Решение № 8047 от 30.11.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 30.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.

М.ДОЛАПЧИЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия

Долапчиева гр. дело № 7968 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II-79-200 от 31.07.2015 г., постановено по гр. д. № 47768/2012 г., по описа на СРС, 79 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между Л.К.Я., Л.Д.С. – Ц., Р.Д.С., О.С.С. и П.Г.Д. на следния съсобствен недвижим имот, придобит чрез нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91/25.02.1997 г., том XVIII, дело № 3419/1997 г. на нотариус при СРС и извършена делба с решение от 15.09.1994 г. по гр. д. № 645/1993 г. на СРС: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес гр. София, район „Оборище“, ул. „********, с площ от 275 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, при квоти 93/100 ид. част за Л.К.Я. и 7/100 ид. част – общо за Л.Д.С. – Ц., Р.Д.С., О.С.С. и П.Г.Д.. С решението на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 189/28.03.2011 г., том II, рег. № 3355, дело № 182/2011 г. на нотариус И.Н.с район на действие СРС.

Постъпила е въззивна жалба от О.С., П.Д., Л.С. и Р.С., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат подробни съображения, че от събраните по делото доказателства е установено, че са придобили целия имот по давност, поради което и предявеният от ищеца Л.Я. иск за делба на процесния имот бил неоснователен. В условията на евентуалност поддържат, че предходната делба, извършена с решение по гр. д. № 645/1993 г. на СРС, от която ищецът черпи правото си на по-голям дял от съсобствеността на имота, предмет на делба в настоящото производство, е нищожна, поради което молят да бъде допусната делба на прцесния имот съобразно наследствените квоти на съделителите.

Въззиваемият Л.Я. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага подробни съображения, че по делото не е установено жалбоподателите да са владели процесния имот, съответно да са придобили същия по давност. Поддържа, че извършената делба на сградите, намирали се в имота преди събарянето им, не е нищожна. По така изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Л.К.Я. иск за допускане на съдебна делба на следния притежаван в съсобственост с ответниците Л.Д.С. – Ц., Р.Д.С., О.С.С. и П.Г.Д. недвижим имот – празно дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес гр. София, район „Оборище“, ул „********, с площ от 275 кв.м., при съседи: ***, ***, ***,

***. Ищецът претендира делбата на описания по-горе имот да бъде допусната при следните квоти – 465/500 ид. ч. за Л.Я., по 7/500 ид. ч. за ответниците Л.Д.С. – Ц., Р.Д.С., О.С.С. и П.Г.Д., както и С.И.С., по отношение на който впоследствие производството по делото е прекратено. Ищецът Я. поддържа, че през 1993 г. е извършена делба между ответниците и баща му К.Д., при която последният е получил в дял едноетажна жилищна сграда, заедно с 93/100 идеални части от дворното място, а ответниците придобили в общ дял гараж, заедно със 7/100 идеални части от дворното място, като през 1997 г.К.Д. дарил на ищеца едноетажната сграда, заедно с 93/100 идеални части от дворното място.

Поддържа, че въз основа на издадено от общината през 2007 г. предписание за събаряне на сградите, находящи се в имота, същите били съборени, като към момента на предявяване на иска дворното място било празно.

В отговора на исковата молба ответниците противопоставят възражение за придобиване на имота по давност, като представят нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 189 от 28.03.2011 г., том II, рег. № 3355, д. № 182/2011 г. на нотариус И.Н., рег. № 040 при НК, с който ответниците са признати за собственици на незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „******** с идентификатор ***, както следва: О.С. и П.Д. – за собственици на по 1/3 ид. ч. от имота, а Л. Ц. и Р.С. – за собственици на по 1/6 ид. ч. от имота.

Поради това молят за отхвърляне на предявения иск за делба.

По отношение съсобствеността между страните са представени доказателства, от които се установява следното:

Между страните не се спори, а и представените по делото доказателства сочат, че собственици на процесния имот са били наследодателите на страните Я. Д.Я. /поч. 29.08.1956 г./ и В. Г. Я./поч. 07.08.1963 г./. Видно от представеното удостоверение за наследници същите са оставили за свои наследници:

1. Г.

Я.Д. – техен син, починал на 12.01.1992 г. и оставил за свой наследник своя син П.Г.Д.;

2. Еленка

Я.С.– тяхна дъщеря, починала на 17.02.1987 г. и оставила за свои наследници С.И.С.

– съпруг, починал на 12.12.1995 г. и О.С.С. – син на последните двама;

3. М.

Я.С. – тяхна дъщеря, починала на 28.09.1983 г. и оставила за свои наследници съпруга си Д. С.С., починал на 29.03.2010 г. и децата им - Л.Д. Ц. – дъщеря и Р.Д.С.

– син;К.Я.Д. – техен син, починал на 04.06.2012 г. и оставил за свои наследници съпругата си Е.Ц.Д. и децата си Л.К.Я.– дъщеря и Л.К.Я. – син.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21 от 04.11.1975 г., т. 93, д. № 17932/2015 г. на нотариус при СРС М. Я.С. е дарила на дъщеря си Л.Д. Ц.-С. 1/8 идеална част от процесното дворно място, представляващо парцел VII-7 от кв. 24 по плана на София 0 Център, с площ от 278,62 кв. м., заедно с ¼ идеална част от едноетажната жилищна сграда в парцела, изградена на уличната линия с площ от 80 кв. м., а на сина си Р.Д.С. е дарила 1/8 идеална част от дворното място, заедно с ¼ идеална част от едноетажната жилищна постройка, намираща се в дворното място в дъното на двора с площ от около 40 кв. м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154 от 18.07.1975 г., том XXV, д. № 14511/1975 г. на нотариус при СРСК.Я.Д. е дарил на сестра си Е.Я.С.¼ идеална част от находящо се в гр. София, ул. „******** самостоятелно жилище, с площ около 36 кв. м., заемащо източната част от вътрешната жилищна сграда, заедно с припадащите се идеални части от сградата, БЕЗ дворното място, в което е построена, представляващо парцел VII-7, кв. 24 по плана на гр. София, местност „Центъра“, цялото с площ 278,62 кв. м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 155 от 18.07.1975 г., том LXXV, д. № 14512/1975 г. на нотариус при СРС,К.Я.Д. е дарил на сина си Л.К.Я.

¼ идеална част от находящото се в гр. София, ул. „******** самостоятелно, с отделен вход жилище със застроена площ от 72 кв. м., заемащо западната част от жилищната сграда – до улицата, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и ¼ идеална част от гаража и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 278,62 кв. м., представляващо парцел VII-7 от кв. 24 по плана на гр. София, местност „Центъра“.

Впоследствие с нотариален акт за дарение

№ 135 от 12.02.1993 г., т. XIII, д. № 2437/1993 г. на нотариус при СНС, втори районен съд, Л.К.Я. е дарил на баща сиК.Я.Д. ¼ идеална част от дворното място, находящо се в гр. София, ул. „********, цялото с площ 278,60 кв. м., заедно с ¼ идеална част от находящото се в дворното място самостоятелно, с отделен вход, жилище със застроена площ от 72 кв. м., както и ¼ идеална част от гаража в двора, заедно със съответните идеални части от общите части на жилището.

По предявен отК.Я.Д. на 17.03.1993 г. иск за делба, било образувано гр. д. № 645/1993 г., по писа на Пети Районен съд, като видно от представеното във въззивното производство решение от 16.07.1993 г. по посоченото гр. д. № 645/1993 г. на Пети РС, 12 състав, е допуснато извършване на съдебна делба на едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, със застроена площ от около 80 кв. м., заедно с цялото дворно място от 278,60 кв. м., представляващо парцел пл. № 5 от кв. 24 по плана на гр. София, местност зона „Г-I4“, заедно с гаража в дворното място, построен на уличната линия, при следните дялове – заК.Я.Д. – ¼ ид. ч. от къщата, мястото и гаража, за Л.Д. Ц. – ¼ ид. ч. от къщата и 1/8 ид. ч. от мястото и гаража, за Р.Д.С. – 1/8 ид. ч. от мястото и гаража, за П.Г.Д. – ¼ ид. ч. от къщата, мястото и гаража и за С.И.С. и О.С.С. – общо ¼ ид. ч. от къщата, мястото и гаража.

Впоследствие с Решение от 15.09.1994 г., постановено по същото дело, влязло в сила на 30.05.1995 г. е извършена делба на едноетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, със застроена площ от около 80 кв. м., заедно с цялото дворно място от 278,60 кв. м., представляващо парцел пл. № 5 от кв. 24 по плана на гр. София, както и на гаража, построен в дворното място, като в дял наК.Я.Д. е поставена едноетажната жилищна сграда, заедно с 93/100 ид. ч. от дворното място, а в общ дял на Л.Д. Ц., Р.Д.С., П.Г.Д., О.С.С. и С.И.С. гаража, ведно със 7/100 ид. ч. от дворното място, катоК.Д. е осъден да заплати за уравнение на дяловете, както следва: на Л.

Ц. – 63 937 лева, на П.Д. – 68750 лева, на С.С. – 34 375 лева, на О.С.

– 34 275 лева и на Р.С. – 4813 лева.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и съдебно решение по делба № 121 от 31.01.1996 г., т. II, д. № 364/1996 г. на нотариус при СРС,К.Я.Д. е признат за собственик по наследство и делба на следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, с площ от около 80 кв.м. заедно с 93/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 278,60 кв. м., представляващо имот пл. № 5 от кв. 24 по плана на гр. София, местността ГГЦ-зона Г-14.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91 от 25.02.1997 г., том XVIII, д. № 3419/1997 г. на нотариус при СРСК.Я.Д. и Е.Ц.Д. дарили на сина си Л.К.Я. едноетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** на площ от 80 кв.м., заедно с 93/100 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с пространство от 278,60 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 от кв. 24 по плана на София, местност „ГГЦ - зона Г-14”, при съседи на цялото място: ул.

„Будапеща“, П.З.П., П.П.и А.К..

От представените по делото Констативен протокол от 19.04.2007 г. и заповед № РД-09-228/21.04.2008 г. на кмета на СО-район „Оборище“ се установява, че e било разпоредено да бъдат премахнати обгорялата едноетажна сграда, разположена в процесния имот и зидовете останали от нея. Препис от заповедта и констативния протокол са били получени от ищеца по делото.

Впоследствие с нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 189 от 28.03.2011 г., т. II, рег. № 3355, д. № 182/2011 г., по описа на нотариус И.Н., рег. № 040 при НК и район на действие СРС, ответниците са признати за собственици на незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „******** с идентификатор ***, както следва: О.С. и П.Д. – за собственици на по 1/3 ид. ч. от имота, а Л. Ц. и Р.С. – за собственици на по 1/6 ид. ч. от имота.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Г. Я.ва, съпруга на Л.Я., И.Н.Т., С.Н.К.и К.Т.Т..

Първият основен спорен по делото въпрос е свързан с възражението на жалбоподателите в отговора на исковата молба, че са придобили процесния имот по давност.

Настоящият състав на въззивния съд намира същото за неоснователно, съображенията за което са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години /ал. 1/, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години /ал. 2/.