Решение № 192 от 07.11.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 391/2025
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 07.11.2025
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 216 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500391 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4901/08.05.2025 г. от В. С. К. ЕГН ********** против решение № 134/11.04.2025 г., постановено по г. д. № 858/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от В. С. К. ЕГН ********** от гр.
В.“ № 45 против Прокуратурата на Република България, с правна квалификация по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, за сумата над присъдения размер от 1 500.00 лева до пълния предявен размер от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК по ДП № 642/2017 г. по описа на РУ-Велинград, пр. пр. № 1831/2017 г. на РП-Пазарджик - ТПВелинград (към онзи момент РП-Велинград), което наказателно производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 22.07.2022 г., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да бъде определен нов, по-голям и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
1
Предявен от В. С. К. ЕГН ********** от гр. В.“ № 45 против Прокуратурата на Република България.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК по ДП № 642/2017 г. по описа на РУ-Велинград, пр. пр. № 1831/2017 г. на РППазарджик - ТП-Велинград (към онзи момент РП-Велинград), което наказателно производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 22.07.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че против К. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК по ДП № 642/2017 г. по описа на РУ-Велинград, пр. пр.
№ 1831/2017 г. на РП-Пазарджик - ТП-Велинград (към онзи момент РП-Велинград), което наказателно производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 22.07.2022 г.
Това твърдение е основателно и се доказва от приложените ДП № 642/2017 г. по описа на по описа на РУ - Велинград, пр. пр. № 1831/2017 г. по описа на РП – Пазарджик и последващите наказателни дела.
Видно от ДП № 642/2017 г. по описа на по описа на РУ - Велинград, пр. пр. № 1831/2017 г. по описа на РП – Пазарджик (приложено) е образувано на 20.10.2017 г. с постановление на РП-Велинград против В. С. К. за това, че на 06.10.2017 г., в гр. Велинград, е повредил чужди движими вещи - лек автомобил джип като го изпръскал с боя с втвърдители - престъпление по чл. 216 от НК.
Следователно от този момент всъщност, следва да се отчита значимия период и да се изследват въпросите за предпоставките за настъпване на неимуществени вреди.
С постановление от 24.01.2018 г. наблюдаващият прокурор, на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК спрял наказателното производство. Производството е възобновено с постановление от 29.01.2018 г. наблюдаващия прокурор възобновил ДП, тъй като се налагало да бъде разпитан св. К.. На 01.03.2018 г. този свидетел е разпитан и на 02.05.2018 г.
К. е привлечен като обвиняем. Разпитани са били свидетели, като на 04.06.2018 г., от разследващия полицай е изготвено писмено мнение за предаване К. на съд. На 04.07.2018 г.
2 е изготвен обвинителен акт и на същата дата делото е изпратено на РС-Велинград. В разпоредително заседание по образуваното наказателно дело, съдът констатирал, че по време на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, прекратил съдебното производство и върнал делото на РП-Велинград.
Определението на съда е потвърдено и на 30.10.2018 г. делото било върнато на РПВелинград. С постановление от 13.11.2018 г. наблюдаващият прокурор върнал на разследващия полицай ДП за доразследване, тъй като следвало да бъде прецизирано постановлението за привличане на обвиняемото лице. На 16.11.2018 г. било прецизирано обвинението спрямо К.. Постановлението му било предявено на същата дата и е разпитан като обвиняем и на 19.11.2018 г. разследващият полицай изготвил писмено мнение ДП да бъде изпратено на РП-Велинград за предаване К. на съд. На 28.11.2018 г. е изготвен обвинителен акт и на същата дата делото, ведно с изготвеният обвинителен акт било изпратено на PC - Велинград. Провело се е разпоредително заседание пред съда, който е приел, че няма основание за връщане на делото. Установява се, че е било обжалвано определението от разпоредителното заседание и делото изпратено на въззивния съд за произнасяне. Въззивната инстанция потвърдила определението на първоинстанционния съд и върнал делото на този съд за разглеждането му. С разпореждане от 28.02.2019 г. съдията докладчик насрочил делото за разглеждане на 16.04.2019 г. В съдебното заседание на 16.04.2019 г. К. се явил лично. С присъда от 17.12.2019 г., съдът признал К. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. На 23.12.2019 г. по делото постъпил протест на прокурора срещу присъдата от 17.12.2019 г. постъпила и жалба от подсъдимия. Последната била върната и се провело производство по обжалване това действие на съда. С решение от 29.06.2020 г. въззивният съд, на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, отменил присъдата от 17.12.2019 г. на РС-Велинград, Пред РС е образувано НОХД № 240/2020 г. Съдът отново намерил, че на фазата на досъдебното производство били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на пострадалите и на подсъдимия и върнал делото. По повод частна жалба и частен протест се е развил производство пред въззивната инстанция. С определение от 05.11.2020 г. въззивният съд потвърдил определението на съда от 26.08.2020 г., с което се прекратявало съдебното производство по делото. Делото било върнато на прокурора, който със свое постановление от 16.11.2020 г. върнал ДП на разследващия полицай за прецизиране на обвинението спрямо К.. Последвало частично прекратяване на наказателното производство по делото, което било образувано и водено срещу В. С. К. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НК производството било спряно също за срок от 6 месеца. По жалба на ищеца се развило производство по реда на чл. 243 от НПК. С постановление от 30.03.2021 г. ДП било върнато на разследващия орган за изпълнение на указанията, дадени от съда. Отново последвало спиране на наказателното производство по причини , извън поведението на обвиняемия. Това прокурорско постановление отново било отменено. Извършени били редица процесуално следствени действия и по указания на прокурора, за да се стигне до предявяване на 3 материалите по разследването на ищеца на 20.09.2021 г. ДП е изпратено на РП-Пазарджик, ТО-Велинград с мнение за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК от 23.09.2021 г.
Отново било спряно, като спирането отново е отменено. Междувременно К. е издирван, тъй като е имало данни, че е в чужбина и не е намерен на адреса. Установява се, че на 31.05.2022 г. ДП е изпратено на РП-Пазарджик с мнение за предаване К. на съд. С постановление от 22.07.2022 г. е прекратено наказателното производство срещу К., тъй като по делото безспорно се установявало, че деянието извършено от него не представлява престъпление, тъй като макар и формално да е осъществен престъпният състав на престъпление по чл. 216 от НК, то поради своята малозначителност, не било обществено опасно. Поради жалби на пострадалите се е развило и производство по обжалване на постановлението. С определение № 231/15.09.2022 г., постановено по ЧНД № 261/2022 г. по описа на РС-Велинград (приложено) е потвърдено постановлението за прекратяване.
С определение № 478/23.12.2022 г., постановено по ВЧНД № 569/2022 г. по описа на ОС-Пазарджик (приложено) е потвърдено определение № 231/15.09.2022 г., с което е било потвърдено постановлението на РП-Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по делото, като правилно и законосъобразно. Това определение е окончателно.
Следователно крайната дата на воденото против ищеца наказателно производство е 23.12.2022 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В случая надлежна ответна страна в производството за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е Държавата чрез нейния процесуален субституент Прокуратура на Република България, тъй като тя е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинението в извършване на престъпление от общ характер и упражнява надзор за законност над разследващите органи и техните процесуалноследствени действия или бездействия.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че наказателното производство е било прекратено, поради това, че деянието е малозначително и не представлява обществена опасност. Следователно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Наказателното производство против К. е продължило от 02.05.2018 г. до 23.12.202 г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 22.07.2022 г. - около 4 години и 8 месеца. Производството включва досъдебна и съдебна фаза.
Има постановена оправдателна присъда, която е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
4
По отношение на ищеца, е била взета мярка за неотклонение „подписка“ за целия период на производството.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия размер.
Към момента на започване на наказателното производство, К. е бил на 29 години.
Видно от електронна справка за съдимост рег. № 250107005000007263/07.01.2025 г. (л. 25 от делото на ОС), К. не е осъждан.
От цитираната справка и от извлечението от ЕПЕП (л. 26 от делото на ОС) е видно, че през част от исковия период срещу ищеца (от 20.01.2020 г. до 25.11.2021 г.) е водено и друго наказателно производство за престъпление от частен характер по НЧХД № 31/2020 г. по описа на РС - Велинград. С присъда № 260016/05.04.2021 г., влязла в сила на 25.11.2021 г., В. К. е бил признат за виновен, но е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.
Видно от представения заверен препис от решение № 202/30.05.2024 г., постановено по г. д. № 1118/2023 г. по описа на РС – Велинград, влязло в сила на 19.11.2024 г., Прокуратурата е осъдена да заплати на К. сумата от 2 500.00 лева, представляваща обезщетение за разглежда и решаване в разумен срок на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК по ДП № 642/2017 г. по описа на РУВелинград, пр. пр. № 1831/2017 г. на РП-Пазарджик - ТП-Велинград (към онзи момент РПВелинград), което наказателно производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 22.07.2022 г. (което е предмет и на настоящото производство).
Разпечатката съдържа 49 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0007a9aa-d9e4-4a39-9865-bf827d7d3343