Решение № 60 от 27.02.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Смолян, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба подадена от „*“ * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя *, против “*“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от *-изпълнителен директор, с предявен иск по който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4386.96лв, представляваща дължима неплатена за извършени автогарови услугистойност на продадени билети за м.септември 2025 година в размер на 1741.04 лева и стойностга на продадени билети за м.септември 2025 лева в размер на 2645.92 лева, ведно със законната лихва върху сумата 4386.96 лева, считано от латата на подаване на исковата молба в съда ло окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на 01.06.2025 г. между него и „*“ АД е сключен Договор за предоставяне на автогарови услуги, съгласно който ответникът предоставя на превозвача “*“* описаните в настоящия договор услуги и права за осъществяването им на сектор * от автогара „*“, находяща се в гр.*, бул.“*, за изпълнение на утвърдените маршрутни разписания п автобусни линии *, възложени на превозвача с Договор № 90/22.12.2023 година от Община 1

Рудозем,както следва: извършване н обществен превоз на пътници с право н престой на автобуса на сектор автогара не повече от 15 минути преди часа на тръгване и не повече от 2 минути след него, в съответствие с утвърдените маршрутни разписания.

Сочи се, че съгласно договора “*“ АД се задължава да извършва предварителна и текуща продажба на билети за изпълняваните от превозвача курсове чрез собствените си билетни каси н автогарата; Изготвяне на сведение обр. ФОЦ-8 в два екземпляра,за всички продадени билети. За осъществяване на правата по настоящия договор превозвачът дължи на „*“ *следните такси и възнаграждения съгласно Заповед *0/09.05.2025 г.на изп.директор :

-за ползването на сектор за автобус до 25 места превозвачът дължи такса в размер на 8 лева за всеки курс, включващ престой на сектор на автогарата;

-за ползване на сектор за автобус над 25 места превозвачът дължи такса в размер на 11 лева за всеки курс, включващ престой на сектор от автогарата;

-за продажбите извършени чрез гишетата на „*“ *превозвачът се задължава да заплаща комисионна в размер на 10% от общата стойност на продадените билети през съответния календарен месец.

Съгласно договора в началото на всеки календарен месец, „*“**изготвя справка от диспечерския дневник за действително извършените курсове от превозвача през предходния месец. Справката включва броя и вида на курсовете, съгласно утвърденото маршрутно разписание. Въз основа на изготвената справка, „*“ *издава данъчна фактура за дължимото възнаграждение до 15-то число на текущия месец, за извършените курсове през предходния месец. Фактурата включва подробна разбивка на извършените курсове и съответните дължими суми. Превозвачът се задължава да заплати възнаграждението по издадената фактура в срок от 10 дни от датата на издаването й.

Ищецът сочи, че договорът е за срок до 22.12.2028 г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4386.96 лева, дължима от ответника на ищеца за м.септември и октомври 2025 година, както следва:

2 сумата 1741.04 лева стойността на продадени билети за сметка на „*“* за м.септември 2025 година след съставен и подписан Протокол за взаимно прихващане на 30.09.2025 година относно дължими суми както следва: задължението на „*“* към „*“ *по фактура № *от 30.09.2025 година за сумата 513.46 лева за такса сектор-автогара * и комисионна продажба билети и задължение на „*“*към „*“* по фактура № 811/30.09.2025 година в размер на 2254.500 лева- комисионна за продажба на билети; сумата 2645.92 лева стойността на продадени билети за сметка на „*“* за м.октомври 2025 година, която се формира както следва: задължението на „*“* към „*“ **по фактура № */31.10.2025 година в размер на 511.08 лева за такса сектор-автогара * и комисионна продажба билети и задължение на „*“*към „*“* по фактура № 815/31.10.2025 година в размер на 2254.500 левакомисионна за продажба на билети;

В исковата молба се изтъква, че са провеждани многократни разговори за своевременно разчитане между двете търговски дружества в уговорените срокове, но ответникът така и не извършва това своевременно, поради което за ищцовото дружеството се явява правен интерес от водене на настоящето дело, като претендира от ответника неизплатените задължение за месеците септември и октомври 2025 година.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, но преди първото с.з. по делото от него е постъпило писмено становище. В него „*“*сочи, че в исковата молба неправилно се сочи, че след прихващане ответникът дължи сумата 2 645,92 лв. за месец октомври 2025 г.

Твърди, че в тази част исковата молба съдържа очевидна фактическа и аритметична неточност, тъй като: по фактура № 815/31.10.2025 г. действителният размер на комисионната е 3 157,00 лв., а не 2 254,50 лв.; по фактура № */31.10.2025 г. действителното насрещно вземане на „*“ *е 613,30 лв., а не 511,08 лв. Изтъква, че при правилно отчитане на реалните стойности по двете фактури, нетният резултат след прихващането за месец октомври 2025 г. възлиза на 2 543,70 лв., а не на претендираните 2 645,92 лв.

Ответникът сочи, че в рамките на текущите търговски отношения ответникът е извършил последователни плащания по банков път, включително и след завеждане на исковата молба, а именно: 1 500,00 лв., платени на 15.12.2025 г.; 1 000,00 евро (1 955,83 лв.), платени на 07.01.2026 г.;

3

423,81 евро, платени на 15.01.2026 г. Твърди, че п лащанията са извършени доброволно и по установения между страните ред , като представляват част от нормалния механизъм за уреждане на салдата и не могат да се тълкуват като признание за забава или като даване на повод за завеждане на делото. Между страните не е уговорен конкретен календарен срок (падеж) за плащане - нито в договора, нито в приложенията към него. Плащанията са функционално обвързани с отчетност и последващо банково разплащане. „*“ АД изтъква, че по делото липсват твърдения и доказателства за отправена покана до ответника преди подаване на исковата молба, поради което според него не може да се приеме, че е налице забава. Предявяването на иска според него е осъществено при липса на обективна необходимост от съдебна защита, доколкото не е било налице изискуемо просрочено задължение и не е била отправена покана за плащане. Счита, че не са налице основания за присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца, тъй като поведението на ответника не е дало повод за завеждане на делото.

В с.з. от името на ищеца, редовно призован, се явява пълномощникът му адв.П., която признава, че след предявяване на иска ответникът е заплатил претендираните суми.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.

От фактическа и правна страна, на основание чл. 12 ГПК, след като обсъди представените по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.79 ЗЗД.

Страните не спорят и от предоставения от тях договор се установява, че между тях са установени търговски отношение въз основа на сключен на 01.06.2025 г. договор за предоставяне на автогарови услуги, по силата на който „*“ *предоставя на „*“ * сектор * от автогара „*“, находяща се в гр. *, бул „* за ползване, съгласно предназначението му - извършване на обществен превоз на пътници с право на предстой на МПС на сектор автогара не повече от 15 мин. преди часа на тръгване и не повече от 2 мин. след него, в съответствие с утвърдените маршрутни разписания. 3а ползването на сектор от Автогара „*“ превозвачът „*“ * се задължава да заплаща на „*“ *възнаграждение за всеки отделен курс в размер на 8 лева за автобус до 25 места и по 11 лева за автобус над 25 места, включващ престой на сектора на автогарата. От своя страна „*“ 4

*се задължило да извършва предварителна и текуща продажба на билети за извършените от превозвача курсове и да изготвя в началото на всеки календарен месец за действително извършените курсове от превозвача през предходния месец. Въз основа на справката „*“ *издава данъчна фактура за дължимото възнаграждение до 15-то число на текущия месец за извършените курсове през предходния месец. Превозвачът „*“ * се задължил да заплаща комисионна на „*“ *в размер на 5 % от общата стойност на продадените билети през съответния календарен месец. Договорен е следният начин на плащане: превозвачът се задължава да заплати възнаграждение по издадената фактура в срок от 10 дни от датата на издаването й. Договорът е сключен за срок до 22.12.2028 г.

Видно от издадената от „*“ *фактура №*/30.09.2025 г. „*“ * му дължи за продадени билети през месец септември 2025 г. приходи от 2254,50 лв с ДДС. Видно от фактура №*/30.09.2025 г. ищцовото дружество дължи на „*“ *сумата 513,46 лв. такса сектор автогара * и комисионна за продажба на билети. От представения протокол за прихващане от 30.09.2025 г. между двете дружества става ясно, че след прихващането ответникът дължи на ищеца сумата 1741,04 лв.

Видно от издадената от „*“ *фактура №*/31.10.2025 г. „*“ * му дължи за продадени билети през месец октомври 2025 г. приходи от 3157 лв с ДДС.

Видно от фактура №*/31.10.2025 г. ищцовото дружество дължи на „*“ *сумата 613,30 лв. такса сектор автогара * и комисионна за продажба на билети.

Страните по делото не представят протокол за прихващане за месец октомври 2025 г.

Страните по делото са обвързани от валиден договор за услуги, съгласно който „*“*дължи на „*“ * сумите от продадени билети след приспадане на такса престой на сектор 1 на автогара * и комисионна за продажба на билети.

В исковата молба действително е допусната грешка при пресмятане на вземането на ищеца за месец октомври 2025 г. след прихващане – дължимата от „*“ *е 2543,70лв. (3157 лв- 613,30 лв), а не както е посочено 2645,92 лв.

Предвид това съдът приема, че задължението на ответника за месеците септември и октомври 2025 г. е в общ размер от 4284,74 лв (1741,04лв.

+2543,70лв).

5

От представените от „*“*преводни нареждания се установява, че задължението от 4284,74 лв е погасено от ответника изцяло след завеждане на исковата молба в съда, както следва : на 15.12.2025 г. на ищеца е платена сумата 1500лв, на 07.01.2026 г. – 1000 евро, на 15.01.2026 г- 423,81 евро.

По правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпилите след предявяване на иска до приключване на съдебното дирене.

При това положение предявеният иск подлежи на отхвърляне, поради извършено от ответника в хода на делото погашение на вземането.

Обстоятелството, че искът ще подлежи на отхвърляне не размества отговорността за разноски. Отговорност за разноски носи ответникът, тъй като с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Същият следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 175,50 лева. и адвокатско възнаграждение 700лв. на осн.чл.78 ал.1 ГПК, общо 447,64 евро.

Съдът намира, че претендираните от ищеца вземания са били изискуеми към датата на подаване на исковата молба в съда-02.12.2025г. по арг. от чл.303а ал.3 ТЗ. Съгласно чл.303а ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура съгласно чл.303а ал.3 ТЗ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*“ * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя *, иск против “*“ *ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от *-изпълнителен директор, за осъждане на ответника да му заплати сумата 4386.96лв, представляваща дължима неплатена за извършени автогарови услуги стойност на продадени билети за м.септември 2025 година в размер на 1741.04 лева и стойността на продадени билети за м.септември 2025 лева в размер на 2645.92 лева, ведно със законната лихва от 02.12.2025 г. до окончателното й изплащане.