Решение № 18 от 19.02.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Етрополе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц. Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-В.а като разгледа докладваното от Ц. Ц. Цветанов Гражданско дело № 20221830100386 по описа за 2022 година

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК.

В РС-Етрополе е образувано гражданско производство по предявени обективно съединени искове от В. Ц. Й., от гр.Етрополе против Ц. В. Ц. и М. В. Ц.а с правно основание чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК, с които ищеца моли да бъде признато за установено по отношение на него, че ответниците не са собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ : ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, с планоснимачен номер 3144 на сградата съгласно скица, със застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от : лятна кухня, работилница, котелно помещение, ПРУ, коридор, стълби, клозет и мокро помещение, при съседи на приземния етаж от три страни Двор и Съседна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, представляващо Урегулиран поземлен имот IV-2018 в кв. 182 по регулационния план на гр.Етрополе, одобрен със Заповед №АБ-87/04.04.1986 г., с урегулирана площ от 536 кв.м., при съседи : от две страни улици, УПИ V-2018, УПИ III-2018, със съответните от това последици. Моли също така на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост № 43, том I, рег. № 718, дело № 39/2016 г. на Яна Д.а - Нотариус рег. № 552 по Регистъра на НК, в частта му, в която ответниците са признати за собственици на „съответните идеални части от ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с кад. № 3144, на кота -2.45, със застроена площ от 112.80 кв.м., 1 състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от : лятна кухня, работилница, котелно помещение, избено помещение, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение".

Целта на иска му е да установи, че ответниците не са собственици на ½ ид. ч. от описания по-горе имот и да отрече правата им върху имота и да отмени издадения в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост върху същия.

Твърди, че независимо, че процесният приземен етаж е построен от него и съпругата му още през 1995 г., възоснова на отстъпеното му право на строеж с Договор № 40 от 28.12.1987 г. за правото на строеж върху държавна земя, сключен от него с ОбНС - гр.

Етрополе, и се ползва от тях като изключителна собственост оттогава и до днес, ответниците през 2016 г. без тяхно знание и абсолютно незаконосъобразно са се снабдили с констативен Нотариален акт за собственост № 43, том I, рег. № 718, дело № 39/2016 г. на Яна Д.а - Нотариус рег. № 552 по Регистъра на НК, с който нотариален акт същите са признати за собственици на съответните идеални части от процесния приземен етаж.

Твърди, че по иск на ответниците с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, Софийският окръжен съд с Решение № 176 от 18.05.2022 г. по гр.д. № 655/2021 г., в което не е конституиран като страна и не е участвал, е разпределил ползването на приземния етаж между ответниците и съпругата му С. Й., приемайки в мотивите си, че същият като обща част на сградата е съсобствен при равни части /по 1/2 ид. част/ между ответниците от една страна и съпругата му С. Й. от друга страна.

Твърди, че за това и предявил настоящия отрицателен установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот, с цел, отричайки по съдебен ред правата на собственост на ответниците върху имота, да осуети влизането им във владение на предоставената им за ползване с решението на Софийския окръжен съд реална част от същия.

Твърди се, че от приложения към исковата молба одобрен архитектурен проект и от заключението на в.л. Пешев, прието по гр. дело № 164/2019 г. на РС - Етрополе, което с ИМ са поискали да се приложи по настоящето производство се установява, че приземният етаж на практика представлява „строителна част, която не е функционален придатък към останалите самостоятелни обекти. Същата може да се използва като самостоятелно жилище, тъй като изпълнява всички условия на чл. 40 от ЗУТ, а именно: Състои се от самостоятелен вход. Изградено е в недовършен вид помещение ляна кухня, отговарящо на всички нормативи на жилищна част. Има изградена баня и тоалетна. Котелното помещение отговаря на нормативите за складово помещение. От недоизграденото ПРУ може да се оформи кухненски бокс към стаята лятна кухня."

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците Ц. В. Ц. и М.

В. Ц.а, чрез адв.С. Ц. - САК. С отговора се оспорват предявените искове, като се излагат подробни съображения за това. Счита, че процесния приземен етаж не е самостоятелен жилищен етаж. Счита, че през 2005 година е възникнала етажна собственост, т.к. тогава В. и С. Й.и са дарили първия етаж в полза на синът им Х.. Счита, че процесния приземен етаж не може да бъде предмет на сделка, т.к. не е самостоятелен обект, респ. да бъде изключван при 2 сделка или да бъде придобиван по давност.

В съдебно заседание ищеца В. Ц. Й., чрез адв.Г. Д., поддържа предявените искове.

В хода на производството ищеца В. Ц. Й. е починал, като на негово място в качеството им на правоприемници са конституирани неговите наследници С. Х. Й.-съпруга и синовете му Ц. В. Ц. и Х. В. Ц.. По отношение на Ц. Ц., производството по делото в качеството му на ищец е прекратено, т.к. същия още при подаване на исковата молба същият е ответник и е недопустимо сливане в едно производство на едно и също лице като ищец и ответник. Новоконституираните ищци С. Й. и Х. Ц., чрез адв.Г. Д. поддържат предявените искове.

Ответниците Ц. В. Ц. и М. В. Ц.а, лично и, чрез адв. С. Ц. оспорват иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото не е спорно, че по време на брака си В. Ц. Й. и С. Х. Й., въз основа на отстъпен право на строеж върху държавна земя с Договор №40/28.12.1987 год. за правото на строеж върху държавна земя, сключен от ищеца и ОбНС-Етрополе, построили двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, като придобили собствеността върху същата. Не е спорно, че съобразно одобрения архитектурен проект, същата била проектирана да бъде изградена като еднофамилна.

Не е спорно, че при строителството направили съществени промени спрямо одобрения архитектурен проект, като разширили площта на приземния етаж, повишили височината му, увеличили размерите на прозорците на етажа, респ. неговата осветеност. Не е спорно, че промени били извършени и на първи и втори етаж и в други части на сградата.

Не е спорно, че с н.а. за дарение на недвижим имот №50, т. I, рег. №62, дело №53 от 2005 год. на Съдия по вписванията при ЕтРС, С. и В. Й.и дарили синът си Х. В. Ц. с първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, ведно с припадащото право на строеж.

От Решение от 20.03.2007 год. по гр.д. №275/2006 год. по описа на ЕтРС се установява, че е обявен за окончателен, сключен на 10.10.2006 год., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С. и В. Й.и продали на синът си Ц. Ц. втория жилищен етаж от процесната сграда, ведно с припадащото право на строеж.

От н.а. за дарение на недвижим имот №30, т. I, рег. №795, дело №25 от 2012 год. се установява, че ответника Х. Ц. е дарил на майка си С. първия жилищен етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и от съответното право на строеж върху имота.

От н.а. за собственост върху недвижим имот №43, т. I, рег. №718, дело №39 от 2016 год. се установява, че ответника Ц. Ц. и съпругата му М. В. С. са признати за собственици на втори жилищен етаж от процесната жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от приземен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и от съответното право на строеж върху имота.

От удостоверение №АБ-03-08-222 от 23.12.2015 год. на Община Етрополе се установява, че същото е издадено в уверение на това, че двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV-2018, кв.182 по кадастралния и регулационен план на гр.Етрополе, отразена с пл. №3144, се състои от приземен етаж и два жилищни етажа, като застроената площ на приземния етаж е 112.80 кв.м.

От Решение №176/18.05.2022 год. по въззивно гр. дело №655/2021 год. по описа на 3

СОС се установява, че е отменено изцяло решение №260015/13.07.2021 год. по гр.д №164/2019 год. по описа на ЕТрС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск от Ц. и М. Ц.и против С. Й. за разпределение правото на ползване върху приземния етаж на жилищната сграда. Вместо това въззивния съд е разпределил ползването на приземния етаж, като Ц. и М. Ц.и да ползват „лятна кухня, противорадиационно укритие /ПРУ/ и клозет, предвидени с архитектурния проект на сградата, а С. Й. да ползва работилница, котелно, стълби и мокро помещение, предвидени с архитектурния проект на сградата.

От мотивите на съдебното решение на въззивния съдебен състав, което е влязло в законна сила на 18.05.2022 год. се установява, че при възникване на етажната собственост в процесната двуетажна масивна жилищна сграда, приземният етаж е имал характер на обща част по предназначение, като при прехвърляне на първия и втория етаж на своите синове, са били прехвърлени и съответните идеални части от приземния етаж, като неотделими от вещното право на собственост върху двата самостоятелни обекта. Въззивния съд приема, че е без значение намерението на първоначалните собственици В. и С. Й.и да обособят жилище за себе си в приземния етаж, защото неговото предназначение не е било променено нито фактически, нито юридически при учредяването на етажната собственост.

От приетите по делото прокурорски преписки №229/2019 год., №353/2018 год. и №333/2019 год. по описа на ТОЕ-Етрополе се установява, че същите са водени във връзка с постъпили жалби от ищцата против ответниците и от ответниците против ищците, по повод възникнали спорове във връзка с упражняването на фактическа власт върху процесния приземен етаж.

По делото са разпитани две групи свидетели - Х. В. Ц. и М М И, и М В.а П и Д С Г.

Преди да бъде конституиран като ищец по делото, в качеството си на свидетел е разпитан Х. В. Ц., син на първоначалния ищец. Съдът намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани и обсъждани, т.к. към настоящия момент този свидетел е страна по делото в качеството си на ищец.

От показанията на свидетеля М М И, който е роднина по сватовство от втора степен на В. Ц. Й. се установява, че къщата е строена след 1986-та година, като счита, че етажите са три. В. оставил приземния етаж за себе си, а горните два „раздал“ на синовете си. Сочи, че приземния етаж останал „нестегнат“. Входа за този етаж е от вътрешната страна на двора, а за първия и втория етаж има други входове. Установява, че за тяхната къща е построена на калкан друга къща. Знае, че има спор между страните за този етаж.

От показанията на свидетелите М В.а П и Д С Г се установява, че са приятели с ответниците, като познават страните по делото.

Св.Попова установява, че Ц. и М. се нанесли в къщата през 2010 година. Познава много добре имота, който е на два етажа и приземен етаж. Сочи, че са се събирали много пъти в двора. Влизала е в приземния етаж, където Ц. и М. държали маси и столове. Сочи, че има две помещения, като има хидрофор и парно котле, което знае, че е на брат му Х.. Знае, че приземния етаж е на груб строеж, тухли, бетонна плоча, няма врати, като сервизен се ползва. Сочи, че има построена на калкан и друга сграда, която се ползва от Х.. Смята, че между двете сгради няма вътрешна врата. Сочи, че не е виждала бащата на Ц. и Х. в този имот. Сочи, че са съседи от последните шест години. Знае, че родителите на Ц. и Х. живеят на бул.“Партизански“, където имат къща. През 2010 година, подарили на ответниците тухли за ремонт на приземния етаж, които били складирани там, а после разбрала, че са изхвърлени.