Решение № 32 от 24.07.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Р.П при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Н.Р.П Административно наказателно дело № 20254150200023 по описа за 2025 година

Жалба срещу НП № ** от 09.01.2025г. на Началника на РУ-С.

Жалбоподателят М. Г. И. обжалва Наказателно постановление № ** от 09.01.2025г. на Началника на РУ-С., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1 т. 5 пр.5 ЗДвП, за нарушение на чл. 45 ал.1 от ЗДвП. Счита, че наказателното постановление е неправилно, поради противоречие със закона, като необосновано, издадено при непълнота на доказателствата и при съществени процесуални нарушения. Подчертава, че възраженията му се свеждат то това, че приложимия материален закон, не е разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗДвП.

Сочи че наказателното постановление е необосновано и подходящо място за разминаване на автомобилите е имало зад автомобила „КК.С“ с рег.№**, управляван от Г.П, като това място било зад автомобила му, спрямо мястото където бил спрял срещу автомобила на жалбоподателя. Излага твърдение, че приложимата норма от материалния закон е разпоредбата на чл.45, ал4, предл.

2-ро от ЗДвП. Твърди че, действието на М. Г. И. е обективно и субективно несъставомерно, спрямо въведеното административно обвинение. Излага, че поведението на И. е правомерно и изводът в обжалваното наказателно постановление не е съобразен, нито с реалната пътна обстановка, нито с хипотезата на сочения от АНО приложим материален закон – чл.45, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.1, т.5 , предл. 5-то от ЗДвП, предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност на санкционирания водач, само ако от вмененото му нарушение е създадена непосредствена опасност за движението, като излага аргументи, че в конкретния случай, не е било така. В жалбата е описано, че не е налице конкретния механизъм, описан в обстоятелствената част на обжалваното наказателното постановление за опасност за движението, каквато реално не 1 възникнала, както и за липса на причинна връзка за такава опасност с поведението на жалбоподателя. Твърди, че необосновано на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.45, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно.

Ответник – жалба – РУ-С., редовно призовано не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита свидетеля, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № ** от 09.01.2025г. на Началника на РУС., издадено въз основа на Постановление за прекратяване на ДП № 8/2022г. на РУ-С. /преписка №**/2022г. по описа на ТОС РП В.Т./ на жалбоподателя М.

Г. И. на основание чл. 179, ал. 1 т. 5 пр.5 ЗДвП, за нарушение на чл. 45 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 150,00 лева, за това, че на 10.12.2021 год. около 11.57 ч. Община С., село Б.С по ул. "К." до номер 35 в качеството си на водач на собственият си лек автомобил от категория М1 марка С. модел "Л." с регистрационни табели с номер ВТ ** КТ е извършил и следното нарушение: при спускане по път с голям надлъжен наклон, в стеснено място от пътя, не спира и не пропуска изкачващото се МПС - лек автомобил от категория М1 марка ** "С." с регистрационни табели с номер ВТ ** КТ, управляван от правоспособния водач Г.П П. роден на 03.05.1958г. от гр. С. улица "П.Р.С." № 7, вх. Б, ет. 6, ап. 16, като създава реална опасност от възникване на ПТП.

Към преписката е приложено постановление Постановление на РП В.

Т., ТО-С. от 16.12.2024г. Изискано и приложено е ДП № 8/2022г. на РУ-С.

/преписка №**/2022г. по описа на ТОС РП В.Т./, видно от което наказателното производство е образувано на 10.01.2022г. за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, за това , че на 10.12.2021 в с.Б.С, общ.С. се заканил с убийство на Г.П П., като е насочил газ-сигнално оръжие към него и казал „Виждаш ли какво държа в ръката си , ей сега ще те гръмна!“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.

С оглед събраните на ДП доказателства може да се достигне до извод, че подробно е изследван въпроса относно извършване на горепосоченото престъпление. Конкретното нарушение на ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя е със съвсем различен фактически състав от разследваното престъпление. Административното нарушение е възможно да се разглежда само като мотив и предпоставка за останалите извършени или не действия по отношение на които е водено разследването по ДП № 8/2022г. на РУ-С.

/преписка №**/2022г. по описа на ТОС РП В.Т./. В контекста на това следва да се отбележи, че при извършените разпити е описана пътната обстановка на мястото на инцидента и положението на участниците. Следва обаче да се отбележи, че множеството събрани данни, като разстояния имащи значение за административното нарушение, като разстояния между участниците, ширина на пътя, наклон на пътя, уширения на пътя варират в голям диапазон. Не е извършен и оглед на местопроизшествие, като данните не са посочени и в изготвената документация от служителите на РУ-С.. При всички положения, акцента на разследването, предвид предмета му, не е бил върху данните 2 касаещи административното нарушение. В случая единствения неучастващ в инцидента свидетел очевидец се явява Ю. М. Р.. Предвид горното и воден от служебното начало, въпреки липсата на доказателствени искания от страните, съдът счете че за изясняване на обективната истина по делото е беше необходимо, да бъде разпитан в качеството на свидетел по АНД 23/2025г. по описа на РС-С., свидетеля Ю. Р.. При проведения разпит на същия в проведеното съдебно заседание на 24 юни, 2025г., свидетеля заяви, че живее в горната част на с.Б.С и към момента на инцидента също е живял там. Посочи, че познава участниците в инцидента, но нямал роднински връзки с тях, нито близки отношения. По отношение на процесния инцидент, свидетеля заявява че бил случаен очевидец и наблюдавал от около 80–100 м. от мястото където били участниците – жалбоподателя и водача на другото МПС. Описва пътният участък, като стръмен, стръмна е улицата, която води към центъра, на която улица има един много остър завой, горе-долу с 180 градуса ъгъл. Свидетеля описа своето поведение, а именно, че слизал по баира надолу и понеже там нямало място за две коли отбил в негово дясно, на около 80–100 метра нагоре от мястото на където били жалбоподателя и срещу него водача Г.П. Водачите на двата автомобила се били срещнали един срещу друг. Свидетеля сочи, че И. бил с черна кола и слизал надолу, а П. с бял джип се качвал нагоре. По отношение на тях, твърди, че са се засекли точно на завоя, на този завой, който е много остър, където нямало как да се разминат. Пояснява, че на самия завой може да се разминат, защото имало една уличка, която е продължение на правата, но този, който идва отгоре, - жалбоподателя М. И., нямало как да отбие, защото там имало препятствие - стълбища и имало място само за една кола. Категорично заявява, че точно където са се срещнали двете коли, нямало как да се разминат. По отношение на това, как са се разминали, свидетеля не дава точно описание, но казва, че познава този участък и би било необходимо белият джип, да мръдне с около 10 метра, просто да отбие в пресечката, която е продължение на улицата, за да освободи пътя за спускащото се МПС, а спускащото се МПС, което е управлявано то жалбоподателя трябвало да мине нагоре по нанагорнището, назад, около 70–80 м., за да пропусне белият джип на другия водач. В показанията си излага, че зад белия джип, управляван от П., на 10 метра назад, улицата имала леко уширение, където той можел да се отбие, за да мине жалбоподателя, като там стръмната улица преминава в равно до отбивката. Описва поведението на двамата водачи, като не излага обстоятелства, които да говорят за конфликт между тях, описва времеви интервал в рамките на 10 минути, през които колите им са седели една срещу друга, след което идващата от долу кола, бял джип, управляван от П. е дал леко назад и са се разминали. За мястото на случката свидетеля уточнява още, че представлява много малка и тясна улица, където не могат да се разминат два автомобила по никакъв начин. Свидетеля уточнява, че от мястото, където жалбоподателя И. би могъл да спре, за да се разминат автомобилите няма видимост, и не би могъл да виде, че отдолу идва другото МПС с водач П.. Това би могъл да види, чак когато завие, чак като се срещнат на завоя, понеже имало трафопост. Излага, че жалбоподателя не е имал възможност да обърне, а трябвало да кара на заден ход, да дойде чак при него, защото, там пътят бил тесен.

Съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.

3

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но съдът счита, че са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление. Административно наказващият орган е допуснал да бъде осъществено производство с издаването на НП в пряко нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В процесната хипотеза административнонаказаващият орган е допуснал съставянето на Наказателно постановление, без да опише всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение. Нещо повече, допуснал е съставянето на наказателно постановление, без да описал факти, субсумиращи състав на твърдяното нарушение.

Административнонаказателната отговорност на водача М. Г. И. е ангажирана за нарушение разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда на планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство задължително да спре и да пропусне изкачващото се.

В случая от данните по делото се установява, че И. е управлявал лек автомобил марка "С.", с рег. № ВТ**КТ по път с надлъжен наклон, при спускане, където разминаването на два автомобила е невъзможно. Място за разминаване /уширение/ имало на 70-80 метра назад от мястото на инцидента, в посоката, от която идвал автомобила на И.., както и на 10 м назад в посоката, от която идвал автомобила марка „**“ с рег.№ **. При срещата на двата автомобила, техните водачи, първоначално отказали да се върнат назад, след което водача на автомобила „**“ дал назад и се разминали.

От разпитите на свидетеля Р. става ясно, че визуалния контакт, между двете МПС е възникнал, след момента, което всяко едно от тях е минало покрай уширението, където би могло да спре и да изчака. Това изключва приложението на чл.45, ал.1, ал.2 от ЗДвП, а приложението на ал.3 се изключва от категорията на автомобилите. В случая е приложима нормата на чл.45, ал.4 от ЗДвП. При тези фактически установявания необоснован от гледна точка на доказателствата и неправилен от гледна точка на закона е изводът на АНО, че водача И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 45, ал. 1 от ЗДвП. Безспорното обстоятелство, че в случая разминаването на двата автомобила е било невъзможно, без който и да е от тях да направи движение назад, означава, че не е приложимо общото правило на, ал. 1. Кой от водачите следва да предприеме движението назад законът урежда в две различни хипотези -, ал. 3 и, ал. 4 на чл. 45 от ЗДвП. В случая е приложима нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща, че когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване. Леките автомобили, участвали в конкретния инцидент, са от категория М1, като в случая са налице предвидените изключения 4 очевидно, че движение назад е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, защото както е установен от свидетелските показания, на свидетеля Р., жалбоподателя би трябвало да се придвижи на задна скорост, около 70-80 метра, в режим на изкачване, до уширение, където към този момент е бил позициониран свидетеля, а за водача на автомобила марка „**“ - П. е било необходимо да се върне около 10 метра назад, като там пътя се е изравнявал към уширението и не е имало други МПС. В случая би било по-безопасно за изкачващото се превозно средство да даде назад, за да се разминат двете МПС, като разстоянието което би трябвало да мине единия и другия автомобил се различават в пъти, разликата е значителна. Отделно от това е налице и второто изключение, предвидено в нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗДвП „както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване“. Както е установено от разпита на свидетеля, който съда кредитира изцяло, като безпристрастен и обективен, изкачващото се МПС е било по – близо до мястото за разминаване, макар и не специално устроено за това. При това положение, задължението да се придвижи назад е било на водача на изкачващото се превозно средство.