г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по образуваното изп.дело на 14.04.2022г. , видно от приложената покана за доброволно изпълнение . На 13.05.2022г. длъжникът е подал до Окръжен съд Монтана възражение по чл. 423 ГПК чрез адвокат Георги Вълев, като се е позовал на хипотезата на чл. 423,ал.1,т.2 ГПК . По възражението е образувано в.ч.гр.дело № 227/2022г. по описа на ОС Монтана, прекратено с определение № 373/05.07.2022г., влязло в сила, с което съдът е приел, че възражението е подадено в едномесечния срок от връчване на заповедта, поради което и представлява възражение по чл. 414 ГПК, съответно не са налице предпоставките на чл. 423 ГПК за разглеждането му и е изпарено на РС Берковица като възражение по чл. 414 ГПК.

След указания на РС Берковица до заявителя за предявяване на установителен иск, доказателства за предявяване на такъв не са представени, поради което и съдът с разпореждане от 19.09.2022г. е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.Разпореждането е съобщено на заявителя, който не го е обжалвал. Данни за съобщаването му на длъжника по делото няма. С молба от 17.11.2022г. адвокат Вълев като пълномощник на Б. Н. е поискал от съда на основание чл. 248 ГПК да допълни разпореждането в частта за разноски с присъждане в полза на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса по в.ч.гр.дело № 227/2022г. по описа на МОС. Първостепенният съд , в нарушение на чл. 248,ал. 2 от ГПК, не е връчил препис от молбата на заявителя за становище, като се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство определение от 07.12.2022г., с което искането е уважено и в тежест на заявителя Банка ДСК АД са възложени за плащане разноски на Б. Н. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС по приложен договор за правна защита и съдействие и платена държавна такса от 25 лева в производството пред ОС Монтана по в.ч.гр.дело № 227/2022г. .

Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, като съображенията на въззивния съд са следните:

Правилно с обжалваното определение първостепенният съд е приел молбата на Б. Н. за присъждане разноските , направени в заповедното производство за допустима, но неправилно при постановяване на определението не е съобразил процесуалния ред за разглеждането й, предвиден в чл. 248 от ГПК, изрично уреждащ реда за допълване съдебния акт в частта за разноските при пропуск на съда да се произнесе по искане на страната за присъждането им. Разпореждането за обезсилване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е съобщавано на длъжника, поради което и молбата му за допълване това разпореждане следва да се приеме за подадена в срока за обжалване.

С невръчване на жалбоподателя молбата на длъжника за присъждане на разноски съдът е допуснал процесуално нарушение , което обаче не е основание за обезсилване на определението . Възраженията, които жалбоподателят не е могъл да направи поради допуснатото процесуално нарушение подлежат на обсъждане от въззивния съд предвид подадената частна жалба.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение очертава кредитора-заявител (който по една или друга причина не е провел успешно предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК иск) като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно (като краен резултат) въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските, направени от длъжника в това производство.

Дължими съгласно чл. 78,ал. 4 от ГПК са направените от длъжника в заповедното производство разноски .

В случая обаче разноските, които се претендират за плащане и са присъдени с обжалваното определение не са направени в хода на развилото се пред РС Берковица заповедно производство- ч.гр.дело № 501/2016г., а са такива, направени от Б. Н. по подадено възражение по чл. 423 ГПК, по което е образувано в.ч.гр.дело № 227/2022г. по описа на ОС 2

Монтана, приключило с влязло в сила определение за прекратяване, поради липса на предвидените в чл. 423 ГПК хипотези за допустимост на възражение по реда на чл. 423 ГПК. Обстоятелството, че длъжникът, ползвайки правна помощ чрез упълномощен адвокат , не е съобразил процесуалният ред , по който следва да подаде възражение и е насочил същото към Окръжен съд Монтана , вместо да го подаде пред заповедния съд , не е основание за присъждане на разноските, направени в хода на в.ч.гр.дело № 227/2022г. по описа на МОС от заповедния съд по ч.гр.дело № 501/2016г. по описа на РС Берковица. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява изрично упълномощаване от Б. Н. на адвокатско дружество Вълев и Лимберов да го представлява пред Окръжен съд Монтана по в.ч.гр.дело, образувано въз основа на възражение по чл. 423 ГПК, за което представителство е договорено и платено адвокатско възнаграждение от 360 лева, съответно отговорността за тези разноски, включително и за платената държавна такса от 25 лева по сметка на Окръжен съд Монтана може да се търси от страната с оглед изхода на заповедното производство само при разгледано по същество от въззивния съд възражение и приемане на същото като основателно. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Производството по в.ч.гр.дело № 227/2022г. по описа на МОС е прекратено като недопустимо, поради което и длъжникът няма право на разноски за това производство с оглед изхода му.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 07.12 2022г. на РС Берковица , постановено по ч.гр.д. № 501/2016г. по описа му , с което Банка ДСК АД е осъдено да заплати на Б. Н. Б. от гр.

Берковица сумата 385 лева направени по делото разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Н. Б. от гр. Берковица за присъждане сумата 385 лева разноски по ч.гр.д. № 501/2016г. по описа на БРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3